Тази седмица един от най-важните въпроси в България изплува отново на дневен ред. А именно: „Ти, детенце, чийо си?“

Знаете, тоя гаден въпрос, дето като идеш на село (тук жълтопаветниците да не четат, за да не им става лошо) и всяка баба ти го задава. „Аааа, на Караколювата балдъза унуките ли, знам я аз тая, уруспия, още има да ми дава едно яйце, ненаяла се, браво, браво, бабе.“ Или „Ти на Петко Харзъзина от родата ли си, момиче, ми то се вижда, същия щръкнал мустак ти расте, като да си му изрязана от лицето на тоя пияница. Ма то във вашата рода всичките булки сте такива космати. Айде поздрави да носиш.“ Само, който си няма село, не е водил такива любезни разговори и не е чувал пазени от десетилетия семейни тайни внезапно насред мегдана.

Може би това обяснява и защо жълтопаветният елит тази седмица така бурно се захвана със същия въпрос, научавайки, че кандидат-кметът на ПП-ДБ е от тежко червено потекло. Нямат си село, не са обръгнали. Разбира се, на тях им е простено, защото никога досега не са изпитвали радостта от това непозната баба на площада да те щипне за бузката и да каже: „Аааа, знам го вуйчото на кумицата ти, нае.а цялото село, тоя хубостник, обра попа и избяга в Дупница. Ти женена ли си вече, или и ти като на стринка ти кака ѝ стара мома одиш, откакто комшията ви я паряса насред църквата? Ма тва щото дебела беше“.

След такива срещи обикновено човек се прибира в къщи и казва: „Мамо, трябва да поговорим“. Или не се прибира вкъщи, а отива в кръчмата, за да доизясни произхода си и семейната история, а там обикновено всичко завършва с голЕм бой. Жълтопаветниците, като гледам, избраха второто.

Та има ли значение чие дете си и това трябва ли да пречи на живота ти? Ако сте истински демократи, ще кажете, не, не трябва да пречи, но не е редно и да помага. Доколко е възможно дядото на кандидат-кмета да му е дал тайно куфарче, пълно със софтуер, през далечната 1989 година, когато въпросният кандидат е бил на 11, и със зловещ глас да му е прошепнал: „Давам ти тоя ДС софтуер, за да направиш първия си милион с него и един ден да се кандидатираш за кмет на столицата“? Отговорът на тоя въпрос оставям на фантазията ви.

Трябва да призная, че мен малко ме разочароваха две неща в иначе справедливите въпроси към потеклото на кандидат-кмета. Едното е, че ги задават и не малко хора с фамилии, за които също знаем, че преди 1989 година отваряха, ако не друго, то поне широко вратите на "Кореком". И второто е, че уж десните демократи понякога се оказват хора, които искат да отстраняват по служебен път хора с неправилно потекло и освен това чуждото богатство ги прави нервни. Да беше 9 септември, щяха да тръгнат с вилите и мотиките, пардон с клавиатурите, да счупят главата на народните врагове и техните внуци. Ма пусто не е и им остава само да пишат анализи във фейсбук.

И сега тук идва въпросът на въпросите, който си задавам от първия ден, в който избухна скандалът с това, че кандидат-кмет е внук и син на генерали от ДС. Какво правим с такива като мен – дето единият им дедо е бил от едните, а другият им е бил от другите? Ние със сигурност сме милиони. Сигурно някой от вас ще каже – е, те това е номерът, да си на сухо, който и да дойде на власт. Да, ама семейната ми история сочи друго. Прадядо ми от Западните покрайнини така и не можел никога да даде правилния отговор на въпроса „чий е“ на постоянно сменящите се власти в града му – ту българи, ту сърби. Като дойдели сърбите, първата им работа била да го арестуват и пребият, защото е българин. Като се върнели българите, веднага арестували дедо и го пребивали, защото се сърбеел. Накрая като го питали фамилията „Последно сега, българи ли сме, или сърби?“, той казвал: „Абе все тая, само да не ни бият“.

Та така, мили приятели. Хубаво е да си разровим добре миналото, да го покажем и проучим, но най-хубавото ще е най-вече и да се поучим. Щото иначе само много бой ни чака.