Мъжете заемат 63,5 на сто от ръководните длъжности на високо и средно управленско ниво, а жените - 36,5 на сто. В държавните предприятия и търговските дружества с мажоритарно държавно участие 72,5 на сто от ръководителите са мъже. Това съобщи Националният статистически институт, цитиран от БТА.

Даннитe са от електронната публикация "Равнопоставеност между жените и мъжете в управлението 2021 г.", в която са обхванати 22 163 ръководни длъжности на високо и средно управленско ниво в институциите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт и в други самостоятелни структури извън тях. Електронното издание e публикувано на сайта на НСИ.

Мъжете заемат 68,8 на сто от ръководните длъжности на най-високо управленско ниво, а жените са най-добре представени на ниво "заместник-ръководител" - 41,1 на сто. Най-висок относителен дял на ръководни длъжности, заети от жени, се наблюдава в институциите на съдебната власт - 53 на сто, а най-нисък в законодателната власт - 24,2 на сто.

В края на 2021 г. 28,3 на сто от общинските съветници и 29,3 на сто от кметовете в страната са жени. В държавните предприятия и търговските дружества с мажоритарно държавно участие мъжете заемат 72,5 на сто от ръководните длъжности.

Над 50 на сто от ръководителите в специализираните териториални администрации, научните организации и обществените медии са жени.

Народното събрание

В сравнителен план между наблюдаваните категории в изследването, жените на ръководни длъжности са най-слабо представени в институциите на законодателната власт (24,2 на сто). Ниският им относителен дял в тази категория зависи и от разпределението по пол на лицата, участващи в кампаниите за избор на народни представители, посочват от НСИ. По данни на ЦИК на парламентарните избори, проведени на 14 ноември 2021 г, жените кандидати са 1515, или 29,9 на сто от общо 5062 кандидати, като избраните жени народни представители представляват 23,8 на сто от общо 240 народни представители.

Към 31 декември 2021 г. делът на жените народни представители в националния парламент е 22,5 на сто, като това е най-ниската отчетена стойност в периода между 2018 и 2022 година. Балансирано участие на жените и мъжете на ръководни длъжности в законодателната власт се наблюдава единствено при длъжност "заместник-председател на Народното събрание", където жените са 42,9 на сто, а мъжете 57,1 на сто от общо 7 заети позиции.

Относителният дял на жените сред българските представители в ЕП е по-висок, но близък до този в националния парламент. По данни на Европейския институт за равенство между половете към последното тримесечие на 2021 г. жените от квотата на България съставляват 29,4 на сто от всички български членове, с което страната ни се нарежда на 22-о място сред държавите членки на Европейския съюз. За същия период в ЕП с най-добра представеност на жените са страни като Швеция и Финландия, всяка от които с 57,1 на сто жени представители, следвани от Люксембург, Словения, Дания и Латвия, при които половината от националните им представители са жени.

Централната администрация

Към края на 2021 г. в централната администрация на изпълнителната власт жените на ръководни длъжности представляват 39,2 на сто от всички ръководители, а делът им в териториалната администрация е 34 на сто. Данните показват, че жените имат по-голям относителен дял в ръководствата на изпълнителните агенции (63,8 на сто) и специализираните териториални администрации (64,8 на сто) и по-малко участие в управлението на отделните министерства, където 72,6 на сто от ръководния състав се състои от мъже, посочват от НСИ.

Прегледът по вид административни структури и длъжностни нива разкрива, че жените по-често заемат длъжности като "заместник-ръководител" и "друга ръководна длъжност" и са по-слабо представени като ръководители на най-високото ниво на управление в съответната институция. Показателен пример за това е разпределението на ръководните длъжности в областните администрации, където на най-високото длъжностно ниво жените са 7,1 на сто, а на най-ниското - 68,6 на сто.

В органите на местното самоуправление (общинските съвети) към 31 декември 2021 г. от общо 5128 общински съветници 1 451, или 28,3 на сто, са жени. В регионален аспект най-добра представеност на жените в състава на общинските съвети има в областите Враца (37,8 на сто), Перник (37 на сто), София (35,1 на сто), а най-ниска в Благоевград (21,1 на сто), Разград (22,4 на сто), Кърджали (22,7 на сто).

