Целият екип от съдебни лекари, които трябваше да изготвят новата петорна експертиза по случая "Дебора", си е направилил самоотвод.  Петимата експерти са депозирали, че не желаят да изготвят становище - веднага след като са били повикани. Затова е назначен нов състав от друг град.

На официалния си сайт от прокуратурата в Стара Загора съобщиха, че с постановление от 29 юли 2023 г. е била назначена съдебномедицинска експертиза с обект на изследване – нараняванията на пострадалата Д.М., на 18 г. Тя е била възложена на екип от съдебни медици от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ в Стара Загора. На 31 юли съдебните медици са депозирали отвод по досъдебното производство. От прокуратурата допълват, че изготвянето на комплексната съдебномедицинска експертиза е възложено на вещи лица от друг съдебен район. В нея са включени съдебни медици, неврохирург, както и лекари по лицево-челюстна хирургия и хирург.  С постановление на наблюдаващия прокурор по делото е назначена и комплексна психолого-психиатрична експертиза на пострадалата Д.М.

Двете експертизи ще бъдат изготвени по досъдебно производство на Районна прокуратура-Стара Загора, по което като обвиняем е привлечен Г.Г., на 26 г. – за нанасяне на средна телесна повреда на 18-годишната Д.М. – престъпление по чл. 129 ал. 1 вр. ал. 2 от Наказателния кодекс.

Съдебният лекар, изготвил първоначалната експертиза, в която нараняванията на Дебора са класифицирани като "лека телесна повреда", беше освободен светкавично след като случаят придоби силен обществен отзвук. "Трудовият договор на съдебния лекар е прекратен", съобщи проф. Йовчо Йовчев, директор на УМБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович" преди седмица. След вълната от негативни реакции съдебният състав от Окръжния съд-Стара Загора на практика оправда решението си да пусне на свобода 26-годишния предпологаем извършител точно с тази експертиза. 

Трябвало е да бъдат назначени допълнителни експертизи

Задължително е било да се назначат допълнителни съдебно-медицински експерти по случая. Това коментира по-рано пак по бТВ главният координатор на Експертния съвет по съдебна медицина към Министерството на здравеопазването доц. Александър Апостолов.

Според него съдебният лекар в Стара Загора, който е извършил първоначалната съдебно-медицинска експертиза, си е свършил "на онзи етап на провеждане на изследването добре работата".

"Съдебно-медицинската експертиза често не е едномоментен акт, тя може да бъде разширявана, допълвана. Можело е да се назначат допълнителни медицински експертизи и в този случай това е било задължително, тъй като случаят като травматични увреждания въобще не е лек и от съдебно-медицинска гледна точка", добави доц. Апостолов.

"Лека телесна повреда" е правно понятие, подчерта той.

"Ние, като съдебни лекари, имаме право да установим медико-биологичните показатели на една телесна повреда - да установим увреждането, да опишем неговите характеристики, да локализираме в коя част на човешкото тяло е. Оттам нататък единствено право на съда е да приеме или да отхвърли една съдебно-медицинска експертиза и да отнесе тези медико-биологични характеристики към тази или онази телесна повреда", коментира още той.

"Медиите да не издават присъди"

Българското дружество по съдебна медицина е категорично против медиите да си позволяват да правят разследвания извън журналистическите рамки, да издават присъди и да посочват виновни лица.

Това коментира вчера доц. Апостолов по време на заседание на парламентарната комисия по здравеопазване.

От медицинска гледна точка, при извършване на съдебно-медицинска експертиза имаме задължения да определим вида и характера на увреждането – в анатомично или функционално отношение, или естетическо, и това е медицинската страна, обясни той.

"Правната страна е свързана с определянето на степента на телесната повреда и времетраенето на повредата. Задачата на съдебния лекар не е да определя телесната повреда", подчерта той.

"Съдебната медицина трябва да бъде регламентирана, но няма как да бъде регламентирана експертната дейност - обосновката и определянето на конкретно мнение на експерта като рамка, защото така неговата независимост няма да съществува. Ако експертът е независим, може да работи спокойно, но ако има зависимост, това е краят на съдебната медицина", допълни доц. Апостолов.

За случая с пострадалото в Стара Загора младо момиче вчера той посочи, че много рядко съдебно-медицинските експертизи са единични. Колегата е дал първоначално заключение и то в етап, в който най-вероятно не е разполагал с всички медицински документи, за да даде обосновано заключение относно тежестта на уврежданията, което на този етап е било в достатъчен обем, предположи той.

"Това, че в следващите си стъпки прокуратурата и съдът не са назначили достатъчно съдебно-медицински разширени експертизи, не е проблем на съдебния лекар", добави доц. Апостолов.

По отношение на проекта на медицинския стандарт „Съдебна медицина“, за който по-рано министърът на здравеопазването Христо Хинков обяви, че е готов, доц. Апостолов каза, че са необходими средства за повишаване на квалификацията на съдебните лекари. По думите му има оптимално ниво „от неща, които трябва да притежаваме – рентген, фотографска техника с висока резолюция, лабораторна апаратура. Ако нямахме тази апаратура в Александровска болница, както и хладилните камери, нямаше да можем да се справим в екстремната ситуация, когато загинаха 45 граждани от Република Северна Македония“, припомни той.

Съдебната медицина от години е непривлекателна специалност. В България практикуващите съдебни медици са около 50. Медицински стандарт по съдебна медицина все още няма. Вчера здравният министър Хинко Хинков обяви, че е готов и предстои общественото му обсъждане.