Как да избегнем разговора за оставка на лидера. Но да поговорим за изключването на непослушни другари и другари, приели постoве без съгласието на партията.

Това са очакванията за развитието на конгреса на БСП, насрочен за 11 февруари, съдейки и по заявки на социалисти, и по предложения за изменения в устава, според чернова, с която Клуб Z разполага. Документът не е окончателен, но от изготвения до момента вариант ясно се вижда опит за овладяване на ситуации ала "Крум Зарков, Весела Лечева и Явор Гечев", както и тази с Кирил Добрев и със самата лидерка Корнелия Нинова и исканата й спорадично оставка.

От проекта на устав обаче става ясно още едно нещо -  Столетницата не може да се похвали с добра кондиция. Липсват млади кадри, подготвени кадри, ангажирани с всекидневния партиен живот социалисти, което налага и отмяна на някои правила, приемани още в първия мандат на Корнелия Нинова като лидер. 

По спешност

Малко след парламентарния вот на 2 октомври м.г., когато БСП отбеляза най-ниския си изборен резултат, председателката обяви, че няма да подава оставка, а вместо това ще инициира дебат за състоянието на партията и вътрешноорганизационни промени. Както е известно, БСП взе 9,3% от гласовете на последните избори; при 10,2% през ноември 2021 г., 13,4% - през юли 2021 г., 15,1% през април 2021 г.

Ето защо въпросът с оставката й и със свикването на пленум за решение за конгрес на партията бе поставен за пореден път тогава - с подписите на 70 социалисти от Националния съвет. В началото на октомври НС реши: провеждане на конгрес през февруари, като преодоля опозиционните гласове, които искаха свикване на такъв още същия месец. Като акценти на бъдещия конгрес лидерката постави промени в устава и приемането на нова програма на партията. Но не и темата за оставката. А с наближаването на конгреса говорители на БСП все по-често акцентират върху това, че такава точка в дневния ред няма да има, а и не е сериозно да се сменя лидер преди избори. 

Тази събота предстои пленум на партията, на който трябва да се утвърдят дневният ред и документите за конгреса. Няма очакване той да реши да се включи точка за оставка на Нинова, но както обичайно се случва на най-висшия партиен форум на Столетницата - въпросът бива поставен от опозицията по време на самия конгрес. Очакването е това да се случи и сега. Макар разпределението на силите да бе видно на последния конгрес, на който 415 делегата бяха против констатирането на оставката на лидерката, 164 - "за", а 20 се въздържаха.

Делегати по спешност

Социалисти обаче недоволстват от подмяната на делегати на конгреса преди провеждането му, като виждат зад това опит за подсигуряване - да не се дискутира оставката. Смяна има в Силистра, в Харманли, Симеоновград, където лидерката не бе приета много радушно при последните си обиколки, оплакаха се социалисти. Промени има и в Пловдив, както и във Видин. "Позитано 20" и пловдивската партийна организация влязоха в остър конфликт миналата година – заради решения на централното ръководство. Пак миналата година пък напусна цялото общинско ръководство на видинските социалисти, като очакването сега е изобщо да не се излъчват делегати. Колко общо са отстранените и подменените делегати на конгреса, засега е неясно. 

Да подмениш делегат обаче не е лесна работа. Според действащия устав делегат отпада поради "законова несъвместимост на партийното членство, отказ от членство, преминаване в друга партия, трайно напускане на страната, болест или смърт и се заменят от партийните организации по установения за това ред". 

Предупреждение

Както е известно, Зарков, Лечева и Гечев, считани за вътрешна опозиция на Нинова, приеха постовете съответно на министри на правосъдието, спорта и земеделието в миналия служебен кабинет на Румен Радев. Кирил Добрев пък бе изключен "неприсъствено" след поредица публични обвинения срещу ръководството на партията, в т.ч., че близък до Нинова е спечелил с протекцията на бившата управляваща ГЕРБ 150 милиона лева от обществени поръчки. Наказан след Добрев бе още един вътрешен опозиционер - шефът на столичната структура Калоян Паргов. Наскоро изключен бе и единственият районен кмет на партията в София - Делян Георгиев, който бе начело на район "Изгрев" - заради позицията му срещу връщането на хартиената бюлетина. Тези дни пък се появи нов ляв проект (който още не е формално нито партия, нито коалиция), включващ стари кадри на левицата като президента Георги Първанов (2002-2012), Мая Манолова, Татяна Дончева и др. - по покана на... члена на Националния съвет на БСП Костадин Паскалев.

В проекта за изменения в устава, разбира се, няма имена. Но се загатва какво може да последва, ако другар приеме пост без разрешение или работи за други организации. Така например е записано допълнение:

"Основание за изключване от партията да бъде и когато член на партията работи за други партии коалиции/организационни комитети или приема постове от тях без съгласието на партийните органи на БСП."

Макар тук да не се споменават постове в служебни правителства, или някакви позиции в изпълнителната власт, местната власт и техните структури и др., една редакционна поправка, която може да бъде направена и "ад хок" в залата, като се махне "от тях", би означавала всякакви постове в държавата.

Социалисти коментираха пред Kлуб Z, че този текст, според тях, се предлага като тест – и заради казуси като Зарков, Лечева и Гечев, приели позициите си като министри на Румен Радев без санкция на ръководството. Единственият социалист, допитал се първо до своите бе Янаки Стоилов – бивш служебен министър на правосъдието, сега конституционен съдия. Днес с президентски указ Зарков, Лечева и Гечев отново бяха назначени за служебни министри, отново без да са се допитали до партията. Ако този или подобен текст в измененията на устава бъде все пак предложен и възприет, то е спорно може ли тримата да бъдат остранени за нарушение на устава, преди въпросното нарушение да е залегнало в него.

