Посред лято и жеги, от вчера можем да възкликнем както някога в една друга епоха по страниците на тогавашните официози: “Добре дошла, футболна есен!”

Почна първенството, но ако върнем лентата 12 месеца назад, настроението в “Левски” е коренно различно.

През миналата година по това време “сините” още празнуваха купа и чакаха завръщането си в евротурнирите. Треньор бе Станимир Стоилов, а въпреки финансовите тегоби бъдещето не изглеждаше мрачно - напротив. Говореше се, че “Левски” дори може да се опре на “Лудогорец”, имайки отбор, който играеше много добре, сборваше се, а зад него - публика, пълнеща стадионите всеки мач.

Напълно обяснимо, оптимизмът на “Герена” бе подсилен от проблемите на ЦСКА-София, който тогава бе разединен и затънал в проблеми.

Година по-късно положението е такова, че “Левски” направи не крачка напред, а две назад. Няма трепетно очакване за новия сезон - не и масово. Няма новини за рекорди за изкупени абонаментни карти, не се кроят големи планове… Няма трансфери - все още нито входящи, с които да се вдигне нивото на отбора, нито изходящи, които пък да вкарат пари в клуба. Не така стоят нещата при преки конкуренти.

Кипи открита вражда между част от организираните фенове и Наско Сираков. Онзи ден “Левски на левскарите” и Национален клуб на привържениците (НКП) снеха доверието си от Сираков и обявиха протест до напускането му.

Клубът отговори в 5 точки, а вчера и самият мажоритарен собственик използва началото на шампионата, за да отправи послание в опит да призове “сините” да дойдат на стадиона и подкрепят отбора. Той уверява, че има мисия да стабилизира клуба, като с екипа си работят денонощно за това. Погасяване на задълженията към НАП не е “мисия невъзможна”, добавя Сираков.

Той прави преглед на събитията от последната година, като засягайки напускането на Станимир Стоилов, не го споменава по име. За сметка на това се изказват благодарности поименно на “г-н Мило Борисов” (шефът на спонсора “Палмс бет”), на Даниел Боримиров, Христо Йовов, Антон Краус, Константин Папазов (ама разбира се), на още един представител на спонсора, на адвокат…

Към края Наско Сираков “стреля” към бунтарите, винейки ги в “манипулации и полуистини”.

Явно е решил да играе твърдо докрай, както показа още през пролетта, когато започнаха процесите, които наблюдаваме и днес. Но при цялото уважение към Сираков и “възможната му мисия”, главният виновник за сегашното положение е именно той.

Захващайки се с мисията да спасява “Левски” - доста тежка и неблагодарна, спор няма, той получи огромен кредит на доверие в сините редици. Така, щото да бъде обединителната фигура и преведе родния си клуб през тежките времена. Все по-малко са хората, гледали на живо Георги Соколов, Аспарухов и Котков, Сашо Костов… Но огромна част от Сектор Б е гледала Сираков. За много от тези левскари той е най-големият футболист, който са виждали със синята фланелка.

Поне на този етап обаче Вълка пилее този капитал. Има ли връщане назад? На този въпрос ще получим отговор в бъдеще, а сега ще се спрем на седем големи грешки, които Наско Сираков допусна дотук. Нека са седем, нали на “Герена” обичат това число. Може да са 17, 27, че и 77, но нека не издребняваме. Всеки е свободен да добавя от себе си, или пък да вади. Едно е сигурно - левскарската общност отново е разединена, а това е голям проблем, по-голям отколкото на мнозина им се струва.

Наско Сираков не обедини публиката, напротив - разедини я още повече

Да започнем изреждането от написаното по-горе. Единствената причина “Левски” днес все още да е “стабилен и жив”, а не фалирал, преобразуван и т.н., е публиката. От първите дни, в които Васил Божков абдикира, тя започна да събира пари. Правеше го в мрачните пандемични времена, когато замираха цели бизнеси. Събра милиони чрез кампании и без кампании. “Организирани” и “неорганизирани”. По резултатите от последните инициативи, включително за продажбата на акции, се видя, че меракът умира.

