Отиващата си 2022 г. ще остане в съзнанието ни не само с историческото зимно Световно по футбол. То просто е една поредна спирка във все по-комерсиализиращия се спортен свят. Какво ще остане от този експеримент, какво ще произлезе, накъде ще задуха футболният вятър - тепърва ще видим. 2022 г. забива своя клин със сбогуванията на големи личности в спорта. Някои от най-големите в историята.

В такива моменти банално и клиширано си казваме, че събития като това са част от живота ни, „част от играта“, все някога настъпват. Да се радваме, че сме били свидетели, съвременици на тези герои, а не че ги изпращаме сега. Направеното от тях остава завинаги. А и технологиите днес ни позволяват с по няколко клика на телефона или компютъра да се връщаме към звездните им мигове, когато поискаме.

Идват нови идоли.

И въпреки това величията, които изпратихме или изпращаме от голямата сцена, ще липсват.

Роджър Федерер

Роджър с големия си съперник и приятел Рафа Надал. Матадора скоро ще го последва.

Беше шок, беше като лошо събуждане денят, в който Маестрото обяви, че слага край. Не само заради контузиите и операциите, попречили му да играе в последните две години, не само заради възрастта (41 г.), знаем, че това наистина е край. Той е мъж на думата и никога не би се завърнал за един заключителен „тур за овации“. На такъв се надявахме, между другото–  още една година, в която да видим Роджър за последно в Мелбърн, Лондон, Ню Йорк и останалите места, на които Маестрото рисуваше.

Краят никога не е перфектен, няма как да бъде.

Федерер държеше най-големите рекорди на тениса, но вече бе изпреварен от големите си съперници Рафа Надал и Новак Джокович.

В спорта обаче никога не е било и няма да бъде само до титлите и рекордите. Ако беше така, никой нямаше да стъпва на стадионите на отбори, които никога нищо не са печелили или са го правили много рядко. Но я вижте дори най-нагледните примери от Висшата лига, Бундеслигата, Ла Лига и Серия А.

Федерер е може би най-големият тенис идол, хващал някога ракетата. По ред причини. Той е силно харизматичен, за което помагаше стилът му на игра – атакуващ, зрелищен, радващ публиката и специалистите. Роджър винаги атакуваше, не изневеряваше на маниера си дори когато губеше от съперници като Надал и Джокович, специално нагодили играта си, за да го победят.

Името на Федерер означаваше разпродадени арени и цели турнири. Той носеше купища пари на организатори, организации и спонсори, но и самият той, разбира се, осребри успеха – считан е за един от спортните милиардери.

Маестрото наистина бе маестро. Специалистите сравняваха действията, движенията му с тези на балетист – толкова изящни бяха. Сякаш стъпваше на пръсти с цялата изящност, която някой в тениса би могъл да притежава. Да, на корта – без значение дали твърд, „червен“, или трева, швейцарецът правеше неща като никой друг.

Роджър Федерер ще бъде запомнен като джентълмен, нещо, което допринася за харизмата му, за това да има армия от фенове. След като имаше случаи, в които сме го виждали да плаче неутешимо при загуби на финали (от своя приятел Рафа Надал например), Роджър израсна дотам, че на лицето му да се четат само нюанси при успех и поражение. Победа – широка, топла усмивка, вдигнати ръце към публиката, помахване и прибиране в съблекалнята. Идва нов мач. Загуба – горчива усмивка, лека тъга и тъмнина в очите, вдигната ръка към феновете, помахване и прибиране в съблекалнята. Никога не търсеше причини в странични фактори, отдаваше дължимото на съперника. Той е един от онези, докоснати от съдбата, на които приличаше да приемат и извървят пътя на съзряването като в онази стара азиатска максима, че човек трябва да приема успеха и неуспеха по един същ начин. Смирено. Федерер беше всичко това. Друг такъв няма да има. За влиянието му върху всички нас говореше реакцията на... Рафа Надал по време на сбогуването след последния мач на Федерер на „Лейвър къп“. Матадора плачеше неутешимо и държеше стария си опонент и приятел за ръката. Това са моментите, заради които все по-комерсиалният спорт още ни вълнува и пали.

Краят на Голямата тройка

2022-ра е годината, в която окончателно се сбогувахме с Голямата тройка на мъжкия тенис. Федерер напусна кортовете, а с доминацията на Джокович и Надал е свършено. Рафа спечели два от турнирите от Големия шлем за годината, но се видя, че силите му са на привършване. Контузиите не прощават, както и възрастта, а има още един фактор – раждането на първородния син на Надал и половинката му Мария. По-скоро близо, отколкото далече е денят, в който и той ще ни помаха за сбогом.

Джокович последен от тримата ще слезе от голямата сцена – поне така изглежда. През 2022 г. той прибави само един „Мейджър“ – от „Уимбълдън“, но пък не участва в Австралия и САЩ заради нежеланието си да се ваксинира. Загубата му на финала на Мастърса в Париж от 19-годишния Холгер Руне е емблематична и показателна.

Бъдещето е на тенисисти като Яник Синер, Руне и Карлос Алкарас, който дори успя да стане №1 тази година. В близко бъдеще няма да има такава доминация, каквато успяха да упражнят Федерер и компания. Челото на мъжкия тенис ще е много „по-шарено“ – както в женския.

Серина Уилямс

Серена Уилямс може и да не е изиграла последния си мач на професионално ниво.

Което ни отвежда към другото голямо отказване през годината в спорта – на бившата №1 в света и рекордьорка по титли в „Откритата ера“. Серина Уилямс. Тук има едно условие – още по време на US Open, а и след това, американката допусна възможността да се завърне догодина. Това е причината да ѝ отделяме по-малко място, а иначе следите ѝ в историята на тениса са не по-малко значими от тези на Федерер.

Дори да не разбирате много от тенис, много вероятно е да сте гледали филма „Методът Уилямс“, в който главният акцент пада върху бащата на сестрите Уилямс и неговата роля за изграждането им.

Дали сте си сметка през какво са минали. Какво е да израснеш в Комптън, един градовете с най-висока престъпност в Америка, и да стигнеш до върховете на елитарен спорт като тениса. То не е като да станеш прочут музикант или играч по американски футбол. Комптън има традиция и в двете направления, но тенис!?

Това е основната причина Серина Уилямс да е толкова значима. Тя и сестра ѝ Винъс показаха, че произходът вече няма значение. Ако към таланта и природните си дадености прибавиш упорство и труд, няма какво да те спре.

Серина се превърна в един от символите на Американската мечта в спорта. Някои от тенисистките, които я побеждаваха в последните години, са се учили от нея или най-малкото са следвали примера ѝ.

Нататък тя би могла да бъде лидер или да има успешен бизнес във всичко. Но дали сме видели всичко от нея на кортовете? По-добре да е така, защото се видя, че времето ѝ е отминало, днес при дамите властват състезателки от друг тип. И има нещо, което Серина не може да елиминира – травмите. Те не прощават, колкото и да са напреднали медицината и технологиите. Вижте Федерер и Надал.

Последно танго за Лео Меси

Лео Меси

Не, те още не се отказват, но Мондиалът в Катар е може би последният им. Почти изключено е да видим Меси след по-малко от четири години в САЩ, Канада и Мексико. Той каза, че това е била последната му изява на Световно - още преди да е завършило. През 2026 г. Роналдо ще е на 41 г. А Меси – на 39 г.

Кристиано Роналдо

Кристиано не е заявявал, че приключва с най-голямото събитие във футбола. Той все така пращи от здраве и често се оказва, че тялото му е по-младо от реалните години, но този сезон се вижда, че кариерата му е към своя край. Колкото и да не му се иска. Сензационното преминаване в саудитския "Ал Насър" е доказателство за това.

А след Меси и Роналдо и футболистите вече са много различни – не само тенисистите.

А през 2022 г. с футбола се сбогуваха двама големи – Франк Рибери, бивш ас на Франция и „Байерн“ (Мюнхен), и величието на Испания и „Барселона“ Жерар Пике.

Казаното по-горе за Меси и Роналдо в пълна степен важи и за „футболен архитект“ като Лука Модрич. На своите 37 г. и той няма да е на следващото Световно. Насладихме се на таланта му по терените в Катар.

Себастиан Фетел

Себастиан Фетел приключи с Формула 1, но е твърде вероятно да го видим в други моторни надпревари.

Четирикратният световен шампион във Формула 1 и пилот на „Астън Мартин“ Себастиан Фетел ще прекрати своята кариера в края на годината. Страхотна кариера, спор няма.

Германецът направи своя дебют във Формула 1 в Гран При на САЩ през 2007 г. Още преди края на втората си година стигна до първата си победа – в Гран При на Италия.

Тогава той стана най-младият победител в квалификация и състезание във Формула 1, като рекордът за най-млад победител в надпревара бе притежание на германеца до 2016 г., когато бе подобрен от Макс Верстапен. Рекордът за най-млад победител в квалификация все още си е на Фетел.

Германецът също така е и най-младият световен шампион в историята на Формула 1 със своята първа титла от 2010 г. След това той стана №1 още три пъти – в поредни години.

В своята кариера Фетел има спечелени 53 победи, 57 полпозишъна, 122 подиума, 3076 точки и 38 най-бързи обиколки в 289 старта. Освен за „БМВ-Заубер“ и „Торо Росо“ Фетел се е състезавал още за „Ред Бул“ (2009–2014 г.), „Ферари“ (2015–2020 г.), а това е вторият му и явно последен сезон в „Астън Мартин“.

Още веднъж – без всички тях няма да е същото. Но такъв е кръговратът на живота и спорта съответно. Всяко поколение има своите герои. Част от личностите на този материал бяха нашите. Все още са, винаги ще бъдат.

----

Този текст е публикуван в последния брой на сп. "Клуб Z" от декември 2022 г. Препечатваме го с незначителна актуализация.