Русия и привържениците ѝ оправдават проведените "референдуми" в Източна Украйна с „правото на самоопределяне на народите“, което е признат принцип в международното право. Въпреки че това право е неотменимо, то допускането на отцепване на регион е изключително трудно и поставя много изисквания, за да бъде признато.

Пътят към признаването на правото на самоопределяне на народите започва още през 60-те години на миналия век с отцепването на бившите колонии и обявяването на независимост. Оттогава това право е и юридически признато.

В хартата на ООН правото на самоопределяне е сред водещите права на народите. Ккаво точно обхваща обаче това право не е дефинирано в самата харта. През последните десетилетия правните науки са изчистили дефиницията около това какво означава право на самоопределяне на народите и какви са условията то да бъде признато.

„Става дума за разумно съотношение между интересите на отделни народи и ненарушимостта на държавата, за демократичната легитимация и на двете страни“, обяснява професор Бернд Гржечик от университета в Хайделберг.

Правото на отцепване не е универсално

Универсално право на отцепване на една народностна група от държавата не съществува. Международното право залага много повече на приемствеността. Това означава, че първо трябва вътре в самата държава да може да се определи правото на самоопределяне чрез културни, икономически и политически автономни права. Право на отделяне от държавата може да има само в изключително редки случаи.

Една от причините това да се случи е масово нарушаване на човешките права на съответната група. Едва, когато автономията вътре в държавата е невъзможна и възпрепятствана, правото на самоопределяне е забранено, а срещу представителите на съответната група има тежки нарушения на правата им, международното право може да признае правото на отцепване.

„Тези предпоставки не съществуват в Източна Украйна“, подчертава Гржечки.

Случаят Косово

Когато Косово се отдели от Сърбия през 2008 година, международното право призна този акт за легитимен, защото бе следствие от дългогодишно преследване, подтискане на човешките права, отнемане на автономия и заплаха от геноцид на албанската народностна група.

„Но дори и това отделяне е обект на продължаващи спорове в ООН, защото не всички държави-членки на международната организация признават Косово, а Международният съд признава отцепването само индиректно“, посочва професорът.

Така че дори и при наличието на всички предпоставки за легитимно отцепване, бариерите пред окончателното му признаване са изключително високи.

Като изключим тези спорове, може да се обобщи и малко по-простичко. Правото на самоопределяне на един народ е вътрешно право, което изхожда от самата група хора – както бе в Косово. То в никакъв случай не може да бъде налагано отвън от чужда държава, както е случаят в Украйна.

„В Източна Украйна имаме съвсем различна констелация. Нямаме „народ, който иска отделни права“, а Русия насилствено принуждава населението да гласува за отделянето си от Украйна. Това е акт на насилничество и определяне на народа отвън. Това е извращаване на легитимните инструменти за това“, посочва още професорът.

Референдумите са нелегитимни

Към това се прибавя и нападението на Русия над Украйна, чието следствие са тези референдуми. Нападайки съседната си държава, Русия наруши всички международни права и по никакъв начин от това нарушение не може внезапно да изхождат легитимни други права, които да се признаят от международната общност. По този въпрос всички юристи са единодушни.

Не са изпълнени дори базовите изисквания за тези рефернудми. Всеки реферндум трябва да изпълни определени условия, за да е легитимен. Например населението трябва да разполага с време преди провеждането на референдума, за да се проведат обществени и политически дискусии, да се поставят въпроси и да се търси отговорът им. И разбира се, гласуването трябва да става без заплаха, без армия, без последствия за гласуващите. Затова и реферндуми по време на война са напълно недопустими и не се приемат в правото, посочва още Гржечки.

Между обявяването на референдумите и провеждането им в Източна Украйна имаше само няколко дни, имаше десетки съобщения за заплахи и насилие срещу гласуващите.

Затова провеждането на реферндумите в Източна Украйна са нелегитимни от правна гледна точка. Те почиват на инвазията на чужда армия в тези области и международната общност няма да ги признае.

"Международният съд ще постанови незаконността им, както го направи при анексията на Крим", посочва специлистът по международно право.

Сърбия: Не можем да приемем резултата от референдумите в украинските територии

Показателно е, че Сърбия, която е сред най-близките европейски съюзници на Русия, отказва да признае резултатите от фалшивите референдуми в ДНР, ЛНР, Херсон и Запорожие.

"В съответствие с Устава на ООН, но също и в съответствие с общоприетите принципи и норми на международното публично право, (ССърбия) не може да приеме резултатите от референдума в украинските региони", обяви Селакович на пресконференция в Белград на 25 септември, след като се прибра от 77-ата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

Той добави, че признаването на вота би било "напълно в противоречие с нашите държавни и национални интереси, би било в противоречие с нашата политика за запазване на териториалната цялост и суверенитет и ангажираност към принципа на ненарушимост на границите".