Признаваме: организаторите на манифестацията тази неделя имат талант - намериха начин как да изключат от събитието Националния фронт, но пък да посрещнат личности като турския премиер, Ангела Меркел или пък Мариано Рахой (испанския премиер - б.р), който в собствената си страна хич не обича манифестациите.

Но има ли някакво значение глупостта на онези, които решават кой има право да получи покана? Ние ще участваме в марша.

Бум! Всичко бе налице, за да се направи страхотна манифестация, за която Франсоа Лами (бивш френски министър, член на социалистическата партия - бел.ред.) се погрижи да евакуира 25% от френския електорат, който за щастие бе заменен от турския премиер Ахмет Давутоглу, шампион на свободата на словото, от мама Меркел, възползваща се от невероятните намаления за големи размери в магазините Тати, и от водача на Народната партия Рахой, чийто нов законодателен арсенал може да го изпрати зад решетките без присъда – всички на манефестацията!  Обаче нашият гениален организационен комитет забрави да покани Путин!

О, не, къде им е главата? Все пак здраво се потрудиха! Наистина показаха прекрасна и мащабна политическа визия. И такава стратегическа проницателност... Вижда се, че полагат усилия, естествено, да избегнат онези, които довчера обръщаха гръб на "Шарли", онези, които дори заливаха с мръсотия седмичника заради злоупотребата със светския принцип... Наистина се вижда, че се опитват да обединят всички, организирайки дори ухаещи на цветя събрания (игра на думи с името на министъркта на културата Фльор (Цвете) Пелрен – бел.ред), където целият печат бе приобщен (с изключение на "Мариан", но, честно, признаваме си този грях – публикувахме карикатурите на пророка Мохамед след "Шарли"). Как  успяват да се развихрят така и да забравят "героя" от Грозни? Каква липса на вкус! Жалко, колкото по-малко луди - толкова по-малко смях.

Тъй като гласувахме с "Не" през 2005, чак ни идва да се опипаме - да видим дали наистина сме си на мястото... Ние обаче, без никакво колебание, все пак ще идем като един -  заради Тиню (Бернар Верлак, наричан Тиню, убит при стрелбата на терористите в редакцията на "Шарли ебдо" - бел.ред.), на когото би доставило огромно удоволствие да скицира Меланшон (бивш френски министър и кандидат за президент) рамо до рамо с Юнкер, заради Шарб (друг карикатурист на сатиричния седмичник, също убит при нападението), който би се чувствал доволен при вида на Безансно (кандидат за президент на Комунистическата лига - бел.ред), припкащ след Гатаз, заради Кабю, Волински, Оноре, Бернар Мари, които биха се  превивали от смях, виждайки системата, на която толкова дълго са нанасяли удари, да ги възхвалява на траурна церемония. И заради всички други жертви на мракобесието, които нямат шанса да съзерцават как човешката вълна демонстрира срещу тъпотията, включително и онази, която ръководи този "републикански марш" подобно на конгрес на Социалистическата партия.

-----

* Редакционният коментар на френското списание "Мариан" е препечатан от БГНЕС.