В България обичаме пословиците и поговорките или просто лафовете на маса (от доста време те заливат и Фейсбук). Един от любимите ни такива е, че който плаща, той поръчва музиката. Та на въпроса - с постоянните дарения и счупените рекорди за абонаментни карти през м.г., запалянковците фактор ли са? Могат ли да поръчват музиката, да бъдат чувани най-малкото?

Тук деленето на “организирани” и “неорганизирани” е нелепо. Още по-нелепо е всички “организирани” да бъдат наричани “наркомани”, “хулигани”, “фашисти”, “отрепки”…

Та когато Наско Сираков се завърна в “Левски” с мисията да го спасява, завари фракции, които до такава степен враждуваха помежду си, че се биеха на “Герена” и други стадиони. Това трябваше да бъде едно от първите неща, с които да се заеме и намери решение. Неглижира го. Човекът, който намери решение, бе Станимир Стоилов.

Има една максима, че даден клуб са неговите фенове. За тях се случват нещата, те самите в не малка степен ги “случват”. В България това е само на думи. Тук клубът много често е… неговият собственик. Това е една от причините напоследък да се нароят клубове и клубчета без фенове, те се създават с цели, различни от спортните.

Сираков губи от разрива с “организираните” запалянковци. Не, по-важното е, че “Левски” губи и това вече се вижда.

Провалът на начинанието "Левски на левскарите”

Важно уточнение - провалът е дотук. Кой знае, някой ден може и да се осъществи. А именно - клубът да се управлява от сдружение, което държи акциите, членовете му плащат членски внос и избират ръководни органи. Така, както е в Германия и в клубове като “Реал” (Мадрид) и “Барселона”.

Провал е и на Сираков - заради горната точка и заради това, че бившият голмайстор си приписа идеята. Била негова (не е!), но феновете трябвало да си набият в главите, че той вече не е пазител на акциите, а мажоритарен собственик.

Факт е, че човекът, който можеше да увлече публиката и реализира идеята, бе Стоилов - истинският обединител. Най-вече заради това, че не малко хора не я приемат все още. По-лесно е да седиш на дивана у дома и да пишеш във Фейсбук, гледайки телевизия. Прословутият модел “бащица” - някой да ни “оправи”, да пуска пари отгоре, а ние да си ги харчим.

Тук е проблемът. Както за манталитета на все още не малко хора в тази държава, така и за Сираков в часност. Той изглежда не разбра, че изстрелването на “Левски” в “друга орбита”, нещо, което обеща няколко пъти, но така и не реализира, трябваше да е довеждането докрай на този непознат за България модел. А не търсенето на нов благодетел.

Когато имаш стегнат клуб, добър отбор и такава публика, те идват сами. Но като спонсори, не като благодетели, на които постоянно и навсякъде да се благодари и да ги вкараш вътре в клуба.

И преди, и сега - култ към личността

Което ни отвежда към отношенията с “Палмс бет” - причината Стоилов да си тръгне, а на Ивков да бъде посочена вратата. Спонсорът влезе в управлението и започна да се разпорежда с финансите. Сираков явно реши да заложи “на сигурното”, вместо да остави управлението на сдружение.

Най-малкото, не ти прилича, когато си “Левски” и имаш претенции за ценности като свобода, да проявяваш култ към личност. Не говори добре. Това наблюдавахме покрай рождения ден на Мило Борисов, щедро почетен на сайта на клуба и в каналите му в социалните мрежи. Та се наложи да бъдат спрени коментарите под публикацията, тъй като синята общност не споделяше възторга по празника на г-н Борисов. Същото прехласване се наблюдаваше и по линия на художествената гимнастика, тъй като “палмите” спонсорират съответната федерация.

В същото време “Левски” не честити рождения ден на свои величия, някога обличали екипа наистина с чест и за едната чест до голяма степен.

Лошо. Недостойно. Такова поведение издава най-малкото слабост, несигурност.

Липса на прозрачност

Сираков отрича, но такава се наблюдава, откакто оперативната власт в “Левски” бе сменена. За това помогна и показното отстраняване на икономиста Петър Ганев от Надзорния съвет. Той щеше да се застъпи за Ивков. Не само защото бе представител на "опозиционния" Тръст "Синя България".

