Преди година написах коментар "Изборите в САЩ: защо републиканците загубиха?", в който предположих, че спечеленото незначително мнозинство на консерваторите в Камарата на представителите (222 републиканци срещу 213 демократи) е "пирова победа". Че отговорността на дясната партия да определя дневния ред в долната камара ще увеличи разлома между радикалните тръмписти и умерените консерватори.

На Кевин Макарти се падна трудната задача да обедини враждуващите лагери в Републиканската партия, след като бе избран за председател на Камарата на представителите на 7 януари 2023 г. 10 месеца по-късно тръмпистите показаха защо не може да им се има доверие.

С решението си да свалят Макарти от председателския пост те заплашват да превърнат Партията на Линкълн в ексклузивен клуб за радикали. 

"Моят Кевин" и сепукото на тръмпистите

Кевин Макарти влиза в Конгреса през 2006 г. - в ерата на т.нар. състрадателен консерватизъм (compassionate conservatism) на Джордж Буш-младши. Тогавашният държавен глава, на когото историята во веки ще гледа критично заради "войната срещу тероризма" и световната финансова криза, многократно подчертаваше, че е центрист. В Конгреса атестат за майсторлък бе умението да се постигат двупартийни компромиси и съвместно прокарване на политики.

Кевин Макарти и съвременните "звезди" на Републиканската партия са замесени от различно тесто. Това обаче няма как да разберете от действията на калифорниеца. След бунта на 6 януари 2021 г. традиционните републиканци разполагаха с исторически шанс да осъдят узурпатора и да изолират врякащите му подлизурковци в Конгреса. След няколко дни на смут и хаос те избраха да го защитят. В името на партията, не на държавата.

Макарти не само не оказа отпор на тръмпизма. Tой посети бившия държавен глава в резиденцията му в "Мар-а-Лаго" още през януари 2021 г., по-малко от месец след като се бе крил в Капитолия от фанатизираните му последователи. Тръмп му се отплати, като държеше хрътките си на разстояние. На митинги и в интервюта дори гальовно го наричаше "Моя Кевин".

Когато стана председател, Макарти подкрепи назначаването на крайнодесни конгресмени на ръководни позиции в комисиите на долната камара. Той им позволяваше необезпокоявано да отправят кръчмарски обиди по адрес на демократите. Преди по-малко от месец лидерът на мнозинството изпълни най-съкровеното желание на тръмпистите, като одобри старта на разследване за импийчмънт на Джо Байдън, въпреки липсата на доказателства за извършването на каквито и да е престъпления.

Макарти разчиташе, че екстремистите ще го крепят на върха и ще толерират редките моменти, в които е принуден да се договаря с демократите. В името на държавата, не на партията. И тук сгреши.

Непосредствената причина за свалянето на Макарти бе решението му на 30 септември (в последния възможен ден) да прокара временно удължаване на срока за финансиране на правителството с помощта на гласове от Демократическата партия. Това накара най-върлите тръмписти да побеснеят.

"Гласуването означава продължаване на "Зелената сделка", на инфлационните разходи и на най-тревожната тенденция - изборната намеса на Джак Смит (специалния прокурор, който разследва Тръмп за 6 януари 2021 г. и укриването на федерални документи в "Мар-а-Лаго")", обяви своеобразният лидер на радикалите Мат Гейтс още на 12 септември, след което призова "да анулираме заплатите на бюрократите, които не си вършат работата, атакуват президента Тръмп или са сключвали неизгодни сделки с Хънтър Байдън".

Именно Мат Гейтс внесе предложението за отстраняване на Макарти. Подкрепиха го още 7 тръмписти.

Инициативата щеше да се провали, ако 208 демократи не торпилираха председателя и той изхвърча от поста.

Отмъщението на демократите

Малко преди историческия вот лидерът на демократите в долната камара Хакийм Джефрис призова съпартийците си да подкрепят отстраняването на Макарти, като посочи, че калифорниецът носи вина за възхода на екстремистите в партията му. 

"Сега членовете на Републиканската партия носят отговорността да сложат край на Републиканската гражданска война в Камарата на представителите. Като се има предвид тяхното нежелание да се откъснат от екстремизма на MAGA (абревиатура на "Да направим Америка велика отново" - слоган на Рейгън, който Тръмп открадна) по автентичен и всеобхватен начин, ръководството на демократите в Камарата ще гласува с "да" на републиканското предложение за освобождаване на председателя", обяви Джефрис.

Падането на Макарти идва в много нестабилен за Америка период. Правителството има пари до 17 ноември. След тази дата то ще може да харчи средства само за основни услуги. Стотици хиляди федерални служители няма да получат заплати навреме, други ще бъдат пуснати в отпуск, трети ще бъдат уволнени. 

Националните паркове и музеи ще бъдат затворени, което би довело до (поне) стотици милиони долари загуби за държавата. Блокажът ще окаже въздействие и върху федерални програми за подпомагане на социалнослабите. Фондът за помощ при бедствия на Федералната агенция за управление на извънредни ситуации и бездруго не е достатъчно добре финансиран. След 17 ноември може да бъде изцяло "пресушен".

Това са малка част от последиците, които биха настъпили, ако правителството не получи финансиране. Традиционно за подобни кризи е обвиняван Белият дом. В случая обаче праведният гняв на американския народ ще се стовари върху републиканците заради неумението им да управляват Камарата на представителите. Въпреки че разполагат с мнозинство.

Консерваторите сега трябва да намерят нов председател на долната камара, който да замени временно изпълняващия длъжността конгресмен Патрик Макхенри. Спряганите имена на конгресмените Стив Скалис, Том Емър и Елис Стефаник (тримата с близки връзки до тръмпистите) поне засега не срещат подкрепата на всички републиканци. 

Макарти бе избран след цели 15 гласувания в Камарата на представителите. Колко ли вота ще минат преди да бъде одобен неговият наследник? И още по-важно - колко време ще се задърж той/тя на тази позиция?

Едно от ключовите условия, с които Макарти спечели подкрепата на екзекутора си Гейтс през януари, бе промяната в Правилника на Камарата на представителите - отстраняването на председателя вече може да бъде предлагано за гласуване и само от един конгресмен. По-рано за тази инициатива бе необходимо мнозинството на демократите или републиканците в долната камара. Благодарение на актуализираната процедура така лесно "падна главата" на калифорниеца.

Цирковият пърформанс едва сега започва. Той може да се окаже особено тежък за стотиците хиляди държавни служители и техните близки, които ще изразят недоволството си на изборите догодина.

Демократите разбират всичко това много добре и в никакъв случай не са склонни да проявят "състрадателен либерализъм". Предпочитат да гледат "шоуто" от първия ред.

В името на партията, не на държавата.