“Каскета срещу Тиквата - точката на пречупване за мафиотската държава в България”.

Това е “Политико” - най-авторитетното издание в т. нар. Брюкселски медиен балон, което е във всяка пощенска кутия в ЕП и което оформя и общо взето изчерпва мнението на политиците, не особено заинтересувани и задълбочени по дадена тема.

На нас, надявам се, не са ни нужни статии в "Брюкселския балон", за да видим, че институционалният разпад в държавата ни е достигнал стъписващи, кошмарни мащаби. Че неспособността да отговорим политически на превземането на държавността от частни интереси вече пряко заплашва националната сигурност.

Че зависимостите и малодушието на водещите фигури от партиите на статуквото - и тук включвам не само ГЕРБ и ДПС, но с особена сила и БСП - създават риск за срив не само на институциите, но и на конституционната демокрация и независимата държавност.

(Само единичен грозен пример е опитът на Борисов да се измъкне по терлици и да прехвърли собствените си провали върху Мария Габриел).

Решението на тази “точка на пречупване” може да е само политическо. И то минава през трезв разговор за формулата на управление с втория мандат за съставяне на кабинет и изграждането на конституционно мнозинство още в този парламент. Другото е пускане по пързалката в най-тежката международна криза в Източна Европа от 40-те години на ХХ век насам. Криза, която включва не само агресията на Русия, но и нестабилността в Турция, в Западните Балкани и предизборната антибългарска истерия в Северна Македония.

Коментарът е от профила на Радан Кънев във фейсбук. Заглавието е на редакцията