Г-н Ганев, остават броени дни до парламентарните избори, а ситуацията като да не помръдва. Като изключим форсмажор, какво може да се окаже решаващо или да обърне резултатите.

Към момента ситуацията изглежда като паритетна за първото и третото място, избирателна активност от между 2,5-2,7 милиона души.

В анкетната карта на всички екзитполове през последните 10 години обаче има един задължителен въпрос: „Кога взехте решението за кого да гласувате?“. Посочени са четири опции: преди кампанията, по време на кампанията, в последните няколко дни преди изборите, в деня на изборите. Когато сумираме последните две опции се получава процент около 20. Т.е. 20 на сто от гласоподавателите на всички видове избори решават за кого ще гласуват в последните няколко дни. В абсолютни числа, ако имаме активност от 2,5 милиона души, това означава, че половин милион все още не са направили своя избор.

Какъв е профилът на тези половин милион души?

Това е т.нар. електорална периферия – най-вече по-млади хора, между 18 и 40 години, които не са силно социализирани политически все още. Ето, от тук могат да дойдат изненадите, и са идвали в годините назад.

През 2009 г., например, между ГЕРБ и БСП имаше 5-6% разлика преди вота, но едно изказване на Ахмед Доган запали „вълна“, която изкара всички тези колебаещи се хора, както и хора, които смятаха да не гласуват. Имаме пример и от 2021 г., когато „Продължаваме промяната“ успя да консолидира под знамената си т.нар. протестен вот.

Така че въпросът за един милион долара и сега е ще има ли „вълна“ в определена посока. Засега не виждам такава. 

В тези 20 на сто ли се крие конформисткият вот и каква тежест има той?

Не, той е извън тези проценти. Засичали сме го в различните години, но е сравнително малък, за да се окаже решаващ. По-скоро на 2 април такъв вот няма да има именно, защото ситуацията е паритетна.

Наблюдава ли се миграция на електорат спрямо 2 октомври м.г.? И има ли колебаещи се между ГЕРБ и ПП/ДБ.

Миграцията е много малко, а е още по-пренебрежимо малък е делът на тези, които се колебаят между водещите две формации.

Иначе при обединението периферията е по-голяма и то може да разчита в по-голяма степен на колебаещи се избиратели, докато ГЕРБ – на твърдото си ядро.

Малко или много имаме и странични участници в кампанията – „Магнитски“, регионалният министър с ядките асфалт, прокуратурата с прожектирането на сериали (по Иван Гешев) и споменаването на политически партии и прякори на лидери, Радев с войнолюбците и шарлатаните. Може ли от там, по стара традиция, да дойде този форсмажор, който да промени в последния момент изборните нагласи?

Разбира се, че може. Въпросът е, че в последната седмица един такъв ход би бил много рисков – може да има обратен ефект. Което не означава, че не може някой просто да направи голям гаф, за който никой не му е виновен.

Докъде вотът в чужбина може да определи битката за първото и за третото място?

Този вот е от изключително значение в случая, защото в битките и за първото, и за третото място имаме формации с голяма тежест зад граница.

В битката ГЕРБ срещу ПП и ДБ, вторите имат по-голяма тежест, а в тази между ДПС и „Възраждане“, тежестта в чужбина е за Движението. Вероятно ПП/ДБ ще има около 40 000 гласа от чужбина, което би могло да се равнява на 1,7%, ГЕРБ - доста по-малко. ДПС също някъде вероятно около 40 000.

Това е много интересна ситуация, защото има реален шанс за първи път в България на парламентарни избори ДПС да не е първа политическа сила в чужбина. Това е отворен въпрос, зависи от мобилизацията на партията. Отделно, огромната трагедия, която се случи преди няколко месеца със земетресението предполага агитацията да върви по-трудно, а на хората да не им е до избори точно в този момент.

Може ли „Възраждане“ да изненада с вота от чужбина в такъв случай?

На последния вот имаше около 18 000 гласа, смятам, че сега ще повиши резултата си, но все пак ще има много по-малко от ДПС.

Защо битката за първото място изглежда като на живот и смърт при очертаващата се перспектива за поредни парламентарни избори наесен?

На първо място – заради психологическия ефект. Победил си основния си опонент и то в случая преди местните избори. Победилият след избори винаги има един бонус от 2-3% в рамките на месец-два, а загубилият – малус. На второ място е това, че чисто формално взимаш първия мандат, т.е. подемаш инициативата.

Ако се абстрахираме от тези два фактора, които не са без значение, който и да е пръв, ще бъде много далеч от мнозинството в парламента. Първият дори може да не достигне до 80 мандата, което означава, че ще му трябва коалиция. Ако не се състави такава между първите две формации (ПП/ДБ и ГЕРБ), трябва да се търси конфигурация от минимум три.

