Не разбирам всеобщото учудване от това, че в България правосъдните органи отказват да се задействат срещу патриотично настроен мускулест мъж, нарязал приятелката си с макетен нож, остригал я и счупил й носа. 

Кое тук е чудното? Че правосъдието е на страната на насилниците? Че патриотично настроените мускулести мъже смятат за свое право да упражняват насилие върху жени и деца? Че институциите казват на всяка жертва на насилие „оправяй се сам“? 

Защо живеем в общество на насилието

При 20 убити жени за 2023 година – кое тук е за чудене? Не се ли разбра, че в последните години водещи български политици, общественици и медии се опитват да изградят общество на насилието? Не сте ли виждали как институции на властта се отнасят към гражданите, застанали пред гишетата; или как в много „държавни“ болници персоналът се отнася към пациентите? 

Не разбрахте ли, че в рамките на идеологията, налагана като доминираща от водещите български политици и институции, татуираният и неграмотен мускулест мъж-патриот е легитимният национален образ, а жената (както и грамотният мъж не-патриот, лишен от мускули) е негова законна плячка? Че е родолюбиво да вдигнеш огромен пилон, обвит в дим от кебапчета, а е предателско да получиш чуждестранна литературна награда за роман? 

Култът към силата нормализира насилието

Бруталността в говоренето дава като резултат жестокост в действията. Култът към силата дава като резултат нормализиране на насилието. Тези неща се знаят от столетие и повече. 

Ето ви обаче нещо, което научаваме в последно време: Култът към „традицията“ превръща всички замесени в престъпници – от президенти и премиери до съдии, полицаи, прокурори, сервитьори, спасители, охранители и обикновени квартални пияници. 

В последните години в България покълнаха и се разгърнаха два вида всекидневен, обикновен, битов неонацизъм: ляв и десен. Този неонацизъм пронизва цялото политическо, медийно и друго публично говорене. Разликата е, че левите неонацисти се радват на Путин, Тръмп и Орбан, докато десните се радват на Тръмп и Орбан и се правят, че не гледат към Путин с възторжени пионерски погледи. Приликата между левия и десния неонацизъм е в култа към силата, йерархията и подчинението – към онова, което антрополозите от великото поколение наричаха „културната долница“, а днес неонацистите величаят като „традиционни ценности“. 

В последните има-няма 500 години хората се развиват от състояние на подчинение, насилие и жестокост към независимост, съгласие и задружност. Следователно, всеки призив към обратен завой („традицията“) е призив за връщане към подчинението, насилието и жестокостта. Няма друга алтернатива. 

Борци срещу „Истанбулската конвенция"

Преди години масовата мобилизация на левите и десните неонацисти против „Истанбулската конвенция“ рязко влоши обществената атмосфера. От БСП вляво до ВМРО вдясно всички заклеймиха документа, докато бурно се радваха на изследвания, според които 81 на сто от българите били „традиционни“, т.е. искали жената да е в кухнята с бебе на ръце и с дете, хванато за полата. 

На най-високо ниво стана възможно да бъдат говорени неща, които преди това бяха неприемливи. Конституционният съд, например, тежко се опозори с твърдението, че според българската конституционна уредба половата идентичност „жена“ се свързва единствено с „раждане“ и „акушерска помощ“. Конституционните съдии продължиха с разсъждения за ‚джендър-идеологията“, която всъщност е радикален пропаганден конструкт, отляво представян като част от пакета „джендър идеологията, антикомунизмът и русофобията“ (Калоян Паргов от 23 май 2019), а отдясно – като посегателство „срещу традициите и идентичността на нациите“ (Ангел Джамбазки от 3 май 2019). 

Онова, което левите и десните неонацисти се опитват да ликвидират, оттогава и до днес, е целия онзи фундамент, върху който е изградена европейската цивилизация. Отново българският Конституционен съд, за свой неувяхващ срам, е най-ясен, казвайки по повод на термина „социален пол“, заложен в „Истанбулската конвенция“ следното: „Това води до възможността за избор на индивида по своя воля на различна „идентичност, основана на пола“, която може и да не съвпада с биологичната“.

Ключови понятия на европейската цивилизация

Това е чисто нацистко съждение. Ключовите понятия, които тук са заклеймени, са точно онези, върху които стъпва европейската цивилизация, в която живеем: „избор“, „индивид“, „своя воля“. 

Именно изборът на отделния, равен с другите индивид, упражняващ своята воля в рамките на закон, изработен заедно с другите индивиди – това е европейската цивилизация. Там, където няма „избор“, „индивид“, „своя воля“ – там има дивачество и варварство. А основните характеристики на дивачеството и варварството са следните: Първо, не съществува избор; правиш онова, което ти се казва от по-силния. Второ, не съществува индивид; ти си част от някакъв колектив (нация, класа, раса), който се предвожда от вожд (фюрер), който ти е началник. Трето, не съществува своя воля – волята е на силния; слабият се подчинява. 

Подкопаването на самите основи на цивилизацията, което у нас върви и отляво, и отдясно, съвсем закономерно доведе до състояние, в което силните обират, тормозят и убиват слабите. Подкопаването на основите на цивилизацията не може да доведе доникъде другаде. В рамките на предлаганата ни идеология е съвсем в реда на нещата мъжът да тормози жената, а на вербална провокация да се реагира с физическо насилие (каквато е защитната теза на българския бияч от морето, пребил французин, защото онзи му подвиквал). 

Традиционните ценности, пробутвани ни както от българските леви и десни неонацисти, така и от Конституционния съд, са надлежно описани от Елин Пелин в разказа му „Невеста Нена“ от 1905 година. Разказът започва така: „Рано една есенна утрин из село се разнесе пронизителен женски писък. Из улиците тичаше като замаяна Нена, невестата на Кольо Загорчето, боса, гологлава, с разскубана коса. Лицето и ръцете й бяха оцапани с кръв, която извираше някъде от главата“. Обикаля жената цялото село да се оплаква, че мъжът я набил, но от всички получава един и същи отговор: „Кеф му е – ще те милва; кеф му е – ще те бие. Негова си“. 

Има и добра новина

В случая с нарязаната жена днес имаме все пак добра новина. Върховното усилие българите да бъдат превърнати в диво племе, управлявано от леви и десни неонацисти, все пак се натъкна на обществено противодействие.

Българското общество, оказа се – за разлика от българския Конституционен съд, например, не иска да обръща гръб на европейския ред и да замества постигнатото ниво на цивилизованост (колкото и хилавичко да е) с „традиционните ценности“, описани в разказа на Елин Пелин. Сблъскало се с институционалния нихилизъм, демонстриран от всички институции по повод на нарязаното момиче, българското общество изригна с негодувание и с протести в главните градове на Републиката. 

Българското общество не иска да живее по варварски начин

Това не е първи случай в последните две-три години. Напротив, от акцията „Росенец“ насам обществото все по-отчетливо показва, че не иска да живее по див и варварски начин. Ако се замислите ще видите, че дори самото съществуване на сегашното правителство е израз на това. 

Както тия дни написа Емил Джасим: „България започва бавно, но сигурно да се цивилизова“. Ще си позволя да продължа с думите на друг голям даскал, Кристиян Таков: „България се събужда ужасно бавно, търка очи, обръща се отново на другата страна, вика: „Хайде да си подоспя малко“, но вече е ясно, че слънцето е изгряло и е високо. И че ще се става“. 

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Дойче Веле