Съдебната система

Данните показват, че над половината от ръководните длъжности в структурите на съдебната система се заемат от жени. Паритетно участие на двата пола се регистрира и по отделните длъжностни нива, като на длъжност "заместник-ръководител" 57,1 на сто от позициите са заети от жени.

Към края на 2021 г. броят на съдиите в страната е 1868, от които две трети са жени. В сравнение с предходната година общият брой на съдиите намалява с 317, души или 14,5 на сто, но съотношението между половете остава без изменение. Най-висок относителен дял на жените съдии се наблюдава в административните (77,9 на сто) и върховните съдилища (74,7 на сто)

Наука, образование и държавни предприятия

Във висшите училища и научните организации данните показват балансирано участие на двата пола в управлението, като в научните организации жените заемат 59,8 на сто от ръководните длъжности. Аналогични резултати се отчитат и в подкатегория "Държавни и обществени структури", където относителният дял на жените в институциите и организациите извън законодателната, изпълнителната и съдебната власт ("Други институции и организации") е 58,5 на сто.

По-слаба представеност на жените се регистрира в управлението на държавните предприятия и търговските дружества, в които 27,5 на сто от ръководните постове се заемат от жени. Прегледът на данните по длъжностни нива показва, че най-много жени заемат най-високото длъжностно ниво "ръководител" във висшите училища и научните организации (47,2 на сто), а най-малко - в държавните предприятия и търговските дружества (21,9 на сто). На длъжностните нива "заместник-ръководител" и "друга ръководна длъжност" относителният дял на жените е най-голям в категорията "Държавни и обществени структури" - съответно 47,7 на сто и 59,7 на сто.

Един от ключовите индикатори на европейско ниво, който се използва за наблюдение на равнопоставеността между жените и мъжете в управлението, е "Висши ръководни длъжности, заети от жени". Чрез него се отчита делът на жените в управителните съвети/бордовете на най-големите дружества, листвани на фондовата борса. През 2021 г. сред страните от ЕС България заема шесто място по относителен дял на жените ръководители в наблюдаваните дружества, посочва НСИ.

Равнопоставеността според последното преброяване на населението 

Данните от проведеното през септември 2021 г. преброяване на населението отчитат балансирано участие на половете в управлението, като жените ръководители са 40,1 на сто, а мъжете – 59,9 на сто. Резултатите показват, че делът на жените ръководители през 2021 г. е нараснал с 3,2 процентни пункта спрямо 2011 година.

През 2021 г. най-висок относителен дял на жени ръководители се наблюдава във възрастовите групи 20-29 и 50-59 навършени години съответно 43,2 и 41,1 на сто. По икономически дейности жените ръководители са най-добре представени в секторите "Хуманно здравеопазване и социална работа" (74,9 на сто) и "Образование" (71,5 на сто), а най-слабо в "Строителство" (17,7 на сто), "Добивна промишленост" (18,3 на сто) и "Селско, горско и рибно стопанство" (24,2 на сто).

Равнопоставеност в старините 

В началото на август в Портала за обществени консултации беше публикуван проект на Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2022 г., от който става известно, че мъжете и жените в България не са равни във възможностите да посрещнат старините си. В проектодоклада се посочва, че през 2022 г. средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст е била 709,51 лв. (мъже - 797,19 лв. и жени - 658,69 лв.). Коефициентът на заместване на дохода от пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2022 г. е бил 54,6 на сто. Стойностите на коефициента по пол са съответно: мъже - 59,5 на сто и жени - 52,5 на сто.

Средната продължителност на получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (трета кат. труд) през 2022 г. е 27,5 години за жените и 21,4 години за мъжете. Средният осигурителен доход през 2022 г. е в размер на 1298,45 лв., като за мъжете размерът му е 1340,64 лв., а за жените - 1254,20 лв., или разликата е 6,9 на сто в полза на мъжете.