Виктор Ерофеев е сред най-известните съвременни руски писатели, литературовед, радио- и телевизионен водещ. Лауреат на наградата на името на Владимир Набоков (1992 г.), кавалер на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени "Добрият Сталин", сборник разкази "Живот с идиот", "Мъжете тирани, мъжете под чехъл". Ерофеев от години изказва позиции против режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят решава да напусне родината със семейството си.

Виктор Ерофеев предостави на Клуб Z правата за публикуване на български език на неговите есета, създадени в чужбина. 

Преводът е на Иван Тотоманов, който дарява хонорара си на Фонда за Украйна. 

Погребението на Евгений Пригожин предстои.

Около руския самодържавен престол винаги са се навъртали много странни хора. В стари времена част от тях са били юродиви – смахнати божи човеци, предсказатели и така нататък. Край последния цар Николай Втори е Распутин – монах, целител и развратник, между впрочем обаче противник на войната. Сталин се обкръжава с посредствени полувождове, които не са можели да му бъдат конкуренти. Вече в постсъветско време пияницата Елцин невероятно възвиси охранителя си Коржаков.

Край Путин пък постепенно изкристализира приятел – личният му готвач Евгений Пригожин, който в крайна сметка стана личност с общоруски размери и световна известност.

А днес той стана главната новина поради насилствената си смърт. Бизнесджетът, с който летеше от Москва за Петербург, се взриви и падна на 50 километра от Валдайската резиденция на Путин. Навремето Немцов го убиха току до Кремъл.

Трикстер, оцапан с кръв шут, успешен топмениджър, създател на боеспособната частна армия „Вагнер“ - днес привържениците му го оплакват. „Дори в Ада ще си най-добрият“ - смята един влюбен в него новинарски канал, като при това трогателно предполага, че Пригожин все пак си е заслужил ада. Прокремълският писател Захар Прилепин обаче изобщо не вярва в смъртта на приятеля си и го умолява да поживее още. (За зла беда на писателя патриот на 27 август следствената комисия потвърди смъртта на съидейника му.) Други, които не вярваха, че Пригожин е мъртъв, въпреки че с всеки час изникваха все повече свидетелства за насилствената му смърт, бяха някои опозиционни политолози, които смятаха, че човек с най-различни паспорти с различни фамилии, с двойници, купища пари и пъргав престъпнически ум има всички възможности да остане жив и да цъфне например някъде в Африка, където „Вагнер“ всъщност се занимаваше със същото, с което и в Украйна – война без никакви правила срещу Запада.

Пригожин е огромен отровен израстък на тялото на путинизма. Със смъртта му този израстък е изрязан, но на негово място ще се появят нови израстъци. На руското самодържавие му трябват най-добрите в Ада – такива, които са не само цинични, безчовечни, безмилостни и садистични, но и са абсолютно безпринципни, тоест такива, чиито действия са насочени единствено към собствената им личност; а останалото е само политически декор.

Пригожин придобива опит в бандитската безчовечност в затворите и лагерите, където попада двайсетгодишен и където изкарва общо девет години за кражби, мошеничества и грабеж. Тези „достойнства“ на Жако (това е криминалното му име) си остават с него до края на живота му, те му помагат във фантастичната му кариера. В тази кариера той залага като на карти на Путин в качеството му на буквално лагерен лидер – и печели. Става личен готвач на президента, като успоредно с това развива ресторантьорски и строителен бизнес. В петербургския му ресторант New Island неведнъж обядват с Путин президенти на световни държави.

Пригожин създава цяла медиахолдингова империя, известна като Фабрика Медиа, която има многомилионна аудитория. Чрез Фабрика Медиа Пригожин се бори с независимите средства за масова информация (СМИ) и тъпче с крака опозицията в угода на Кремъл. Намесва се, и то неведнъж, в американските избори за президент, като е на страната на Тръмп. Частната му военна компания „Вагнер“ воюва в Сирия и поддържа антизападните режими в различни африкански страни. Международните „успехи“ на Пригожин, които водят до санкции спрямо него от страна на САЩ, ЕС и различни страни, доказват, че на света наистина има голям процент на продажност на елитите, тоест че те са предразположени към корупция.

Кариерата на Пригожин до голяма степен се дължи на неговото реактивно мислене. За пример можем да дадем потресаващото му откритие, че за войници в Украйна може да се вербуват затворници. Вече носител на най-голямата награда на страната, Герой на Русия, той почва да обикаля лагерите и затворите, отначало отива при осъдените мутри, после при убийците и прочие главорези. Путин пък гарантира освобождаване на доброволците, голяма заплата и пет милиона рубли при евентуална смърт. Подсилена от криминалния контингент, „Вагнер“ побеждава в битката за Бахмут.

Пригожин има невероятен тактически ум, също като Путин, но не го бива в стратегията. Силната му страна е мощната убедителност, подкрепяна от затворнически ругатни и псувни и облещените очи под смръщеното чело. Пригожин беше прям и откровен в исканията си, но същевременно и коварен и хитър. Не току-така го наричаха трикстер. Той обичаше тайнствеността, която създаваше около себе си чрез двойници и фалшиви паспорти. У него без съмнение я имаше бандитската романтика, която го отличаваше от обладания и до днес от най-различни детски комплекси Путин. Путин никога не би постигнал ореола на човек в свободен полет.

Всъщност Пригожин изобщо не се интересуваше от насоката на путинските идеи – но тук има и един нюанс. Той нищо не отбираше от либерализъм и едва ли щеше да се появи при каквато и да било демокрация, обаче путинското самодържавие беше стихията му. Пригожин беше типичен, истински руски разбойник, какъвто с плам би възпял младият Горки. Сега вместо Горки го възпява националистът Захар Прилепин.

Пригожин е прочут с чудовищната си склонност към насилие. Одобри екзекуцията на пленения от украинците боец от „Вагнер“, който после беше предаден на Русия. Без съд и присъда го убиха с чук, след което чуковете с най-различни размери на практика се превърнаха в сувенири. При превземането на Бахмут на вагнеровците (също като в Сирия) не им достигаха боеприпаси – ръководителите на Министерството на отбраната се превръщаха в конкуренти на Пригожин. Путин, който знае как да разделя и да владее, наблюдаваше този конфликт.

Пригожин побесня и последваха неочаквани изненади за властите. Той започна яростно да разобличава бездарността на ръководителя на Министерството на отбраната Шойгу – наричаше го долна твар – и началника на Генералния щаб Герасимов. За такива дискредитиращи армията изказвания са се налагали и се налагат наказания на стотици противници на войната. Путин обаче си мълчеше. Но пък армията, нали, не го радваше с победи и му трябваше Пригожин за червен плащ, който да разяри Министерството на отбраната.

Те глупостите край нямат. И издънките също. И ето ви я издънката на Пригожин – най-ненадейно той заяви, че войната с Украйна е грешка, че Украйна и НАТО не са възнамерявали да нападат Русия. И ястребът Пригожин неочаквано се превърна в гълъбчето на мира, което, стига да е на власт, ще спре войната – още повече че МО я води ужасно бездарно. Възможно е по този начин Пригожин да е целял да разшири платформата на привържениците си, понеже на много от тях им беше писнало от войната.

Но както и да е, на 22 юни 2023 година той започна военен метеж, насочен срещу ръководството на МО, а по-нататък – казва ли ти някой? И тръгна към Москва в така наречения „поход на справедливостта“. Наемниците му унищожиха 15 бойци на МО – просто така, за ефект. Дали Пригожин искаше да стане президент, като свали Путин, или това си беше продължение на дрязгите с МО, които биха могли да бъдат подкрепени от президента? Но така или иначе в един момент Пригожин, а не Путин, се оказа господар на положението и Путин го заклейми като предател и страхливо отлетя от Москва по време на пуча. Ясно беше, че Путин никога няма да прости това и че няма да го забрави.

Пригожин си пресметна силите, метежът се закучи, понеже не получи народната подкрепа, макар че самият брутален стил на Пригожин се харесва на много руски поклонници и радетели за силна ръка. Лукашенко почна преговори с Пригожин, ясно, че по молба от страна на Путин, и лукавият Путин наглед прости на Пригожин, покани го в Кремъл, накара му се – и на него, и на командирите му, казват, че им се карал цели три часа – и му предложи заедно със своята ЧВК да иде в Беларус.

Ако Пригожин се беше кротнал в Беларус – именно в Беларус – под крилото на Лукашенко за известно време, може би днес нямаше да се занимавам с некролога му. Но според мнението на бойците му той се чувствал недосегаем и безсмъртен. Те го наричали помежду си Тато, страхували се от него и го уважавали, а Тато почнал да прави грешка подир грешка.. Отново почнал бързо да се стреми да излезе на авансцената на политическия живот и в Африка, и в Русия. Никой обаче не бързал да го отстранява. Защо да се бърза?

Точно два месеца след метежа обаче самолетът му избухва във въздуха и почва да пада с откъснато крило. Освен Пригожин, неговия заместник и петима негови съратници в катастрофата загиват (като случайните околни в бандитските разправии) двамата пилоти и стюардесата. Веднага възникват две основни предположения. Прокремълските блогъри обвиняват Украйна за терористичен акт. Опозиционерите сочат Путин. Чуждестранните експерти се придържат към същото мнение. Украинците твърдят, че нямат нищо общо, и дават да се разбере, че Пригожин всъщност е бил полезен за тях в качеството си на създаващ големи проблеми на Русия. Байдън също намекна, че Путин има пръст в смъртта на Пригожин. Самият Путин взе думата и разказа, че с Пригожин се познават от началото на 1990-те (очевидно покрай хазартния бизнес) и че е ценил високо таланта му като човек и бизнесмен, като добави и че следствената комисия ще установи какво точно се е случило. Путин дори не изчака резултатите от разпознаването на изгорелите при катастрофата трупове – просто побърза да си измие ръцете.

Има различни мнения защо се е взривил самолетът. Противниците на Путин смятат, че самолетът е бил улучен от две от ракетите, които защитават валдайската резиденция на президента. Има също предположение, че взривното вещество е било сложено до шасито. Има и версия, че бомбата е била в донесения в самолета кашон скъпо вино. Любителите на Пригожин твърдят, че е убит от предателите на Русия – като очевидно имат предвид Министерството на отбраната. Все пак всичките тези версии така и ще си останат версии – следствената комисия ще докладва на царя и ще избере версията на самодържеца. Кой е убил Пригожин? Никой. Как така никой? Ами така.

Какво може да се измисли? Неизправност на двигателя, грешка на пилотите...

Два дни преди смъртта си Пригожин в своето, както стана ясно, последно видеообръщение, заяви, че ЧВК „Вагнер“ ще направи Русия „още по-велика на всички континенти“. Бившият папагал Жако на думи се оказа руски империалист, а на практика щастлив собственик на несметни богатства. Като гледаме начина му на живот, ресторантите му и любовта му към разкоша и харемите, е трудно да си представим, че е бил антизападник. Той всъщност беше никой, идеологията му беше на n-та степен по-долу от тази на Путин, а идеологията на Путин е несъпоставима с идеологията на комунизма. И е прекалено тясна за прегръдка с целия свят.

Смъртта на Пригожин няма да промени нищо. Елитът се страхуваше от Путин и преди разправата с бившия метежник. Войната с Украйна продължава. Ръководството на Министерството на отбраната ще си поеме дъх с облекчение и ще вдигне по чаша шампанско. Путин разказа, че Пригожин е бил човек със сложна съдба – и царят решил да я поопрости, да я поскъси. Мъртвият Пригожин скоро ще бъде забравен. Защото вече не е нужен на никого.