Днес отбелязваме 150 години от гибелта на Васил Левски – с основание считан за най-великия българин.

След няколко дни пък става една година, откакто Русия вероломно нападна Украйна. Тази война освети ярко руските агенти у нас, които се оказа, че са плъзнали навсякъде – в президентството, в правителството, в парламента.

Интересното е, че самият Левски също си е имал работа с руски агенти. И ето какво е мнението му за тях, изразено в писмо до Филип Тотьо от 1871 г.

"С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал работа, без да знам, в 69-то (1869 г.), единия препоръчан от одеските българи, пък не излезе така. Уловихме няколко шартанлъци и хайде – отдето е дошъл. Кога стане нужда ще го кажем с всичките му работи. Целите сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме".

В същото писмо Левски показва, че е наясно, че интересите на Русия и на българите не винаги съвпадат.  Всъщност те са съвпаднали само веднъж – по време на Източната криза през 1875-1878 г., завършила с Руско-турската война и Освобждението на България. Донякъде са съвпаднали и при обявяването на независимостта от 1908 г.

Във всички останали важни за България исторически моменти – църковната независимост, Съединението, Балканските войни, интересите на България и Русия са се различавали. Интересите са се разминали окончателно, когато Кремъл ни окупира през 1944 г. и ни държи в руско робство до 1989 г.

Ето какво разминаване е открил Левски между интересите на Русия и българите по негово време:

"Ето сега ми казвате в писмото си, че сте дохождали в разговор с някои си родолюбиви българи и на въпроса ви отговаряли защо в 67 (1867 г.)и 68-мо (1868 г.) не взеха българите участие с четите? Ето, че те си остават глупави на това питане, а българите направиха много хубаво, че не се измамиха подир четите. Обязаността бе не да бунтуват народа, но да свикват от градовете и селата умни хора да им показват как трябва да се приготвят, че като им се даде знак за революция – да бъдат всички готови.

То не ни е сега работата да говорим, а искам да докажа на горните ни родолюбци, че българите, ако се бяха повлекли след четите, щяха да принесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, ръцете на които стои българската свобода. Пък нека тогава отсвирюва (тегли) България един век още".

Какво би било мнението на Левски по днешни актуални политически теми, като например даването на оръжие за Украйна или пък влизането в еврозоната - там където са всички други европейски народи, с които той е искал да бъдем равни - можем само да гадаем. Но ако не си задаваме подобни въпроси, то цялата почит към него си остава изпразнена от съдържание лицемерна показност.