Желанието ми е Матей Казийски да бъде в националния отбор, заяви новият селекционер на националния отбор по волейбол за мъже Пламен Константинов на пресконференция.

Това бе първа поява пред медиите на Константинов, откакто се върна на поста.

На брифинга бяха още президентът на БФ по волейбол Любомир Ганев, помощникът на Константинов - Андрей Жеков, както и новият координатор на всички национални формации Николай Иванов.

"Матей е в списъка на моите желания, да. Няма треньор, който да иска да се лиши от него в състава, въпросът е дали той ще намери мотивация да изиграе една година с националния отбор, продължи Константинов. - Доста години минаха, но до ден-днешен Матей е един от топ състезателите ни и на тези години показва изключително ниво. Не сме водили личен разговор, но моето желание е той да бъде в националния отбор.”

Той говори за това кое го е накарало да се върне, бъдейки наставник на руския “Локомотив” (Новосибирск).

"За мен винаги националният отбор е бил нещо специално. Винаги е удоволствие да работя за България. Никога не е стоял на преден план някакъв друг интерес освен добрата игра на националите, да радваме хората и любителите на играта. Идеята е да върнем малко позициите на националния отбор и може би вярата на феновете, че този тим може да играе добър волейбол. Но без да го натоварваме с прекалено големи очаквания, защото мисля, че това тежеше на тези момчета през последните години. С повече търпение и подкрепа ще се получат нещата”, изтъкна Константинов.

Според него проблемите в близкото минало не са били заради работата на Силвано Пранди или Николай Желязков. Константинов каза, че редовно е ходил на тренировки и видял, че и двамата специалисти са имали добър тренировъчен процес.

“Със сигурност проблемите не се коренят в треньорите, защити колегите си Гибона. - Има и друг момент - помпането с нереални очаквания на обществото. Когато поставиш едни нереални цели и те се разминат кардинално с това, което се показва - тогава хората започват да си задават въпроси, свързани с желанието на играчите или с прекалено завишени цели. Аз мисля, че е по-скоро второто.

Същите тези очаквания се прехвърлят на тези момчета, те не са готови да ги носят, а под натиска им не могат да разкрият качествата си. Други нямат необходимата мотивация да играят за националния отбор. От някои от тях имам уверението, че имат желание да играят.”