На площада под двойните кули на готическата катедрала в Кьолн през септември се събраха около 2000 протестиращи, за да призоват германското правителство да скъса със западната коалиция, подкрепяща Украйна, и да сключи мир с Русия, пише Ройтерс в специална публикация от разследване в Германия.

"Трябва да спрем да бъдем васали на американците", заяви десният германски политик Маркус Бейзихт от импровизирана сцена на каросерията на камион. Тълпата ръкопляскаше и развяваше руски и германски знамена.

Организаторите на митинга не пожелаха да им се задават въпроси. Повечето от тях отказаха да говорят, когато към тях се обърна репортер на Ройтерс. Един от протестиращите се опита да убеди полицай да арестува репортера като украински шпионин. Митингът беше само един от многото случаи - онлайн и по улиците - в които хората настояваха Берлин да преразгледа подкрепата си за Украйна. Това послание се опира на дълбоките връзки между Германия и Русия - няколко милиона рускоговорящи живеят в Германия, наследство от съветските връзки с комунистическа Източна Германия и десетилетия на германска зависимост от руския газ.

Залогът е голям: ако Германия, най-голямата икономика в Европейския съюз, обърне гръб на Киев, европейското единство по отношение на войната ще се разпадне.

Чрез интервюта и преглед на публикации в социалните медии и друга публично достъпна информация Ройтерс установи самоличността на ключови фигури, участвали в прокарването на промосковска позиция в Германия от началото на войната, включително двама мъже, които се навъртат близо до сцената в Кьолн.

Мъжът е бивш руски офицер от военновъздушните сили. Първоначално се казвал Ростислав Теслюк, но след като се установил в Германия преди десетилетие, сменил името си на Макс Шлунд. През последните месеци той пътува до контролираната от Русия Източна Украйна. Неотдавна руска правителствена агенция е платила самолетния му билет до Москва за конференция, на която основен говорител е бил президентът Владимир Путин. Агенцията, Россотрудничество, е подложена на санкции от ЕС за управление на мрежа от "агенти за влияние", които разпространяват информация в полза на Кремъл. Нейният ръководител определи санкциите, наложени през юли, като "безумни".

Закръгленият съсед на Шлунд в близост до сцената, мъж на име Андрей Харковски, се обявява за вярност към казашкото общество, което подкрепя военната кампания на Москва в Украйна. Шлунд и Харковски не отговориха на подробни въпроси за тази статия. В размяна на съобщения в WhatsApp Шлунд е написал: "Изчезвай!" и "Слава на Русия!".

Ройтерс установи, че някои от най-гласовитите агитатори за промяна на германската политика имат две лица. Някои от тях използват псевдоними и имат неразкрити връзки с Русия и руски субекти, обект на международни санкции, или с крайно десни организации.

Германските власти са свързали едно от лицата, идентифицирани от Ройтерс, с крайнодясна идеология. Някои от нейните привърженици бяха обвинени от полицията през декември в заговор за сваляне на държавата. Той ръководи немскоезичен канал в социалните мрежи, наречен "Фенклуб на Путин", и в отзвук на предполагаемия заговор в началото на миналата година призова в социалните мрежи за щурмуване на германския парламент.

Друг е ръководител на берлинска строителна компания, който в миналото е бил офицер от руското военно разузнаване. Той се познава с един от тримата руснаци, осъдени неотдавна от нидерландски съд за подпомагане на доставката на ракетата, свалила малайзийския пътнически самолет над Украйна през 2014 г.

Третият мъж е любител на мотоциклетите, който публикува в интернет публикации, в които твърди, че украинската армия извършва зверства, и е събирал пари за руска мотоциклетна банда, която е подложена на санкции от САЩ и ЕС заради това, че подкрепя войната на Путин.

Досега Германия е отделила над 1 млрд. евро за хуманитарна помощ за Украйна и съседните държави, както и за военно оборудване, включително модерни системи за противовъздушна отбрана. Мнозинството от германците все още подкрепят Украйна, но след рязкото повишаване на разходите за енергия, проучванията показват, че все по-малко са склонни да разширят военната си подкрепа.

Германското правителство не е отговорило на въпроси за тази статия, но Министерството на вътрешните работи заяви, че приема "много сериозно" всякакви опити на чужди държави или лица да оказват влияние, особено "в контекста на руската агресивна война срещу Украйна". Кремъл не отговори на въпросите на Ройтерс. Политикът Бейзихт, който говори на митинга в Кьолн, заяви пред Ройтерс, че е работил в тясно сътрудничество с организаторите на протеста. Той не коментира констатациите на Ройтерс за техните връзки.

Връзките между Германия и Русия датират от векове. Императрица Екатерина Велика е поканила германските си сънародници да емигрират в Русия през XVIII век. Между 1992 г. и 2002 г. около 1,5 млн. потомци на тези преселници се връщат в Германия, възползвайки се от законите, които позволяват на хората с германски произход да претендират за гражданство. Проучванията на германското правителство показват, че тази общност гласува по-силно за крайнодясната партия Алтернатива за Германия (АзГ), отколкото други групи. Тя иска да затегне контрола върху имиграцията и да ограничи влиянието на исляма в Германия. (Следва)