Макар изборните резултати да бяха предвиждани от социологическите агенции от поне месец, действителността се стовари със страшна сила едва в нощта на 2 април и всички се запитаха оригиналното „А сега накъде?“. Извадихме калкулаторите да пресмятаме „това, което имаме като“ парламентарни групи и стоящите зад тях политически програми и сметките все излизаха с повече от една неизвестна. Освен ако не се съюзят първите две сили – ГЕРБ и „Продължаваме промяната“–„Демократична България“ – което стана любима тема на анализаторите в изминалите дни на очакване някоя партийна централа да каже НЕЩО. 

Този сценарий бе подклаждан от изявления на съпредседателя на ДБ Христо Иванов, който след обявяването на резултатите от екзитполовете заяви във facebook пост: „Вотът на гражданите ни казва, за пореден път, че ще се наложи да се научим да водим този разговор“. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пък, който по време на цялата кампания агресираше персонално срещу „Промяната“, изведнъж се смири и ден преди вота обяви в национален ефир протегната към опонента ръка.

Междувременно „Възраждане“ се озова трета политическа сила... А за президента Румен Радев се говори като за играч на местните избори чрез инициативни комитети и с амбиции за политическа кариера след края на втория мандат.

Така че, вярно, а сега накъде?

Търси се спасител

Петите за две години избори бяха дълго време омаловажавани заради концепцията още от същото, парламентарната конфигурация няма да се преподреди особено. Важното за този вот обаче бе кой ще вземе първия мандат, ерго кой ще диктува правилата и кой ще носи вината. Не, това не е ПП-ДБ, която на моменти и да имаше преднина в социологията, не дочака онези спасителни гласове от чужбина. А ПП се и хващаше в капаните на ГЕРБ, като този с демонтирането на Паметника на съветската армия, например. За да произведе накрая слогана "Спасител няма, всеки сам си е спасител". Докато българската изборна история показва точно обратното – търси се спасител...

И те дойдоха, двама на брой – единият под съпровода на саундтрака на „Роки“, selfmade боец, човек от народа, с обещанията да върне дните отпреди „хаоса и разрухата“. Другият с обещания за някаква „свобода“ – разбирай, да освободи България от тиранията на американското посолство и да я върне в лоното на руското. 

И все пак, мандатът е в ГЕРБ и вариант за правителство има. Дали ПП и ДБ ще сътрудничат? - Едно такова сътрудничество бе бламирано във вторник вечерта, когато след заседание на ръководството на „Промяната“, без консултации с коалиционния партньор ДБ, двамата й съпредседатели обявиха лаконичното: „ПП няма да подкрепи кабинет с мандат или участие на политическа партия ГЕРБ“. Запомнете това изречение.

„Демократична България“ все още не се е произнесла по въпроса, но е почти сигурно – тя няма да разцепи обединението с ПП, за което сама настояваше, давайки подкрепа за Борисов. Няма електорален мандат за това, рискува да подари на „Промяната“ поне половината си избиратели и да претвори римейк на късния Реформаторски блок.

Разказът

Дори и в ПП-ДБ да са обмисляли някога парламентарна подкрепа за конкретни закони, програма и приоритети, без участие в кабинет, без подписване на коалиционно споразумение и с хоризонт до местните или европейските избори, за да излязат по-малко оцапани от калната локва партньорство с чегъртаната иначе ГЕРБ, то „опитният вълк“ Борисов парира това. Още в последните дни на кампанията, а и тази сряда, лидерът на партията победител даде заявка, че измъкване от отговорност няма да има – първо всеки да си излъчи представител/и в правителство, после ще ги видим приоритетите. 

Така или иначе хипотезата подкрепа за „кабинет или мандат с участие на ГЕРБ“ бе парирана от лидерите на „Промяната“ и ако след изборната нощ бе разглеждана като поне не невъзможна, то на този етап изглежда да е като напълно невъзможна. Очаква се сходна позиция да бъде потвърдена от обединението този петък.

