ЛЮДМИЛ СТАНЕВ

Когато сутрин пия кафето си на балкона, ставам капитан далечно гледане. Ясно виждам града и островите в него. Защо острови ли? 

Островите обикновено присъстват в литературата като знак за спасение или завръщане (при Одисей). Градът е континент, материк — море от хора.

Островите в градовете са единствено за спасение. Според Херман Хесе, ако човек иска да се спаси от света на хората, трябва да намери хора, с които има еднакви желания за спасение. А Джон Дън стига по-далеч. Той казва: „Човек не е остров, вътре в себе си затворен…“.

В градовете има два вида острови: необитаеми от друг, освен от нас, и обитаеми острови, населени с приятели. Обикновено това са други „корабокрушенци“ със сходни непрактични занимания, заменили пустотата на моловете със задушевната и запушена атмосфера на кръчми, клубове и частни жилища. Какво е необходимо за добрия живот на един градски остров освен питиета, цигари и хубава музика? Защо Дефо е измислил Петкан? За да има Робинзон, с когото да си говори. Всуе са човешките радости и тегоби, ако няма с кого да ги сподели. Някой път се появяват и непознати Петкановци, тях ги приемат, ако ги е довлякла същата вълна, или ги бият и изхвърлят обратно в градското море, изпълнено с псуващи, играещи кючек или пазаруващи в молове удавници. И колкото по-бурно се вълнува морето и бучи с шума на много хора, оглупели от телевизионен идиотизъм и партийно мъртвородено вълнение, толкова повече островитяни изхвърля то на брега.

Островите са навсякъде около нас. Само дето се населяват от различни жители. Всеки със своите специфични еволюционни особености. Както и в географията. Флората и фауната е изумително разнообразна. Можем да ги забележим и назовем без особено взиране. Ако Дарвин беше жив, щеше с удивление да забележи колко странно се е движила еволюцията. Как например на разстояние от десет метра обитават същества, напреднали в еволюцията на човека, хора, които обичат да се смеят, четат книги и слушат мелодични звуци. Говорят членоразделно и не лъжат, и не крадат.

Минаваме десет метра нататък и какво наблюдаваме, пълен регрес. Нечленоразделни индивиди се друсат диво на фона на неописуеми ритми, полюшвайки модифицирани млечни жлези, женските индивиди издават неописуеми звуци, а мъжките с потекли лиги им лепят някакви книжки по телата. Всичко това едно до друго.

Това са човешките материци и острови. И тук, както и по времето на Кук (когото туземците изяли), опитите за ускоряване на еволюцията могат да доведат до печални резултати. Ако някога градовете са били като острови сред природата, то сега е обратно. Особено тук вълни от алчност заливат последните красиви пейзажи. Наскоро един приятел съвсем правилно отбеляза, че бетонирали спомените му от морето. Да, паметта също е остров. И то частен, но това е друга тема. Когато пиете кафето си на балкона, помислете за това.

Д-р Людмил Станев е дипломиран български лекар и недипломиран български писател и публицист от Варна. Автор е на книгите „Няма такава книга“, „Неприятният татарин“, „Ненакърнимо“, „Малка нощна приказка“ (награда „Христо Г. Данов“ за детска литература, съвместно с илюстратора Красимир Добрев), „По-малко“, „Приятели мои“.