Прегръдка, семейство, щастие, смях, приятелство, приятели завинаги, деца и възрастни, балони.

Александър и Светлана прегръщат Александър и Оля. Запознаха се на първата среща от инициативата „Прегърнато семейство“ на фондация „За доброто“.

Българското семейство е кандидатствало в инициативата без голяма надежда, че ще бъде избрано, понеже не говори нито украински, нито руски. Но когато се срещат с новите си приятели от Украйна, се разбират чудесно. И двамата работим като програмисти, имаме подобни ценности, много се радвам, че успяхме да се намерим, казва украинецът Александър. Чувствам се част от общност, добавя съпругата му Оля.

"Прегръдката не струва нищо, а е безценна" – с тези думи на Кремена Кунева от фондация „За доброто“ започва срещата. 

"Човешката близост е най-големият дар", добавя писателят Захари Карабашлиев. Той и съпругата му са прегърнали семейството на Серьожа, Аня и децата им: "Срещнахме се за пръв път и децата играха цял ден! Беше прекрасно слънчево време, точно по Цветница. И Аня каза: "Имах чувството цял ден, че това беше Раят. Осъзнаваш, какво богатство е мирът". 

Два балона с еднакъв цвят – един за българското, един за украинското. Така Мария е решила въпроса как сред многото хора на сбирката за първа прегръдка всеки да намери новите си приятели. Събрани два по два, балоните постепенно изпълват градината. 15 български и 15 украински семейства и много деца, които тичат насам-натам и се смеят шумно.

Бесарабските българи Лерка и брат й Владик, още почти деца, търсят с очи Кремена. Днес е погребението на дядо им в село, близо до Одеса. Цялото им семейство е останало там. Само двамата са тук и идват на срещата. Всички, които знаем за мъката им, ги прегръщаме и изказваме съболезнования. 

Когато Поли Троянова от фондацията предложи инициативата „Прегърнато семейство“, никой не подозираше колко много българи ще поискат да се включат - за седмица 250 семейства. Мария Рангелова подбира кои семейства да запознае, за да си приличат по интереси, възраст, професии, възраст на децата. 

„Прегърнато семейство“ е приятелска подкрепа; някой, на когото да се обадиш, да правите заедно различни всекидневни обикновени неща, да излезете на разходка, на кино, до магазина, за да свикнеш на новото място и да не се чувстваш сам и чужд. За прегръдката не са нужни пари, а сърце и да дадеш от личното си време. Така бежанците ще се интегрират по-бързо и по-леко в непознатата нова среда. Идеята тръгва от Израел и е помогнала на много, много семейства да започнат живота си отново и да преминат през тежките моменти.

Отстрани погледнато, семейната сбирка е среща на щастливи хора, стари приятели. Войната и тревогата на всички поне за малко са изчезнали от лицата и от разговорите. 

"Тази война не е само в Украйна, но и в България и в Европа. През тези дни виждаме кой от коя страна стои – на доброто или на злото. Дарете не само пари, но и усмивка, поглед, ласка, човещина", призовава Захари. 

Краят на инициативата ще бъде поставен, когато войната свърши. Приятелствата обаче отсега е ясно, че ще останат. 

Множеството се смълчава, докато актьорът Алек Алексиев разказва за последното си пътуване до Виница в Украйна с хуманитарна помощ натам и бягащи от войната насам. Върнал се е преди малко и е надмогнал 40-те часа безсъние по време на пътя, за да се присъедини към „Прегърнато семейство“ с мъничката си дъщеря и съпругата си.

"На 24 февруари, когато започна войната, спрях да правя любими неща - заради чувството за вина, че изпитвам щастие. Осъзнах, че не бива да е така вчера във Виница. Видях хора да се разхождат навън, видях техния избор да бъдат живи, да живеят въпреки обстоятелствата. Щастието ни мотивира да живеем."