Капанът щракна. ГЕРБ за пореден път извади от ръкава фигура, ползваща се с обществено доверие, която ще изгори. Защо проф. Николай Габровски се е съгласил да бъде кандидат-премиер за една седмица, е въпрос, който ще оставим настрана. Защо не Меси, а Ди Мария се пита сега.

Шансовете за съставяне на правителство в рамките на 48-ото Народно събрание клонят към нула. Борисов лесно може да получи подкрепата на ДПС и „Български възход“, но ако искаше, а той не иска (публична такава). С едната ръка лидерът на ГЕРБ гали слуха с тези за обединение по важни за нацията теми, с другата хвърля камъни по уж потенциален партньор за това обединение - „аматьорите“ и „крадците“ от газа, ББР и Gemcorp - „Продължаваме промяната“. Ухажвана е само „брошката на ревера“ - „Демократична България“, и то хаотично и с неясна цел, след като е ясно, че ДБ нито ще подкрепи мандата на ГЕРБ, нито такъв, който включва ДПС в управление и изключва ПП.

За тези два месеца безвремие „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ заложиха на следното послание: ГЕРБ като първи мандатоносител не полага никакво усилие за съставянето на кабинет. Полага обаче голямо усърдие в „опраскването“ на Изборния кодекс, ерго се стяга за нови избори по нейните правила. Тези твърдения трудно биха могли да бъдат оспорени, предвид факта, че т.нар. Хартиена коалиция наложи силово (някои може да твърдят, че бе по силата на мнозинството, което не го прави несилово) измененията в изборните правила. 

За да покажат несъстоятелността на ГЕРБ като мандатоносител (наричана от ПП „импотентност“), ПП и ДБ предприеха и следния ход: обявиха, че са готови за правителство на малцинството и поискаха парламентарна подкрепа около девет приоритета. Първият от които отказ на „Хартиената коалиция“ от промените в Кодекса, които към онзи момент бяха на етап преди окончателно гласуване в пленарна зала. 

Това бе нелош политически ход, особено, когато една от опорните ти точки е как в миналия парламент, без да губиш време, си организирал разговори по ресори (онези, предавани на живо „от мола“), намерил си златното сечение и си успял да вкараш под един правителствен покрив непримирими противници като ДБ и БСП.

Но..., в деня, в който ПП и ДБ направиха демонстрацията, че за разлика от ГЕРБ имат план и сериозен подход към втория мандат, „Хартиената коалиция“ пришпори окончателното гласуване на Изборния кодекс. С други думи – още точка първа от теста за парламентарна подкрепа отпадна. Което даде основание на „Продължаваме промяната“ да обяви, че щом е така, изобщо няма да внася проект на кабинет, когато „конституционната рулетка“ се завърти към нея.

И тук влиза Габровски. Признат неврохирург, далечен досега за политиката, общественик - „някой, който да мине“, както се изрази в неделя лидерът на ГЕРБ. Макар по нашите географски ширини да няма друг като „българския Лео Меси“, появата на професора на „Дондуков“ 2 днес идва да каже: „Искахте Борисов на самотен остров, имате Борисов на самотен остров. Искахте някой, който да не идва на спявка в Банкя – получихте уважаван медик“. 

Ходът на ГЕРБ, разбира се, е PR ход – демонстрация на сериозно отношение към усилието за съставяне на правителство. Професорът навярно ще последва съдбата на друг свой колега – ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков. Важното за партията на Борисов обаче е, че капанът около ПП е на път да щракне. Ако от формацията на Асен Василев и Кирил Петков не предложат кабинет с втория мандат, ще трябва да отговарят за вината. Онзи лайтмотив, който съпътства дните от 2 октомври насам – кой ще понесе вината, ако пак няма правителство. В противен случай ще излезе, че „тестът“ на „Промяната“ за реформаторско мнозинство не е бил искрен, а с предизвестен и предвидим край. Също като хода на „българския Меси“ с професор „Ди Мария“ - само че по-добре опакован за зрителите на трибуните.