Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

31 март 2023 година

Днес за пръв път не се събудих при ракетната атака. Девет удара на С-300. Върху моя град. А аз дори не помръднах. Разбрах чак сутринта, след като преброих сума ти съобщения „Как си там?“.

Още през лятото се чудех как моят съсед може да не чува взривовете. Слизаме веднъж с него с асансьора надолу, след нощния обстрел, а той е свеж, румен, без тъмни кръгове под очите. И аз му казвам на шега: „Изглеждате така, сякаш сте спал тази нощ“. А той само повдигна рамене и отговори: „Ами да, спах“. Хм, този тип сякаш е глух...

Лъже, разбира се, мисля си… Няма как да не се събуди. Взривовете бяха прекалено мощни, вибрацията разтрисаше всичко – от стените до черния дроб.

Когато се засичахме с него във входа, аз винаги ехидно питах: „Какво, и днес ли не чухте?“ А той всеки път спокойно ми отговаряше: „Спах, наистина спах“.

Гад такава.

Как го прави? Чудех се, пиейки втора кофа кафе, за да не заспя през деня (тогава още спасявах мама).

Алкохол? Тапи за уши? Стоманени нерви?

Тогава – през юли и август – „долитаха“ всяка една нощ. Всяка. От хроничното недоспиване хората в града приличаха на пациенти на психодиспансер. От небуйното отделение. Сиви лица, хлътнали очи, забавени реакции.

Срещащ някой познат, питаш го: „Как си?“, а той около две минути мисли какво да ти отговори. Сякаш си му предложил да обсъдите доказването на теоремата на Ферма. Всички бяхме така.

Освен моя съсед.

И ето - днес аз самата не се събудих при ракетния удар. Ето, мисля си, край – глухотата, старостта, пенсията. Обаждам се по телефона на сутринта на приятелката си, която живее в район, по-близък от моя до взрива, и възторжено й съобщавам:

– Ленка, представяш ли си, заспала съм и нищо не чух!

А тя сънено ми отговаря:

– Какво не си чула?

Харкив. 401-ви ден на войната. Край на сцената. Завесата пада.

----

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR директор на местния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко