Войната в Украйна стана причина и държавите от Югоизточна Европа да постигнат бърз напредък по теми, които отлагат с години, но ще им подсигурят независимост от рускя газ. Съвместната енергийна политика включва Гърция, България, Северна Македония и Сърбия и до година и половина ще даде на тези държави достатъчно алтернативи на руския газ, коментира днес германският в. „Ханделсблат“.
Вчера в Александруполис премиерите на България, Гърция, Северна Македония и Сърбия, както и президентът на европейския съвет Шарл Мишел дадоха официален старт на строежа на терминал за втечнен газ.
Терминалът се строи от фирмата „Газтрейд“. 18 километра югозападно от пристанището ще се намира плаваща платформа с регазифициране и съхраняване. За целта корабостроителят Петер Ливанос, която е акционер в „Газтрейд“, преоборудва един от танкерите си в пристанището на Сингапур.
Другите акционери в „Газтрейд“ са гръцката група „Copelouzos“, гръцкият газов доставчик „Depa“, преносителят „Desfa“ и държавната българска фирма „Булгартрансгаз“. Северномакедонската фирма „НЕР“ също преговаря за влизане с акции.
Първите планове за строеж на този терминал са още от 2009 година. Той обаче така и не тръгва в продължение на 12 години.
В крайна сметка полагането на тръбите започва през 2019-а, но после отново се забавя – заради COVID кризата, според тогавашната министърка на енергетиката Теменужка Петкова.
От началото на гази година проектът се изпълнява и първоначално трябваше да е готов до края на април, но е поискано удължаване на срока до края на годината. Положени са 50 км тръби от трасето от 187 км. 90 км тръби пък вече са заварени. Предстои обаче пускането на тръбата под р. Марица и язовир „Студена“.
ЕС финансира проекта със 166,7 милиона евро. Плаващият терминал ще бъде свързан с подводен газопровод с гръцката газопреносна мрежа и оттам ще може да отива и в съседните държави.
Най-важната връзка е отсечка от 187 километра между Комотини и Стара Загора. Цената й е 240 милиона евро и те вече са осигурени от ЕС, Гърция и България. С нея България получава връзка не само с терминала за втечнен газ, но и с южния газов коридор, който пренася газ от Азербайджан през Грузия, Турция и Гърция към Италия.
Освен това от февруари България и Сърбия строят с помощта на ЕС и кредит на Европейската инвестиционна банка газопровод между двете държави. Така Сърбия също ще получи връзка с терминала в Александруполис. Атина и Скопие пък са подписали договор миналата година за строежа на газопровод от 123 км, който ще свърже македонците с гръцката газопреносна система.
Капацитетът на терминала в първата му фаза е 6,1 милиарда кубични метра годишно. „Газтрейд“ планира вече и втори терминал. С него пък ще е възможно газ да се доставя до Молдова и Украйна.
Регулаторните органи в Гърция вече са дали разрешение за строежа му. Двата терминала общо ще имат годишен капацитет от 11,6 милиарда кубични метра газ. Гърция потребява годишно 6 млрд. кубични метра, а България и Сърбия по около 3,5 млрд. кубични метра всяка.
Гърция отдавна планира инфраструктура за втечнен газ и вече са планирани още терминали в Солун, Коринт и Волос.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни