Какви са най-големите страхове на българите?

Близо 90% намират за реална опасността увеличението на цените у нас да стане прекомерно. Близо 70 на сто се страхуват от режим на тока. Над 70 на сто се готвят за нова мигрантска вълна. Опасността от трайна политическа нестабилност също се споделя масово като съвсем реалистична - за близо 78 на сто. 

Това показва сондаж на „Галъп интернешънъл болкан“.  Изследването е проведено „лице в лице“ с таблети между 31 август и 8 септември 2022 г. сред 1000 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 54 хиляди души.

Близо 90% намират за реална опасността увеличението на цените у нас да стане прекомерно. Тук обществото е на практика единодушно. Опасности като потенциален недостиг на газ и съответно отопление се намират за реални от близо 80% от българите.

Близо 70% пък намират за реална опасност дори недостиг на електричество. Макар и този дял да е относително по-нисък в сравнение с тревогите за газа, явно до хората у нас не достига в максимална степен обстоятелството, че България е всъщност износител на електричество. 
 

Над 70% се подготвят за нова мигрантска вълна. Този въпрос обаче като че ли вече и бездруго е част от политическия дневен ред в последните години и не стои с такава острота, както въпросите за жизнения стандарт, отбелязват от агенцията.

Задълбочаването на войната в Украйна се споделя като реална опасност от над половината от анкетираните - 56,3 на сто.

Българското общество явно не осъзнава в достатъчна степен и опасността страната ни на практика да ревизира позициите си спрямо Запада – под 40% съзнават тази заплаха като реална. Структурата на отговорите по този въпрос показва и неразбиране, коментират от "Галъп".

Последното е съизмеримо с оценките за опасността от коронавируса – и тук дялове в диапазона под 40% намират реална заплаха. Дали заради ниските в момента нива, дали заради по-ниската опасност от "Омикрон" като цяло или пък заради цялостното по света изоставяне на темата, българското общество, по всичко личи, предпочита да приключи с този въпрос. 

Демографските разлики

Най-тревожни по материалните теми са хората на по-висока възраст, с по-ниски доходи. Това е и в пряка връзка с партийните пристрастия. По въпроси като отношенията на България със Запада или коронавируса, наред с не особено високата обществена възбудимост, личи и подчертан негативизъм сред партии с по-радикални и критични към Запада позиции.

По отношение на вируса главният определител си остава възрастта. По-високите възрасти значат и по-висок страх от вируса, независимо от партийните пристрастия.

Всички електорати са единодушни в очакването на политическа нестабилност, но като че ли най-много държат на тази тема привържениците на по-старите партии на политическия терен.

Колкото и различните опасности да се отличават в типа си, една условна подредба показва приоритет на социалните пред геополитическите теми. Това едва ли е учудващо в общество със сериозна застаряване, социални неравенства и предразположеност към незападни влияния, посочват от агенцията.