Имаме пълна вяра в демократичния процес в България, казва посланикът на САЩ в НАТО Джулиан Смит в интервю за БТА.

Обсъжда се възможността международните батальони, разположени в четири съюзнически страни, сред които и България, да бъдат разширени до бригади временно, за да бъдат използвани при криза, посочи посланичката. По нейните думи от срещата във Вилнюс може да се очакват положителни новини, особено ако Швеция бъде приветствана като новата страна в алианса. Посланик Смит добави, че Пентагонът работи за това доставките на българските Ф-16 да бъдат изпълнени възможно най-скоро.

Следва пълният текст на интервюто:

НАТО разработва регионални планове за готовност. В случая с България, виждате ли необходимост от повишено присъствие на НАТО в нашата страна - в брой военнослужещи и количество техника?

- След като Русия нахлу в Украйна за втори път през февруари миналата година, НАТО прие съвместно решение за създаване на четири международни батальона по източния фланг и един от тях е в България. Знам, че нашите италиански приятели ръководят този батальон, но и други държави имат принос. Според мен въпросът не е да се променя същността на този батальон, а да може той да се разгърне до бригада, ако бъдем изправени пред някаква криза или конфликт. Държавите от алианса проверяват възможността да разширят тези батальони до бригади, но не за постоянно и не с едновременно присъствие на бригади във всяка от страните, а за да знаем, че при спешна нужда НАТО ще бъде в състояние да реагира. Това сега е целта, работим също и по регионалните планове, за да бъдем сигурни, че можем да защитим всяка педя от територията на НАТО.

Наскоро научихме за два инцидента над Черно море с въздухоплавателни средства на САЩ и на ЕС, които бяха притиснати от руски изтребители, в морето плават руски мини. Възможно ли е тези опасности да се увеличат, според Вас?

- Видяхме, че след като Русия се провали в постигането на стратегическите си цели на бойното поле в Украйна, не успя да превземе Киев, тактиката се промени - наблюдаваме удари по цивилна инфраструктура - болници и училища, прекрачиха всякакви граници в целите на ударите. Опитаха се да оставят украинците на тъмно и в студа през зимата. Виждаме, че руснаците, неспособни да постигнат военните си цели, отчаяно прилагат други тактики. Мисля, че ще продължат по този начин. Нашият стремеж е да дадем на украинците цялата помощ, от която се нуждаят, за да могат да надделеят на бойното поле. Трябва да направим така, че този, който започна войната - президентът Путин - да я прекрати. Той може да направи това утре, ако желае.

България очаква доставка на поръчаните изтребители Ф-16 след две години. Може ли графикът да бъде засегнат от войната и нуждите на Киев от западни изтребители и какво препоръчвате да се направи междувременно, да продължи ли работата със съветските машини?

- Знам за молбата на България за Ф-16, следим отблизо този въпрос. Разбираме, че България очевидно би желала да получи тези изтребители възможно най-скоро. За съжаление, заради пандемията се оказахме пред изненадващи закъснения в световната верига на доставки, което доведе до последици за сроковете, в които можем да доставим военно оборудване като Ф-16 и да окажем военна помощ. Знам, че Пентагонът работи по този въпрос, за да се оцени възможността за напредък по сроковете. Надяваме се да напреднем колкото е възможно по-бързо. САЩ не могат засега да доставят Ф-16 на Украйна. Знаем, че други държави може да приемат друго решение, те имат правото да решат сами, ако искат да предадат Ф-16 на Украйна. Усилията ни сега са насочени към противовъздушната отбрана, бронирана техника, артилерия и боеприпаси. За САЩ и за нашите украински приятели това е най-важното в списъка. 

Какви водещи заглавия да очакваме от предстоящата среща на върха на НАТО през юли във Вилнюс?

- Трудно е да се каже какви ще бъдат водещите заглавия от тази среща, но ще обявим много нови инициативи, свързани със сдържането и отбраната по източния фланг, както и в останалата част от алианса. Ще има съобщение, свързано с решението на алианса от 2014 г. за отбранителни разходи, равни на два процента от БВП на съюзниците. Надявам се да посрещнем Швеция като 32-та страна от пакта. Ще имаме нови инициативи по отношение на киберсигурността и към нас ще се присъединят Австралия, Нова Зеландия, Южна Корея и Япония, за да говорим за общите предизвикателства пред сигурността. Ще има много въпроси за обсъждане и много поводи за празник. Най-важното е, че ще потвърдим отново подкрепата за Украйна така, че украинците и украинският президент Володимир Зеленски, който може би ще се присъедини към срещата на място, да знаят, че единството в НАТО ще продължи, както и подкрепата на алианса, докогато е необходимо.

Има ли смущения в работата с България заради политическата криза у нас?

 - Имаме пълна вяра в демократичния процес в България. Ще уважим правото, решимостта и волята на българския народ, стараем се да не се намесваме пряко във вътрешната политика. Ще оставим тези въпроси в ръцете на българските граждани. При всяко положение очакваме да работим с демократично избрано правителство и предполагам, че прекрасните връзки, които имаме тук с България, ще се запазят.