Съветът на ЕС прие позицията на България в защита на производителите на етеричномаслени култури в последния ден на шведското председателство.

Комитетът на постоянните представители (КОРЕПЕР 1) одобри законодателно предложение, което запазва досегашния подход за класифициране на етеричните масла, съобщи пресцентърът на Министерството на земеделието и храните. 

Съветът прие аргументите на България и още седем страни членки за трудностите при приемане на предложения подход и включи клауза за преглед, изискваща нови анализи от Комисията, които да бъдат представени след четири години. 

Позицията в защита на производителите на етеричномаслени култури на България бе представена от министъра на земеделието и храните Кирил Вътев на заседанието на Съвета по земеделие и рибарство, което се проведе на 26-27 юни в Люксембург.

Тогава той заяви, че България настоява да се запази настоящият подход към класифицирането на етерични масла, за да продължи традиционното отглеждане на култури в ЕС, от които те се добиват, и да се запазят доходите на заетите в сектора земеделски производители и сезонни работници.

Министър Вътев настоя да се изключат етеричните масла от концепцията за комплексни вещества, така че те да продължават да бъдат класифицирани по настоящите правила като вещества, а не като смеси.

Решението на Съвета на ЕС е позитивен напредък за производителите на натурални съставки за парфюмерия и козметика. Все още предстоят преговорите с Европейския парламент за договаряне на финалният текст на регламента. 

Министър Вътев коментира, че постигнатото решение е постижение на цялото правителство, както и лично на премиера акад. Николай Денков.

Министър-председателят защити българското розово масло и останалите натурални етерични масла на заседанието на Европейския съвет. По време на дебата по темата „Икономика“ той посочи съществен пропуск в проекта на Регламента за класифициране, етикетиране и опаковане на химикали (CLP), който поставя етеричните масла в графата на опасните химични смеси.

„Когато обсъждаме дали нещо е вредно, трябва да гледаме не само кое е веществото, а и каква е неговата концентрация. Именно от нея зависи дали веществото е опасно или не. В текста на регламента, който се представя, думата „концентрация“ липсва“, обясни пред журналисти в Брюксел акад. Николай Денков, който е световноизвестен учен в областта на химията и физикохимията.

Пред останалите лидери българският премиер е определил подготвяния европейски регламент като злоупотреба с науката. Той изрично е помолил председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен текстът да бъде прецизиран, защото „не е научен, какъвто трябва да бъде“, и е получил разбиране от нейна страна.

В интервю за БТА розопроизводителят Марин Тодоров посочи, че ще продължава да се задълбочава проблемът с липсата на работна ръка, който е сред  основните проблеми в розопроизводството. По думите му това е така, защото младите хора не искат да се занимават със земеделие, ориентират се към големите градове, а в селата, където основно се отгелждат розите, се наблюдава обезлюдяване.