Битката през XXI век няма да е за ресурси – например храна, а за активно население.

Това казва за БТА доц. д-р Георги Бърдаров, специалист по демография, етно-политически конфликти, география на населението и селищата, геодемография и геоурбанистика. Той е преподавател и зам.-декан в геолого-географския факултет на Софийския университет.

Обществата, не само в България, застаряват бързо и съвсем скоро в целия свят ще има жестока битка за привличането на човешки ресурси, казва Бърдаров. Според него няма как да се отрича, че демографската криза у нас е много сериозна, но не е безнадеждна и не може да се правят прогнози през коя година ще изчезне последният българин. Неговата позиция е, че не бива да се правят апокалиптични изчисления, защото демографски нещата могат бързо да се обърнат, макар и с отложен ефект.

„Примерно, през 1989 година имаше прогнози, че към 2000 година България ще е с между 9,5 и 10 милиона души население, а ние бяхме под 8 милиона“, посочи Бърдаров.

По думите му нещата винаги са обратими, както в негативна, така и в позитивна посока, въпросът е каква ще е държавната политика.

Според него за нашата страна големият проблем е, че се акцентира върху нещата, на които не може да се влияе и затова няма резултати. У нас, когато се говори за демография, се акцентира основно върху раждаемостта, но това е грешен подход, смята Бърдаров. Той припомни, че този проблем се отнася за целия развит свят, той е продиктуван от обективни фактори и в обозримо бъдеще няма да се промени. Средният брой деца, раждани от жена във фертилна възраст в ЕС, е 1.5, в България е 1.56, т.е. ние сме над средното ниво за Европа, посочи експертът. Най-ниският коефициент на раждаемост в Европа е на Италия - 7.8 промила, най-високият - на Ейре - 12.8 промила, България е с 8.9 промила и пак е по средата, допълни Бърдаров.

Предстои тотална демографска промяна

Има една теория за демографския преход - че той минава през четири фази, разказа още експертът. Последната е с ниски и изравнени стойности на раждаемост и смъртност, нулев естествен прираст, който в един момент преминава към отрицателен естествен прираст, обясни Бърдаров.

По думите му в момента развитият свят е в тази четвърта фаза, но другите региони по света също ще влязат постепенно в нея. Прогнозата на Бърдаров е, че след около 40-50 години това, което в момента се случва в Европа, ще става по целия свят.

На въпрос - какво следва след четвъртата фаза, експертът обясни, че засега няма продължение на теорията.

На опашка пред правителствена служба за верификация на личните карти, с които да се вземат помощи заради епидемията от коронавирус в Лахоре, Пакистан . Снимка АП/БТА

Неговото лично мнение като демограф е, че ще се стигне до крайно критични нива на раждаемост и крайно високи на средната продължителност на живота.

"Възможно е това да е естественият начин на Земята да се стигне до оптимален брой население и после по естествен път броят на хората да тръгне надолу", казва още Бърдаров.

Според него обаче, така или иначе, предстои тотална демографска промяна. Всъщност, тя вече настъпва, допълни Бърдаров.

Своята теория той развива в новата си монография „Глобализация и нови демографски модели на 21 век“, където посочва, че има три изцяло нови демографски модела. Това са много ниски нива на раждаемост, все по-застарели общества и третият модел – глобалното разместване на населението. Не че в миналото е нямало миграции, например Великото преселение на народите, но мащабите в момента са коренно различни, обясни Бърдаров. И уточни, че според него през 21 век човечеството влиза в изцяло нов свят по отношение на демография и идентичност. 

Дори в Китай вече се появява недостиг на човешки ресурси, на активно население, разказа още експертът. Според него това е станало факт по изкуствен начин, заради модела за едно дете в семейство, но и там има застаряване на обществото.

Че миграционните потоци в последно време се насочват към Европа, е ясно, допълва Бърдаров.

По думите му за пръв път в историята на света има толкова изразен поток от юг на север, макар по принцип по-логичното е да бъде от север на юг, заради природните условия. Като цяло обаче, според учения, за много от предстоящите процеси може само да се гадае, тъй като светът се променя и ще бъде коренно различен с технологиите, с дигиталните номади, с това, че може да се работи от всяка точка на планетата.

Хората ще търсят природа, спокойствие и инфраструктура

Хората в съвсем близко бъдеще ще търсят най-приемливите условия за живот от гледна точка първо на природа, второ на екология и спокойствие и трето - на инфраструктура, свързана с отглеждането на децата, допълни Бърдаров. Според него обществата, които инвестират в тези фактори, ще привлекат активно население.

У нас мнозина се стряскат, когато се каже, че трябва да привличаме хора в активна възраст -  образовани и квалифицирани, независимо от къде, допълни експертът.

