Йотова ми изглежда превъзбудена. Ширят се слухове, че Радев щял да се отказва от поста на преимуществено представителен президент и щял да се жертва да направи партия, да печели избори и да спасява България - така както той разбира това, извинете... Аз го разбирам - ако не можеш да управляваш служебно като самодържец - по-добре да потърсиш заобиколни пътища към всичката власт... Въпреки, че неговите придворни политолози би трябвало да му обяснят, че в тази политическа система - дори и президентска да е - всичката власт няма как да се окаже на едно място. Само че те му казват "на ухо" нещо друго - "Абе дай да вземем колкото власт можем сега, а после ще се равняваме по другаря Путин..."

Йотова скришом мери президентската корона. Щом началникът ще се впуска в партийна политическа борба, вицето - по право ... Нали така? Невероятно е колко много илюзии поражда една грубичка, безцеремонна и свръхинтересчийска политическа сцена, каквато е българската... Първо, Радев може да е недоволен от новото статукво, но не може да не е чувал каква славна партийна кариера направиха неговите предшественици след като им свършиха президентските мандати. Дори и свръховластения по неформални пътища Първанов се напъна да прави АБВ, но ... планината роди ... мишка. Като стане дума за първите букви от азбуката, аз се сещам за един стар виц - защо милиционерите ходят по трима. Защото единият знае да чете, вторият - да пише, а третият - да следи двамата интелектуалци да не направят някоя глупост...

Второ, Радев знае, че ако се впусне в партийна дейност и напусне президентстването, ще се сблъска с конкуренцията на нему подобни мераклии за всичката власт и ще му се наложи да дели народната любов с тези мераклии, преди да му се наложи да дели самата власт в държавата. А сега - президент, баща на народа. Е, не винаги с цялата власт като допреди три месеца, ама... По-добре гълъб в ръката, отколкото паун на стряхата...

Трето, дори бляновете Йотови да се сбъднат, а Радев да подгони пауна на стряхата, госпожата от Дондуков ще трябва сериозно да еволюира в позициите си (чак за възгледи не мисля да говорим), за да може да разчита на някакво влияние в процеса на променящата се българска политическа сцена. А който променя позициите си - трябва да изяде, публично, старите си позиции. Да позачисти стари епизоди в политическото си поведение - например целуването на ръка с приклякване на чужди попове, завършили богословие в престижни школи на КГБ. Затова единственото нещо, което бихме могли да препоръчаме на г-жа мераклийката за това-онова, е да се изказва все по премерено - за всеки случай. Ако не е необходимо - може би няма и нужда...

Препубликуваме текста на автора от Фейсбук с неговото съгласие. Заглавието и подзаглавието са на редакцията: