Близо 44 години и половина след влизането в сила от 1 май 1968 г. на две разпоредби на Наказателния кодекс, касаещи безделниците, проституцията и просяците, днес Конституционният съд ги отмени.
Краткото съобщение е следното:
"Днес, 27 септември 2022 г., Конституционният съд се произнесе с решение по к. д. №8/2022 г., с което обяви за противоконституционни разпоредбите на чл. 329, ал. 1 и ал. 2 от Наказателния кодекс (обн. ДВ, бр. 26 от 02.04.1968 г., в сила от 01.05.1968 г., посл. изм. бр. 53 от 08.07.2022 г.)
По отношение на чл. 329, ал. 1 решението е прието с девет гласа. Съдия Янаки Стоилов подписа решението в тази част с особено мнение. По отношение чл. 329, ал. 2 решението е прието с десет гласа.
Пълният текст на решението ще бъде публикуван по-късно."
Историята зад него обаче е доста по-интересна
Изредените опции, които - може би за ваша изненада - и към днешна дата все още биха ви донесли "лишаване от свобода до две години или пробация", са "продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин", или "който системно се занимава с просия".
Искането бе на главния прокурор Иван Гешев от май тази година. Гешев напомняше, че Конституцията от 1947 г., при действието на която е приет този текст на Наказателния кодекс, определя полагането на труд не само като право, но и като задължение на гражданите.
Така според някогашния чл.73, ал.З:
„Трудът е дълг и въпрос на чест за всеки работоспособен гражданин. Всеки гражданин е длъжен да се занимава с обществено полезен труд и да работи според своите сили и способности. "
Същото разбиране е инкорпорирано й в Конституцията, приета през 1971 г.:
„Всеки работоспособен гражданин е длъжен да се занимава с общественополезен труд съобразно със своите способности и квалификация. (чл.59, ал.1).
Някога тези хора са наричани тунеядци, по адрес на които между другото в Русия отново има кампания да се върнат присъдите.
Само че с новите обществени взаимоотношения още от 1989 г. у нас трудът вече е право... не и задължение.
А по повод доходите по неморален начин главният прокурор посочваше, че има противоречиви съдебни актове при тълкуване на понятието „неморален начин" за получаване на нетрудови доходи. В голяма част от осъдителните решения диспозицията на нормата е тълкувана от съдилищата най-често като системно бездействие по отношение на общественополезния труд и дейност по получаването на нетрудови доходи по неморален начин.
Това обаче често наказва обаче не инициаторите на тази дейност, както и преследва уязвими слоеве от населението.
"Не може да не се изтъкне също така, че на основание на разглежданите разпоредби на НК се преследват крайно уязвими слоеве на обществото, като често посредством тяхното преследване й наказване реално се облекчава наказателната репресия спрямо лицата, ангажирани с експлоатацията им.
Така на практика се създава двойствено отношение към жертвите, което се отразява негативно, както на резултатите от съответните наказателни производства, така и на усилията за предоставяне на законова закрила на тези лица по Закова за борба с трафика на хора, Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно преследване и др.", пишеше още в искането.
Казано просто - лицата, които се занимават с доходи по "неморален начин", хем веднъж ги признаваме за жертва, хем втори път ги преследваме наказателно като извършители на престъпления по НК.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни