Светът е сложен и многообразен, а познаването му изисква метод - съвкупност от методи, които да впишат нашата картина за света в самия него, поне до определена, полезна за нас степен. Идеологията е не само сред най-опростените - да не кажем примитивни методи за опознаване на света. Тя е целенасочено изкривена представа за действителността, чиято основна цел е да вземе сложния, противоречив и многообразен свят и да го превърне в прост, разбираем и непротиворечив наратив, който мотивира повярвалите в това опростяване да се мобилизират и да се обединят с определена цел .

Тази цел, разбира се, е в услуга на тези, които създават и преподават идеологията. Идеологията на либерализма не прави изключение - тя е поредно потвърждение на правилото.

Либерализмът остана последния от "големите разкази" на западната модерност, оцелял след рухването на национализма и социализма. Но макар и оцеляващ, либерализмът е сериозно заплашен от съдбата да ги последва. Защото върви по техния път - по пътя на собствената си радикализация.

Национализмът бе светла идея за обединение около създаването на мощна и функционална общност между хора, избрали да бъдат равноправни като граждани и създали своя държава - национална държава - за да гарантира това равенство. Ескалацията на национализма във фашизъм и нацизъм през 20 век делегитимира национализма и той оцелява до известна степен единствено благодарение на факта, че ако националната държава бъде доунищожена - към което се стреми глобализмът - то просто няма да остане кой да мете улиците, да праща децата на училище и да изплаща пенсиите.

Глобализмът е антинационален, но алчен и неохотен да се раздели с част от печалбите си за да институционализира управление, заменящо или надграждащо националната държава.

Социализмът бе вълнуваща и хуманна идея за взаимопомощ и единение в името на справедливостта. Социализмът даде огромен принос в развитието на модерната цивилизация, облагороди пазарния капитализъм и институционализира етиката на алтруизма в дейността на националната държава.

Ескалацията на социалистическия мироглед в кървавата вакханалия на комунизма провали неговата легитимност и го изтласка в политическата периферия на популисткото недоволство от статуквото. Един от елементите на социализма - интернационализмът - бе откъснат от цялостния му идеологически контекст и бе превърнат в знаме на левичарската идеология на глобализма.

Либерализмът надживя краха на другите рационални утопии - "големи наративи" - и се превърна в "стопанин" на "края на историята". Неговото господство върху светогледа на глобалното човечество сякаш бе неоспорвано от никого във визията за един обединен свят, изграден по неговите ценности и наративи. Но твърде скоро срещу либерализма се изправи възраждащата се традиционна култура на народи и региони, отхвърлящи ключови аспекти на глобализацията - опредметяваща победоносния либерализъм. Либералната хегемония обаче е сериозно застрашена не от изблиците на традиционалисткия популизъм, а от самата радикализация на идейното и ценностно ядро на съвременния "пост" либерализъм.

Свободният пазар винаги е бил основа на либералната идеология, но в епохата на глобализацията той еволюира до екстремума на пазарен фундаментализъм. Ако за Адам Смит пазарът трябва да бъде регулиран от "нощен пазач" - ограничената държава - и от общностната етика, то за глобалния неолиберализъм пазарът е абсолютен и монополен модел на обществено възпроизводство - всяка регулация и институционализация на глобалния пазар е нелегитимна.

Човешките права винаги са били "визитна картичка" на либералната етика и на либералната социална теория. Но днес правата на човека напускат сферата на гражданското равенство и се превръщат в аргумент на междуобщностна конкуренция, в която активни до арогантност малцинства ескалират есцентричните си претенции и се стремят да ги наложат като всеобщи стандарти на мислене и поведение.

Основен фокус на тази безконечна "културна революция" е дезинтегрирането на гражданското равенство и на институционаните гаранции за неговото съществуване - на класическата либерална национална държава. Именно заради това новите радикали на "пост" либерализма са припознати за съюзници от глобалисткия - пазарнофундаменталистки неолиберализъм.

Радикализацията на класическите либерални ценности и идеи води до сериозни сривове в политиките на държави и лидери, обозначаващи себе си като "демократични" и "либерални". Примерите в тази посока могат да продължат.

Четири десетилетия глобалният корпоративен капитал инвестира в Китай, примамен от огромните печалби на китайското индустриално пазарно развитие. Легитимацията на тази треска за големи печалби идва отново по линия на ... либерализма.

Забогатяването на Китай - вещаеха пазарните либерали - ще доведе ПО НЕОБХОДИМОСТ до неговата демократизация. Пазарът иска демокрация, а демокрацията - пазар. Само че тази "необходима" връзка се оказва идеологическа фикция. В историята има достатъчно примери за икономически успешни диктатури - и относително по-малко примери за стопански неудачни демокрации.

Либерализмът е ценно достижение на човешката цивилизация. Чрез класическия либерализъм в обществото се развиват ценностите на свободата, толерантността, сътрудничеството и равноправието между хората.

Ескалацията на либералната доктрина в радикални ниши на разрушителни претенции отваря допълнителни пространства за популистки нихилизъм и политически проекти срещу свободата. Това трябва да бъде трезво осъзнато и да води до предотвратяване на свличането от разумен либерализъм до левичарски радикализъм под маската на "либерализма".

Всички идеи еволюират с времето. В тази еволюция някои идеи успешно се надграждат и обогатяват, а други - дерайлират и дегенерират до тесногръди версии на радикализъм или ретроградност.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията. Публикуваме го с малки съкращения.