На няколко нива

Така стигаме по естествен път до другите текстове, касаещи партийната дисциплина. В поредица предложения се третират мерките срещу нарушителите.

В сегашния устав основанията за изключване от партията са, когато се установи, че неин член членува и в други партии и организации със статут на партии; когато се кандидатира от името на други политически партии и организации или като независим кандидат срещу кандидатите на партията, и/или участва в предизборни кампании на други партии; когато системно нарушава нейната програма и уставните норми; когато е осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер.

Партийният статус на социалист, посочен като нарушител (в т.ч. налагането на най-тежката мярка – изключване) се обсъжда и решава от основната партийна организация или от партийния орган, на който е член, като решението може да се обжалва пред местната контролна комисия. С предлаганите изменения се дават правомощия и на районните и градските съвети "да обсъждат и решават партийния статус на социалисти от съответните им организации, които не са членове на тези органи, но са нарушили изискванията на програмата, устава, законите на страната и нормите на обществения морал". С други думи – разширява се обхватът на партийните организации, които ще решават за партийния статус на другар - или член на една софийска ОПО ще може да попадне под ударите и на градската организация, например. Така се избягва и намесата (и съответно обвиненията) към пленума.

Вот на доверие

В проекта има и няколко текста, посветени на фигурата на лидера и темата с оставката, като от черновата не става ясно къде точно ще е мястото в устава, ще заменят ли вече съществуващи текстове или ще бъдат добавени. Няма и мотивировка.

"Ясно регламентиране на прекратяване на правомощията и контрол върху дейността на председателя на БСП и председателите на Общински и Районни организации" – гласи точка от предложенията за изменения в устава. Като тук са изброени три подточки, първата от които е, че подаването на оставка от лидера, трябва да става в писмена форма, адресирано до конгреса. Този текст се налага заради "дупката" в процедурата сега, след като на миналия конгрес стана ясно, че Нинова е уведомила с писма другарите, че подава оставка, но реално депозирана такава нямаше.

Надолу четем още:

"По искане на председателя на БСП, на повече от 50% от броя на гласувалите на последния проведен вътрешнопартиен избор, конгресът на БСП гласува вот на доверие. Същото важи за председателите на общински и районни организации."

Сегашният устав дава възможност за искане на оставката на лидера – изискването е зад това да са застанали повече от половината от членовете на партията (т.е. правилото 50 плюс един) – или в случая с левицата – над 40 000 души. При така разписания нов текст излиза, че въпросният вот на доверие може да се иска както от председателя, така и от малко над половината гласували на последния лидерски вот (През 2020 г. Нинова бе преизбрана за втория си и последен мандат от гласували близо 54 000 души, т.е. трябват около 27 000 подписа). Не става ясно новият текст ще заменя ли стария, какви са последствията от вота на доверие.

Липси

Общото впечатление за измененията обаче е, че Столетницата е изправена пред кадрови липси и в липса на активно участие във вътрешнопартийния живот. В тази посока са и предложенията за участие на членове в онлайн заседания на структурите, за падащ кворум, както и това за въвеждане на пряк избор на председателите на общински, районни партийни организации. "Разширявайки прилагането на прекия вътрешнопартиен избор се постига по-голяма демократичност, по-голяма легитимност и активизиране на всички членове на БСП", пише в мотивите.

По кадровата причина пада и наложената през 2017 г. забрана за съвместяване на постове. "Ограничението избраните за кметове на общини, райони, за областни управители, за народни представители, за представители в Европейския парламент, за министри, зам.-министри и изпълнителни директори на агенции или ръководители на други самостоятелни държавни органи да не могат да бъдат председатели на общински, районни, градски и областни съвети и общински, районни и градски контролни комисии на БСП, е направено в друго време, когато партията е била с друг кадрови потенциал и други финансови възможности. В много общини именно тези другари са най-подготвени да ръководят партията", четем в мотивите и към това предложение.

Но има и още – да се централизира властта:

"Едновременно с това самоцелното ограничаване на съвместяването създава предпоставки за появата на твърде много центрове на влияние, което води до разделение и противопоставяне в рамките на партийните организации."

Увеличаване броя на мандатите на председателите на общински и районни организации, съответно на председателите на общински контролни комисии от два на три мандата – е друго проектопредложение – отново мотивирано с това, че "трудно се намират подготвени млади кадри, които имат желание и възможности да се занимават с партийна работа"

"Да" на ГЕРБ? - Не

Политическата криза в страната и намигването от страна на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че партията му може да преосмисли решението си за некоалиране с левицата (от 2017 г.) предизвика въпроси и към Нинова още в същия ден – ще преосмисли ли на свой ред и БСП сходната вътрешна забрана. Тогава тя не даде отговор, посочи само, че въпросът не е на дневен ред.

Неофициално социалисти, близки до лидерката, коментираха, че такъв въпрос на конгреса от страна на ръководството няма да се повдига. И то не би желало да се повдига изобщо.

"Какъв сигнал ще изпратим преди предстоящите парламентарни избори? Гласуваш за БСП, получаваш ГЕРБ и ДПС. Това няма да стане", категорични са социалистите, с които разговаряхме.

Оттам обаче не изключват от вътрешната опозиция да поставят темата на масата за дискусии – именно с цел дискредитация на ръководството - че е готово да работи с Борисов и Движението в бъдещия парламент.