Бих искал още в началото да направя една уговорка. Преди две години и половина пак писах по темата.

И в двата случая съм предизвикан от коментарите в публичното пространство и в социалните мрежи. Тогава – заради негодуванието, че български дипломат смеел да посещава процеса срещу опозиционера Алексей Навални в Москва. Сега – заради същите изблици по повод посещението на украинския президент Володимир Зеленски и неговия призив да окажем военна помощ на страната му, която хем воюва за себе си срещу Русия, хем брани Европа, включително и нас.

След малко повече от две седмици – на 24 юли, се навършват 16 години от завръщането в България на българските медици от Либия, след 8-годишен ад в тамошните затвори. Пет медсестри получиха по три смъртни присъди след фалшиви обвинения в резултат на средновековни изтезания. Мъченията принудиха една от тях да опита самоубийство.

Завръщането на невинните медици бе първият осезаем резултат от влизането ни в ЕС на 1 януари 2007 г. Те си дойдоха само половин година след най-важното в съвременната история на България събитие.

Освобождаването им се дължи на европейската солидарност. ЕС наблюдаваше делото, европейски дипломати редовно присъстваха в залата. Те посещаваха медиците в затвора, вдигаха скандали на затворническата управа по най-различни причини и окуражаваха сънародничките ни.

„500 милиона европейци са с вас.“

Тези думи чуха медсестрите от тогавашния еврокомисар по външните отношения Бенита  Фереро-Валднер, която ги посети в затвора месеци след първите смъртни присъди.

Същата госпожа придружи медиците до България със самолета на френския президент, в компанията на тогавашната първа дама Сесилия Саркози (днес вече Атиас). Те дойдоха лично в Триполи, за да приберат българките.

Между другото, бяхме помолили и Русия за помощ във връзка с делото в Либия. Няма данни да сме получили такава.

Сега Украйна се обръща към нас за помощ. Няма да е зле най-вече президентът Румен Радев да си спомни за делото в Либия и за европейската солидарност. Защото не се знае утре или след известно време какво може да се случи. Може и на нас да се наложи отново да искаме помощ за нещо от ЕС. Ами ако тогава Украйна е вече негов пълноправен член? Дали пък няма да реши да наложи някое вето по отношение на страната ни? И ще смее ли някой да каже, че няма основание да го направи?

ЕС успя да постигне в голяма степен единство по отношение на помощта за Украйна. И България като негов член просто няма право да провежда по-различна политика. Защото солидарността, която получихме от ЕС и която спаси живота на невинните медици, следващия път може да ни се размине. И тогава няма да имаме аргументи да се сърдим.