Президентът Румен Радев наложи вето върху измененията и допълненията в Закона за енергетиката, който предвижда пълна либерализация на пазара на електрическа енергия за битовите потребители до 2026 г., съобщиха от прессекретариата на държавния глава. 

Законът се е отдалечил от целите на социалната държава, а неговото приемане не е придружено с пълноценна оценка на въздействието, въпреки че се въвеждат положения, пряко засягащи благосъстоянието на българските граждани и устойчивостта на енергийната система, подчертава в мотивите си държавният глава. 

„Стандартът на живот на мнозинството от българските граждани остава най-ниският в Европейския съюз, а предвидените промени биха могли още повече да затруднят именно хората, които и без това трудно посрещат базовите си житейски разходи“, казва президентът.

В закона се предлага регламентирането на преходен пазарен модел, който ще влезе в сила от юли 2024 г. чрез компенсиране на битовите потребители и ще действа до въвеждането на пълна либерализация на пазара на дребно, т.е. до края на 2025 г., което предполага отпадане на компенсирането за битовите потребители към тази дата. Към момента обаче все още има значителна разлика в ценовите нива на регулирания и свободния пазар на електроенергия на дребно. Реално, балансирано изменение на регулираните цени до изравняването им с цените на свободния пазар трябва да се случи в рамките на кратък период от 18 месеца, което рискува да доведе до рязък скок на цените за крайните битови клиенти към началото на 2026 г.

Въпреки че не оспорва необходимостта от нормативни промени съгласно поетите от страната ни ангажименти към Европейския съюз, държавният глава припомня, че именно европейското право позволява и изисква от страните членки да защитят енергийно бедните и уязвими битови клиенти. Прекалено ограничената дефиниция за енергийна бедност, неяснотата в компенсаторния механизъм и несигурността за наличието на достатъчно средства за подпомагане на нуждаещите се, не гарантират в достатъчна степен постигането на тази цел. 

Румен Радев предупреждава, че заличаването на фигурата на обществения доставчик и премахването на енергийния микс може да предизвика спиране на производство на електрическа енергия от Топлоелектрическа централа „Марица-изток 2“ и ще застраши функционирането на „Мини Марица-изток“ още в средата на следващата година.

„Ново обсъждане на приетия на 5 октомври т.г. Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е възможност за народните представители повторно да преценят както параметрите на реформата, така и механизмите за подпомагане на засегнатите“, призовава народните представители държавният глава.

На 5 октомври парламентът прие окончателно промените в Закона за енергетиката, които предвиждат либерализация на енергийния пазар за битовите потребители. Измененията предвиждат Националната електрическа компания от 1 юли 2024 г. да престане да бъде обществен доставчик и да се премахнат квотите на производители за регулирания пазар. Регулираните цени за крайните битови потребители ще се прилагат до 31 декември 2025 г. Предвидена е възможност за компенсиране на битовите клиенти за разходите за закупуване на електрическа енергия в рамките на регулаторния процес за периода до 2026 г. 

Премиерът: Няма риск

Няма риск от рязко увеличаване на цените, каза премиерът Николай Денков пред журналисти в коментар за наложеното от президента вето върху измененията и допълненията на Закона за енергетиката. 

"Тази либерализация трябваше да се случи, регламентът е от 2019 г., България закъснява значително спрямо договорите, които е подписала, каза премиерът. При подготовката на Закона за енергетиката, при тези изменения, бяха направени механизми, които ще бъдат използвани, за да не се случат тези страшни апокалиптични сценарии на опозицията, каза още Николай Денков. Той посочи, че чрез тези механизми ще са защитени уязвимите. Не очаквам да има проблеми при прегласуването на закона", добави той.