В края на 2015 г. тогавашният правосъден министър Христо Иванов, част от тогавашния Реформаторски блок, подаде оставка от второто правителство на Бойко Борисов. Причината бе, че промените в Конституцията, свързани със съдебната реформа, на които той бе основен двигател, реално бяха бламирани при второто им четене.

Днес парламентът отново се занимава с промени в Конституцията по същата тема, които дори бяха гласувани на първо четене. Сравнението между тогава и сега показва, че в момента Иванов получава повече от онова, което тогава искаше. И което не стана и той хвърли оставка.

Защо Христо Иванов си подаде оставката?

Основната идея Иванов като правосъден министър бе да се отнеме мнозинството на прокурорите в тяхната колегия във ВСС като първа стъпка към някакъв обществен контрол над прокуратурата. На второ четене обаче това бе бламирано.

При второто четене на промените в Конституцията решаващото гласуване бе за предложението на Петър Славов (РБ) за промяна в съотношението на Съдийската колегия във ВСС. Той предложи текстът да бъде приет така, както бе гласуван на първо четене - 13 членове, от които 5 избрани от парламента.

В комисия между първо и второ четене обаче това съотношение бе променено - 14 членове, от които 6 избрани от парламента. Така съответно се промени и съотношението в прокурорската колегия - вместо 12 членове, 6 от които избрани от парламента (паритет между прокурори и политическа квота), се прие 11 членове, от които 5 от политическата квота (прокурорите остават 6 и имат мнозинство). 

Предложението на Славов не мина и това предопредели крайния резултат.

25 гласуваха "за" това предложение, 82-ма "против" и 113 "въздържали се". При гласуването на предложението на Славов всички 23 депутати от "Реформаторския блок" бяха "за". Своята подкрепа дадоха 1 от "Патриотичния фронт" и 1 независим.

Двама от ГЕРБ бяха "против" предложението на Славов, а 81 гласуваха "въздържали се". 35 от БСП бяха "против". 34 от ДПС също, а един гласува "въздържал се". 16 от "Патриотичния фронт" и 12 от БДЦ (това бе групата, влязла в парламента под лидерството на Николай Бареков) също гласуваха "въздържал се". "Атака" не участваха в гласуването. 10 от "АБВ" също бяха против. Един независим бе против, а трима - "въздържали се".

Особено любопитно бе поведението на БСП, чиито оратори през целия дебат се обявиха против всички промени в Конституцията. В крайна сметка обаче текстът, който регламентира прокурорското мнозинство в тяхната колегия във ВСС, бе подкрепен и от социалистите.

Общо 204 бяха "за" този текст, 7 "против", а трима се въздържаха. В подкрепа на текста гласуваха 83-ма от ГЕРБ, 30 от БСП, 36 от ДПС, 17 от "Патриотичния фронт", 14 от БДЦ, 11 от "Атака", 10 от АБВ и трима независими.

Веднага след това гласуване Иванов подаде оставка от трибуната на парламента. Това е и почтги единственият случай в историята на прехода, когато министър подава оставка заради несъгласие с политиката на правителството.

Радан Кънев и ДСБ, чиито лидер бе той по това време, пък излязоха в опозиция. Тези две партии днес са в основата на коалицията "Демократична България".

Какво прие парламентът на първо четене сега?

В конституционните промени, които наскоро бяха приети на първо четене, е записан следният текст:

"Прокурорският съвет се състои от 10 членове и включва по право главния прокурор, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един избиран пряко от следователите и шест членове, избирани от Народното събрание с мнозинство от две трети от народните представители".

Простите сметки показват, че този текст дава повече от онова, което Иванов искаше преди 8 години и заради чието неслучване той в крайна сметка си подаде оставката. Тогава Иванов искаше паритет между прокурори и политическа квота - 6:6. Сега в това, което прие парламентът на първо четене е записано, че има превес на политическата квота - 6:4.

По този въпрос "Демократична България" дотук получава повече от това, което искаше "Реформаторският блок" навремето и което, в крайна сметка, не се получи. Днес по този въпрос ГЕРБ и ДПС подкрепят повече от онова, което преди 8 години бламираха, заедно с БСП и останалите.

Христо Иванов получи толкова много, че дори Венецианската комисия се възмути.

Oт мнозинството обмислят дали да не променят квотното разпределение, като то стане 6 на 5 в полза на парламентарната квота. Дори и така да стане, това пак ще е повече от онова, което Христо Иванов и "Реформатоският блок" искаха преди 8 години.

Какво ще стане на второ четене обаче предстои да видим. Но от "Демократична България" неведнъж заявиха в прав текст, че ако и сега промените в Конституцията бъдат "опраскани", то те ще напуснат управлението.