Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

21 декември 2022 година


Преди 300 дни аз за пръв път чух как се взривяват ракети. Нямаше никакво съмнение – това е война. Излязох на балкона, запалих цигара и дълго гледах далечните пламъци на хоризонта. Прозорците на моя апартамент на 17-ия етаж гледат натам, към границата с Русия, от която ни делят само 40 км. Само 40…

Не е за вярване, но в първите минути, часове и дори дни аз инатливо преживявах някакъв наивен, глупав стадий на отрицание.

– Това не може да бъде!

Не може да бъде, не е възможно, не… Спомням си, как запалих тогава втора цигара и помислих, че ни плашат, заплашват ни, че това е бутафория, халосни снаряди. Защото това наистина не може да бъде.

Пет часа сутринта. Беше ме страх да вляза в стаята на дъщеря ми. Надявах се, че тя спи, а когато се събуди, всичко вече ще е свършено.

– Тя няма да забележи!

Излязох с кучето навън. Паниката на улицата ме потресе. Във входа и по стълбите тичаха хора с куфари, жените викаха, децата плачеха. Пътищата бяха задръстени, пред банкоматите се извиваха огромни опашки, на бензиностанциите – кошмар. Исках да им извикам: 

– Да не сте полудели?! Всичко това не е наистина!

Днес се срамувам от себе си – от онази, отпреди 300 дни.

Онази, която още не различаваше залповете от „Град“ от взривовете на „Искандер“.

Онази сутрин ние с Хектор съвсем объркано бродехме из парка. Гърмеше. Кучето, като малко кутре, се притискаше към коленете ми. Огромен, страховит доберман.

Първото обаждане беше от мама:

– Анечка, бягайте! Където и да е, но по-далеч от границите!

Мама плачеше. Мама. Тогава все още жива.


А аз повтарях: „Мамче, не се поддавай на паниката, скоро всичко ще свърши“.

Чак когато дъщерята ми ще се разболее във влажното мазе, когато животните ни от стрес ще отслабнат до неузнаваемост, когато над нашите покриви с ужасяващо нарастващ вой ще започнат да летят изтребители, аз най-после ще разбера, че всичко това е наистина.

На 5 март ще напиша: „Никога никому, дори на най-омразния си враг, няма да пожелая да избира между детето и родителите си“.

Това е моят персонален ад, чистилището, което ще бъде с мен завинаги. На земята, на небето, във войната и мира.

В бъдещия филм за тази война непременно трябва да има епизод от обикновен апартамент в спален район на Харкив, където майката и дъщерята вият, заглушавайки сирените на въздушната тревога. Едната – на коленете, с хрипкав вик: „Прости ме!“, другата, прегърбена, с тих стон: „Оцелей".

И аз пак не вярвах. Не вярвах, че се сбогувам с родителите си завинаги.

Още в много неща после не можех да повярвам. В смисъл – не се съмнявах във фактите, но моята същност, моите ценности не ми позволяваха да приема тази чудовищната картина на света. Буча, Ирпин, мариуполският родилен дом, театърът с надпис „Деца“, жп гарата в Краматорск, търговският център в Кременчуг, Северна Салтовка, из руините на която днес водя на "екскурзии" чуждестранни журналисти.

И невероятното море от жълто-сини знамена на 18-о гробище. Алеята на славата. Океанът. Бездната.

Не мога да мина край него без сълзи, без ридание, без вик.

– Господи, защо?! За какво е всичко това?! Това не може да бъде. Не мога да повярвам в това.

300 дни война. 290 дни раздяла с дъщеря ми. 120 дни от смъртта на мама. 76 дни от смъртта на татко. 10 дни до новата година.

В полунощ ще си намисля желание. И ще вярвам, че то ще се сбъдне.

Ще вярвам.

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR директор на местния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко