"Нямаме ограничения върху финансирането".

Това обяви президентът на Русия Владимир Путин на среща на висшето военно ръководство през декември 2022 г.

"Страната, правителството ще предоставят всичко, което армията поиска".

Осемнадесет месеца след началото на войната в Украйна Путин изглежда сякаш спазва това обещание. Но той го прави все повече за сметка на друга, негласна договореност с руския народ: да поддържа икономическата стабилност у дома, посочва Си Ен Ен.

Няколко седмици преди срещата през декември Путин подписа закон за бюджета, който предвижда 4,98 трилиона рубли (52 милиарда долара) за "национална отбрана" през 2023 г. - малко повече от разходите през миналата година. Но според правителствен документ, с който Ройтерс се запозна по-рано този месец, тази прогноза вече е удвоена до 9,7 трилиона рубли (101 милиарда долара). Сумата е почти три пъти повече от това, което Русия похарчи за отбрана през 2021 г., преди инвазията си в Украйна през февруари 2022 г.

Нещо повече - Стокхолмският международен институт за изследване на мира изчислява, че в графата "национална отбрана" са описвани само около три четвърти от общите военни разходи.

Ричард Конъли, специалист по руската икономика в Кралския институт на обединените служби за изследвания на отбраната и сигурността, също предполага, че военните разходи тази година ще надхвърлят 100 милиарда долара. Той добави, че преди войната Русия обикновено е отделяла около 3-4% от годишния си БВП за отбрана, но сега може да достигне някъде между 8% и 10%.

Ако се вземе предвид цената на стоките и услугите в Русия, еквивалентната сума в доларово изражение за 2023 г. изглежда дори по-висока, вероятно по-близо до 300 милиарда долара, изчислява Янис Клуге, старши сътрудник в Германския институт за международни въпроси и въпроси на сигурността.

Финансирането на войната вече има висока икономическа цена. Бюджетният дефицит на Русия рязко се повиши от началото на конфликта, тъй като приходите от износа на петрол и газ бяха ударени от западните санкции и големите отстъпки за останалите купувачи. Приходите от петролния и газовия сектор са 41% по-ниски през периода януари до юли, отколкото през същия период на 2022 г. Това означава, че Москва трябва да вземе повече заеми. Държавният дълг, който в момента е 14,9% от БВП, се очаква да нарасне.

"Ще увеличаваме дълга си, това е неизбежно. Ще трябва да го направим, защото разходите нарастват", каза заместник-министърът на финансите Ирина Окладникова миналия месец.

Планът е да останем в рамките на "безопасната граница" от 20% от БВП, добави тя. (Русия все още е една от най-малко задлъжнелите страни в света, отчасти благодарение на печалбите си от енергия и други суровини.)

Износът на Русия все още е по-голям от стойността на вноса, въпреки увеличаването на военните разходи. Но този излишък спадна с 85% през първата половина на годината в сравнение със същия период на 2022 г., довеждайки страната опасно близо до дефицит.

Държавите с такъв дефицит обикновено разчитат на приток на чужд капитал. Но за Русия това е по-трудно заради санкциите, каза пред Си Ен Ен Лиъм Пийч, старши икономист за развиващите се пазари в "Капитал Икономикс".

"Русия не може да взема заеми от чужбина, тя е изключена от западните капиталови пазари", изтъкна той.

Освен това Москва не може да използва големия дял от валутните резерви на своята централна банка, които са замразени на Запад. 

Бързо изчезващият излишък е допринесъл за обезценяването на рублата по данни на Руската централна банка. Валутата е загубила повече от 30% от стойността си през 2023 г., спадайки до над 100 рубли за долар по-рано през август.

Рублата може и още да пада, твърди Клуге пред Си Ен Ен.

"Последното нещо, което те (правителството) искат, е руснаците да загубят доверието в руската валута и след това в един момент може би да започнат да обменят всички рубли в чуждестранна валута, защото тогава ще се формира порочен кръг. И това наистина може да създаде някакъв вид валутна криза в Русия", каза той.

По-слабата рубла води до покачване на цените, съобщи Руската централна банка на 15 август, когато повиши основния си лихвен процент с 3,5 процентни пункта до 12%. Политиците заявиха, че решението – взето ден след като рублата достигна 17-месечно дъно спрямо долара – е "насочено към ограничаване на рисковете за ценовата стабилност".

Годишната инфлация на потребителските цени достигна 4,3% през юли, надхвърляйки целта на централната банка от 4%. Може да са необходими повече повишения на лихвените проценти или дори повторно въвеждане на контрол, насочен към задържането на доларите в Русия, въпреки че е вероятно това да забави икономическия растеж.

Нарастващите военни разходи, от друга страна, стимулират промишленото производство на Русия, а с него и БВП. Миналия месец Международният валутен фонд повиши прогнозата си за растежа на БВП на страната тази година до 1,5% спрямо 0,7%, прогнозирани през април.

"Това обаче не е видът растеж, на който трябва да се радваме", отбеляза Александра Суслина, независима икономистка, която напусна Русия малко след началото на инвазията. "Ако произвеждате танк, това, разбира се, има голям принос за официалния растеж на БВП. Но този танк няма да оре поля... няма да ви помогне да образовате хората или да ги лекувате. Това не е стимул за по-дългосрочно развитие", обясни тя пред Си Ен Ен.

Трудни избори

Икономистите признават, че икономиката на Русия се представя по-добре от очакваното. Суслина твърди, че традиционната издръжливост на руския народ е служила като "допълнителен ресурс".

"Съветското наследство научи хората да живеят в бедност, да не разчитат на нищо. И те са готови да останат дълго време в този режим на оцеляване".

Александра Прокопенко, чуждестранен учен в Евразийския център "Карнеги Русия" в Берлин, добави, че руските политици и бизнесмени също умеят да посрещат кризи.

Но напрежението върху икономиката се засилва. Въпреки че цените на петрола се повишиха от края на юни, те все още са далеч под върховете от миналата година, което помогна на Москва да преодолее въздействието на санкциите. Приходите от износ на петрол през юли са били с 4,1 милиарда долара по-ниски, отколкото преди година, според оценки на Международната агенция по енергетика.

"Русия е в положение, в което просто не може да живее с много по-ниска цена на петрола. Макроикономическата стабилност зависи от това цените на петрола да останат на текущите нива", настоява Пийч от "Капитал Икономикс".

Според Прокопенко Русия би могла да финансира войната още около година. Но ако тя се проточи, правителството ще трябва да направи "трудни избори".

"Компромисите ще бъдат, че те ще трябва да повишат данъците или да намалят разходите за инфраструктура, като изграждането на пътищата и поддръжката на мостовете, защото военните разходи ще изискват все повече и повече от бюджета", каза тя пред Си Ен Ен.

Пийч се съгласява и допълва, че в близко бъдеще Русия ще трябва да запълни бюджетния си дефицит и може да повиши данъците върху най-печелившите сектори на икономиката.

"Най-големите руски фирми ще стават все по-подвластни на управляващите. Цената на по-голямото държавно участие, изолацията от Запада и продължаващия ангажимент към военните цели ще доведе до понижаване на растежа и на жизнения стандарт на Русия", прогнозира той.