До един момент “Левски” отчиташе всеки лев. И клубът го дължи на неспирно даряващите фенове. Но от един момент тази практика престана или информация се подава много по-рядко и доста по-неясно.

Нереализирани изходящи трансфери

През зимата “Левски” е можел да прибере към 6 милиона лева - по думите на Стоилов и Ивков, от два свои изходящи трансфера. Златна възможност при този недоимък, още повече пак можеше да заеме мястото, на което финишира и да достигне Европа.

Сираков ги спира в очакване на положително развитие на преговорите за придобиване от страна на “Юнайтед груп” на бизнесмена Драган Шолак.

Грешка, и то голяма. Първо, когато си български клуб с такива проблеми - продаваш. Второ, самият треньор настоява това да стане, обикновено е обратното и води до тежки скандали. Трето, трябва да си много наивен, за да мислиш, че някой ще купи клуба ти просто така, предвид проблемите покрай дълга към Васил Божков, попаднал в “Магнитски”. Оттам и чисто технически проблеми, дори при наличие на добра воля за опрощаване.

Поне досега не се чува за интерес към същите или други играчи на “Левски”.

Как Станимир Стоилов бе оставен да си тръгне

Тук не са необходими много думи и обяснения. Дотам се стигна заради всичко описано по-горе. Сираков каза, че бил готов на големи компромиси, на почти всичко, за да остане доскорошният му съратник.

Явно не на най-големия "компромис" - отношенията с генералния спонсор. А напускането на Стоилов има не само чисто футболни последствия със спирането на развитието на отбора. То доведе до срив във всички изредени по-горе пунктове, като се почне от разрива с публиката.

И нещо много важно, което се пропуска - така е удобно. Създава се впечатление, че “Палмс бет” единствено изважда от договора с “Левски”, постоянно го спасява, понякога и в аванс.

До влизането на тази компания на “Герена” много малко се говореше за нея. Рекламният и маркетингов ефект след това стана огромен, а всеки може да си даде сметка какво следва от всичко това. Най-малкото фенската маса ти гарантира сериозни приходи. И едни фиксирани там проценти.

Фарсът “Джо Диксън”

Завършваме с най-забавната част, макар че шоуто бе за феновете на други отбори и неутрални “зрители” на това риалити, не и за левскарите.

На журналистите отне дни, а в някои случаи и часове да установят, че зад бледия англичанин не стоят никакви големи капитали и компании, че той е просто г-н Никой. Отговаряше на офис с адрес в лондонската “Обеля”. Нищо против “Обеля”, разбира се. Но там не се очаква да има пари, които да купят клуб и стадион и да превърнат огромно пространство в София в модерен спортно-увеселителен комплекс. С палми.

Не трябваше изобщо да се стига дотам Диксън да се явява пред медиите, да се поти и изпива голямо количество вода в нелепата ситуация.

Сираков обеща чудеса с Диксън на честване на рождния ден на клуба на “Могилката”. На следващата година - пак така. Тази не отиде и това допълнително вбеси част от фенската маса. Може би беше за добро, защото пак щеше да обещае нещо и то да не се случи.

В крайна сметка излиза, че Наско Сираков наистина не се справя, карайки влака на синьото спасение. Поне досега той показва, че не може да управлява процеси. Лута се сред фенове, клуб, спонсор, треньор с голямо самочувствие (но подплатено, защото има резултати)…

Горният списък може да се удължи: как лично Сираков подкрепи Борислав Михайлов по приятелска линия за шефския пост на БФС (а не заради постигнати или непостигнати резултати), как не “върза” (да, буквално) Тити Папазов да ограничи изявите си и т.н. и т.н.

Има разлика в това да управляваш на някакво ниво, когато в клуба има пари и той се ползва с подкрепа отвсякъде и да го правиш в трудни времена с озъбено настояще. Добре би било Наско Сираков да се замисли - как да управлява, дали с разединение ще постигне "възможната си мисия"? И дали въобще да управлява или да остави това на хора с по-модерни и прогресивни идеи.