Ако Борисов е искрен в намерението си да прави правителство, то ясно е – ще получи подкрепата на ДПС – сатанизираната партия с Делян Пеевски на първия ред, с която години наред отричаше да има задкулисни договорки. Но ако кабинет с Движението може да бъде облечен в евроатлантическия разказ, то подкрепа от БСП би изглеждала меко казано шизофренично. Левицата на Корнелия Нинова не бърза за еврото, не подкрепя въоръжаването на Украйна, не подкрепя скъпата модернизация на армията, преследва някакви „джендъри“, прокламира таван на цените и е щедра откъм социални разходи. 

Ще подкрепи ли изобщо БСП мандат на доскорошния си най-голям опонент? Не е невероятно, въпреки че именно Нинова опази партията от домогванията на емисари на Борисов. Не е далеч времето обаче, в което лидерката даваше заявка как с консумирането на власт ще вдига Столетницата на крака и видимо вицепремиерският пост в кабинета „Петков“ й хареса. Левицата допусна ревизиране на решението си за некоалиране с ГЕРБ и обяви, че ще прави вътрешен референдум за подкрепа. А в тази партия се случва това, което ръководството е решило, че трябва да се случи.

„Има такъв народ“ пък дълго време се кичи с лаврите, че не друг, а тя е детронирала ГЕРБ от властта със силната си поява през 2021 г. Сега дава заявка само, че щяла да е гарант за работещ парламент. Каквото и да означава това. Виси и въпросът колко предвидим партньор може да бъде партията на Трифонов с тежко наследство от непредвидимости. Неизчистени остават и съмненията, че е побутвана от ДПС.

Но е факт – вчера Борисов даде заявка, че кабинет трябва да има. Да, за предпочитане с ПП-ДБ, но винаги готовата ДПС, омаломощената БСП и мъглявата ИТН изглеждат като възможен вариант за кабинет, който ще организира най-важния вот – местният тази есен. 

Слонът в стаята

Слонът в стаята обаче се нарича „Възраждане“ и държавният глава. Два грижливо отглеждани проекта, ситуирани там, където са в момента и заради противоборството между всички останали, и заради мимикрията в случая с Радев, подлъгала дясното лидерство да подкрепи вдигнатия му юмрук. И ако това е минало, то бъдещето изглежда като турско-сръбски модел на управление, ако не му се даде отпор сега. 

Костадин Костадинов вече призова онези 60% негласували на 2 април, пожела си нови и нови избори и всеки, който твърди, че таванът на тази определяна като „парафашизоидна партия“ е 15 на сто, понеже такъв бил европейският опит, греши. „Възраждане“ не само набира все по-голям потенциал с всеки провален проектокабинет, но и вече публично ухажва Радевата служебна международна политика и самия него.

Кабинет ГЕРБ-ПП-ДБ с първия мандат, ясно е, няма да има. Не може и не бива. Но ако непремереното и спонтанно решение на „Промяната“, че „няма да подкрепи кабинет с мандат или участие на политическа партия ГЕРБ“ не бъде ако не ревизирано, то поне обяснено излиза, че при втори мандат на обединението (ако се стигне до такъв), ще трябва или да се работи с ДПС, БСП и ИТН, или Борисов да подкрепи безусловно врага без „участие“ (каквото и да се разбира под това). „На ползу роду“ – както се изрази в една сходна ситуация Асен Василев.

Непремерено решението на ПП обаче е заради друго – заради това, че сега отговорността за съставянето на кабинет е на Борисов и той е този, който трябваше да преговаря и предлага отстъпки. Предрешаването на ситуацията губи от това „очарование“. 

Все пак има варианти за ревизия – ако партиите, без „Възраждане“, застанат с политическия си гръб зад експерти, а не зад личните си министерски и електорални амбиции, и понесат макар и с отвращение една към друга отговорността за кабинет с кратък хоризонт, но с ен на брой конкретни „на ползу роду“ задачи. В противен случай се гответе или за кабинет, пакетиран като „Хартиената коалиция“ и приятели“ (малко вероятно), или изчислете какво ще правите в юлските недели (много вероятно). Докато Възраждането не дойде.