България ще вдигне едностранните мерки за забрана на вноса на храни от Украйна в момента, в който бъдат въведени европейски мерки.

Това заяви министърът на земеделието Явор Гечев пред български журналисти в Люксембург. Той участва в заседанието на Съвет „Земеделие и рибарство“.

Кризата с украинското зърно бе сред главните теми на министерската среща.

„Имах очакването, че още днес или утре тези мерки ще бъдат взети. Дано. Такъв е и ангажиментът. За това настоява и Румъния заедно с нас и останалите засегнати държави (Полша, Словакия и Унгария – б.р.)“, допълни Гечев.

По думите му всички разглеждат едностранните мерки като временни. Те обаче свършили работа – ЕС започнал да работи като съюз, защото не винаги Европейската комисия е най-бързо работещият орган.

Гечев категорично не бе съгласен с твърденията, че едностранните мерки обслужват руския наратив.

„Започнах и завърших с едно и също нещо – че България е приятелска държава на Украйна и ще остане такава“, описа той изказването си на Съвета.

Заключението от срещата било, че ЕС защитава Украйна и временните явления на пазара, затрудняващи петте страни, не означават каквото и да било за отношенията между Киев и Брюксел.

Всички участници в срещата се солидаризирали с петте най-засегнати държави, допълни Явор Гечев. И били единодушни, че трябва да се търси общо решение.

„Единичното вземане на мерки не е най-доброто решение. Казахме, че до 5 май трябва да се вземат спешни мерки. Но след 5 юни трябва да се търсят дългосрочни мерки, като ние, петте държави, да се включим пряко в тях“, сподели земеделският министър.

България излязла с няколко предложения. Едно от тях е при нормализиране на ситуацията на пазара да могат да бъдат сваляни съответните забрани и да бъде пускана продукцията към различните държави. Мерките трябва да важат и за различни култури, тъй като всяка страна си има специфични проблеми. За България например това е слънчогледът. Също така у нас през последните три месеца се наблюдава завишаване на количеството внесено сухо мляко. Затова страната ни е настояла то и медът да бъдат включени в отделен пакет.

Същевременно не скаме крайни мерки, а да останем солидарни към Украйна, защото случващото се сега не устройва никого от нашите страни.

„Всъщност това, което се случва, е, че пазарите биват губени и от България, и от Румъния, и от Украйна. Търговете за различни доставки масово биват печелени с най-ниска цена от Русия“, посочи Гечев.

Комисията вече е подготвила списък с 6 култури, които да бъдат подложени на специален надзор. Сред тях е и слънчогледовото олио. ЕК е установила големи натоварвания по отношение на европейския пазар.

„Казахме, че в България има много големи количества от различни култури, които вече на практика не можем да обработим до нова реколта. Такъв е случаят със слънчогледа. Също така трудно ще можем да изнесем цялата реколта от пшеница“, отбеляза Явор Гечев.

Съветът обаче така и не стигна сдо окончателно решение. Различниге държави са искали допълнителни пакети от още 9 продукта, обясни служебният български министър. Сред тях са пилешкото месо, яйцата, ябълковият сок.

Всички големи държави са се солидаризирали с петте най-засегнати, изтъкна Явор Гечев. Споровете са колко да бъдат парите, с които ще бъдат подпомогнати фермерите. Миналата седмица от ЕК обявиха, че сумата за България, Румъния, Унгария, Словакия и Полша ще бъде общо 100 милиона евро. Засега няма яснота колко от тези пари ще получи страната ни, отговори министърът на журналистически въпрос.

България настоява най-вече не за определена сума, а за решението на въпроса с коридорите и съответно да не бъде натоварвана повече икономиката ни, допълни Гечев. Ние дори не сме искали налагането на забрана, а на защитни такси. И сме стигнали до по-твърди мерки, след като други три държави преди нас са го направили.

Българските фермери поискаха миналата седмица да получат от ЕК 50 милиона евро.

"Фермерите винаги настояват за повече. Но не е въпросът в това. Мнението ми е, че те трябва да вадят пари от труда си, а не от субсидиите, не от компенсациите. Колкото и да са парите, възможностите на кризисния резерв не са толкова големи, че да покрият всички загуби“, отговори Гечев на въпрос на Клуб Z.

Страната ни е предложила и гаранционни фондове, които да дават на разсрочено плащане зърно на трети държави с по-малки възможности.

Важно е според Гечев да се знае, че след кризата в Украйна и пандемията от COVID-19 на практика редица държави нямат пари в кеш. Някога те са поддържали 6-месечни резерви. А сега те са най-много за един месец.