ЛЮДМИЛ СТАНЕВ

Сещам се за една мисъл, която прочетох някъде. Някои я приписват на Джон Ленън. Не знам дали е така, но ми харесва как звучи: "Животът е това, което ти се случва, докато си правиш планове за него". 

В този ред на мисли ще ви разкажа една история, която знам от моя приятел Румен.

Някога, далеч в социализма, имало една весела ученическа компания, доста по-различна от комсомолските представи за добра компания. Момчетата в нея били отворени към света зад Желязната завеса - купони, уиски, джинси, Beatles, Led Zeppelin и въобще всичко, което имало вкуса на свободата отвъд граница.

На една от поредните им сбирки някой почерпил с уиски Johnnie Walker и всички започнали да му викат Джони. На друг пък, който се снабдил с три чифта нови джинси Rifle и не ги свалял, му излязло името Райфъла. Трети не се разделял с очилата си тип "Джон Ленън", даже се сдобил с медицинско някакво, че му има нещо на очите, и ги носел дори в училище. Както се досещате, цялата гимназия го знаела като Ленъна.

Постепенно всеки от тези свободолюбиви момчета получил екзотичен прякор, а компанията била като някакво островче свобода в света на прилично подстриганите комсомолски копеленца. Само един от тях - пълничък и добродушен десетокласник на име Игнат, бил нещастен. И как няма да е. В компанията на Джони, Райфъла, Ленъна и други галещи ухото имена, той бил Гатьо Дебелия. Мислил Игнат, мислил и го измислил.

Цял месец събирал пари и една съботна вечер, когато техните били на вилата, направил голям купон, както си трябва. Уиски, ядки и т. н., но в основата на плана му били цигарите Kent. Със спестените пари той купил цял кашон и решил да ги раздаде на партито. Вечерта преди това вече предвкусвал как от понеделник всички в гимназията ще му викат Кента.

Купонът започнал, набрал скорост и в най-важния момент сияещият Гатьо внесъл кашона с цигари, тържествено го разопаковал и казал великодушно на всички: "Пушете Kent-а пичове, подарък е от мене!" И всичко, естествено, продължило на горно "до".

А в понеделник Гатьо имал ново име: Кашона.

-----------

Людмил Станев е дипломиран български лекар и недипломиран български писател и публицист от Варна. Автор е на книгите „Няма такава книга“, „Неприятният татарин“, „Ненакърнимо“, „Малка нощна приказка“ (награда „Христо Г. Данов“ за детска литература, съвместно с илюстратора Красимир Добрев), „По-малко“, „Приятели мои“.