Ако вземем резултатите от изборите през октомври м.г., ще видим, че структурата на 49-ото Народно събрание ще е идентична. Резултатът на ГЕРБ няма да бъде различен, този на ПП и ДБ поотделно, сега ще се сумира заедно. Ако може да се образува правителство, трябва ДПС или „Възраждане“ да бъде част от мнозинство. Махаме „Възраждане“ от уравнението, защото нито Костадин Костадинов иска да участва в някаква конфигурация, нито някой иска него. ГЕРБ и ДПС самостоятелно не могат да направят кабинет.

А с БСП? Или шестият и седмият елемент евентуално – „Български възход“ и „Левицата“?

Какво променя това? Според мен нищо.

Да направиш правителство с кратък хоризонт, за да си ти този, който ще организира следващите парламентарни, както и най-важните местни избори.

Или е по-изгодно да не правиш резки движения, за да не се компрометираш с нелицеприятни коалиции преди местните избори?

Въпросът е как обясняваш някаква коалиция. Коалиция между ГЕРБ и ДПС, например, би могла да бъде обяснена с това, че и двете са евроатлантически партии. Проблемът на такава коалиция е, че няма мнозинство. Как тогава обясняваш на избирателите си, че си се коалирал освен с ДПС - и с БСП?!

Не е ли Бойко Борисов този, който отиде на среща с Корнелия Нинова, за да каже:  Ще се допитам до структурите дали да не отпадне забраната за коалиране?

Нинова играе срещу еврото, играе срещу оръжията за Украйна, някакъв „джендър“ се появи в тази кампания... Една коалиция с нея ще означава следния разказ: Ние се събрахме партии на статуквото да направим кабинет. Крайният резултат от такова нещо би бил подарък от страна на ГЕРБ за ПП и ДБ на предстоящите местни избори. Ако се случи такава коалиция Кирил Петков, Асен Василев, Христо Иванов могат да се съберат и да отворят шампанско.

ПП и ДБ взимат първия мандат, обявяват правителство на малцинството и търсят подкрепа по политики – римейк от 48-ото НС. Това може ли да бъде работеща стратегия и за 49-ото?

Подкрепа хипотетично може да очакват пак от ДПС и БСП. Т.е. имаме огледален сценарий, при който Борисов събира хората си в централата на партията и отварят шампанско.

Така че, в резюме, нито една конфигурация, дори и да състави кабинет, не решава политическата криза. Политическата криза няма да бъде решена под никаква форма на тези избори. Тя може да се разреши единствено и само, след като минат местните избори.

Какво се случва с БСП, която разчиташе на по-висок резултат с връщането на хартиената бюлетина, а виждаме рекордно „дъно“ в социологическите проучвания?

Текат няколко паралелни процеса. Според данните, с които разполагаме, между 150 000 и 160 000 души ще се върнат пред избирателната урна вследствие на връщането на хартиената бюлетина. Става въпрос за предимно възрастни хора, но в случая с БСП, тя не може да разчита на повече от 40 000 „хартиени гласа“ от всички горепосочени. В същия момент тя има конкурент на своето политическо поле, освен ПП и ДБ, и това е „Левицата“. Новата формация може би ще има около 80 000 гласа, за които не казвам, че идват директно от БСП, но през годините са гласували за нея – червената субкултура.

И още нещо много важно – след 2 октомври БСП продължаваше да бъде в добри отношения с „Промяната“ и „Демократична България“. Това приключи. Вече не се вижда конфигурация, в която БСП да е някъде с някого.

А референдумите дадоха ли този тласък, на който се надяваха партиите, които ги инициират?

Ясно е, че в България всички референдуми целят да натрупат политически капитал за политическите сили, които ги организират. Най-голям потенциал от това да спечели от референдума си без съмнение имаше „Възраждане“. Темата за еврото можеше да й даде голям тласък, ако приемането му се приближаваше, т.е. от 1 януари 2024 г. Отлагането на еврозоната малко уби енергията.

Фигурата на президента Румен Радев, водената от него външна политика, обвиненията в узурпиране на властта, може ли да канализират „анти Радев“ коалиция?

Президентът не е толкова мощен дразнител, че да успее да слепи тези противостоящи си елементи. Ако беше такъв решаващ фактор, защо не направиха „анти Радев“ коалиция след последните избори? Неговите позиции и политика отдавна са известни.

Всичко това вече заприличва на тактика на изтощението. Кой печели от нея?

Политическата логика при тази тактика на изтощението е следната: партията с по-твърд електорат, по-мобилизиран, с повече местни структури, би трябвало да устои по-дълго време от тази с по-голяма електорална периферия, но с по-малко организационна структура.