Неговата позиция е обратната, но изтъква като проблем, че не разполагаме с нужната инфраструктура. Такива територии каквато е Северозападна България, с фрапиращи темпове на обезлюдяване, няма как да останат празни, посочи Бърдаров.

Снимка БТА

Той допълни още, че 42 процента от населението у нас през 2030 година ще живее в шестте най-големи градове в страната. Експертът отхвърли роптаенето срещу урбанизацията, посочвайки, че това е световен процес.

Градското население в света е 3 процента през 19 век, а сега е 54-55 на сто и скоро ще бъде 70 процента, обясни Бърдаров.

За него главният проблем е допускането на неравномерно разпределение, а не че хората отиват в градовете. Като добър пример даде Германия с нейната адекватна регионална политика, която пречи да се обезлюдяват територии. В България първото нещо, което може и трябва да направи държавата, е да изгради социална и пътна инфраструктура, обясни Бърдаров.

Той посочи, че няма как да бъдат привлечени млади семейства в Северозапада, ако най-близката болница е на поне 60 километра, няма детски градини, а пътищата са опасни.

Няма начин в момента да отидат млади хора, затова държавата първо трябва да осигури необходимата инфраструктура, а след това вече да мисли как да стимулира бизнеса, за да се откриват работни места, каза експертът.

Той препоръчва промяна в две неща - в административно-териториалното деление на страната и в пенсионната система. Освен Северозапада, обезлюден е и районът на Странджа-Сакар, допълни експертът. Сериозни демографски проблеми има и в Кюстендилско, Брезнишко и Трънско.

Основен фактор за обръщане на негативните тенденции е образованието

На въпрос дали би могло да има обратимост на негативните тенденции, експертът посочва, че за него основният фактор за това е образованието.

Факт е, че колкото по-образован е човекът, толкова по-ниски са неговите репродуктивни нагласи, обясни Бърдаров.

Според него държавата няма как да помогне за вдигането на раждаемостта, но може да се погрижи за увеличаването на младото, активно, образовано население – да остава у нас, да работи, живее и ражда деца тук, а не в други държави. Образованието ни трябва да е адекватно на съвременния свят, посочи експертът. По думите му в образователната ни система работят много качествени хора, но тя просто не отговаря на сегашното време.

За пример дава работата си в университета, където преди е давал знания и информация на студентите, но днес те разчитат за това на телефоните си. „Аз не мога да им давам информация, аз трябва да им кажа как да я тълкуват, да я анализират, как да я използват“, посочи преподавателят.

Има една седемстъпкова програма за демографски рестарт на България и тя изисква промяна във всички сфери, разказа още Бърдаров. Сред стъпките фигурира и проактивна миграционна политика, която включва три неща. Първото е на тези млади хора, които са в момента в България, да им бъдат създадени условия да искат да живеят у нас, обясни Бърдаров. Като втора необходимост той посочи да се работи активно с българите, които са зад граница, особено с диаспорите в Украйна и Бесарабия. Третият момент е привличането на мигранти от трети страни, допълни Бърдаров. И подчерта, че няма значение от къде ще дойдат хората, важното е да са образовани и квалифицирани и в активна възраст.

Покрай мигрантската политика на страната, Бърдаров засяга и въпроса с ромите у нас и нуждата от тяхната интеграция.

Никой не иска да говори за това, защото въпросът е много тежък и дори политически обвързан, посочи експертът.

Ромите са около 800 000 в момента, те ще бъдат и ще живеят на тази територия, затова ако днес не започнем да работим с тях, утре ще имаме проблеми и то не просто нерешени, а неразрешими проблеми, каза Бърдаров.

Той припомни, че от 800 000 роми с висше образование са 0.5 процента, а със средно – 9 процента. Това означава, че над 90 процента от тях са с по-ниско от средното образование и то в свят, в който дори за най-елементарна работа се иска компютърна грамотност.

И допълни, че по прогнозни данни през 2050 г. тази група ще бъде 1.1 -1.2 милиона души от общо около 5-милионното население на страната. Ако тогава ромите имат същото образователна структура, означава 1 милион души, неактивни на пазара на труда, подчерта Бърдаров.

Самият той е работил по проект в Стралджа, по който са интегрирани роми в училище.

За една година постигнахме реално повишаване на посещаемостта в училище с 40 процента от децата, посочи Бърдаров.

И уточни, че проектът не е по негово ноу-хау, а пригаждане на чужд модел. Той не е панацея, но е важно, че има работещи механизми, както и общности сред ромите, които са склонни да се интегрират, да се образоват, обясни експертът.

И обобщи, че най-важното е да се работи, а не да се вдигат ръце и само да се мрънка, че нищо не се получава.