Помните ли хубавите времена, в които учителите, счетоводителите, продавачките и фризьорките бяха просто учители, счетоводители, продавачки и фризьорки? И като хоби най-много някоя и друга военна стратегия за войната в Украйна да развият?

Но все пак си бяха хора с обикновени нормални професии. А сега, приятели, всички са експерти по тероризъм. Или контраексперти по тероризъм. Близкоизточният конфликт не им се опъва. За разлика от досегашните конфликти обаче този носи много повече удоветворение. Най-сетне човек може съвсем официално да си изока и омразата към евреите, и омразата към мюсюлманите, и към Русия, и към САЩ, и при това едновременно.

И ще получи даже аплодисменти, може да го поканят и в някоя от националните медии да се изкаже. Това е ниво на омраза, към което българското общество отдавна се стреми и ето, че най-сетне го достигнахме.

Мисля, че това е време идеално за избори.

И слава Богу, ей ги къде са. Нищо чудно да ударим някой рекорд по гласуване, взели инерция от тази масова омраза. Пълно е с кандидати, които не одобряваме и винаги можем да хвърлим една бюлетина СРЕЩУ, а не за.

В тия времена на политическа коректност и wokе поколения, които се обиждат от въздуха дори да получиш такъв картбланш да си расист, антисемит, крайноляв и крайнодесен едновременно е просто безценен подарък. А и по всички личи, че това време няма да приключи скоро. Даже нищо чудно политическите партии, които си пишат на знамената човеконенавистни лозунги, да се превърнат във водеща сила и у нас, и в цяла Европа.

Какъв пир за хейтърите, приятели. То какви приятел сте ми и вие, пълни нещастници сте, вече мога да си го кажа открито. И на шефа ще му кажа. И на мъжа ми ще му кажа. На майка му също. Вече можем да си казваме всичко в прав текст.

Ако някой се обиди и направи проблем, винаги можем да кажем, че е било фейк нюз. Ми то не виждате ли какво става - човек тъкмо се умили и ужаси от някоя новина, пролее два реда сълзи, напише осем статуса във фейсбук, призове за свобода на тоя ли, оня и хоп! Окаже се, че цялата работа била лъжа. И са ни изхабили времето, в което иначе щяхме да замесим един зелник, ама от писане на статуси не сме сколасали. Колко зелници осиротяха в България, откакто има фейсбук. Колко семейства се разделиха, колко приятелства бяха зачеркнати...

А напоследък с тия дийпфейкове човек почва да се чуди дали всичко това всъщност е вярно. Има ли въобще конфликт? Няма ли Изток по-близък от Близкия изток и има ли въобще Близък изток? Човек може много да се обърка. То напоследък и в българската политика човек не знае реалност ли е всичко това, което вижда и чува, или също е фотошоп от 90-те години.

Щом отново се заговори за Петър Младенов, каптагон и футболът ни не мърда от нивото на квартално мачле, като нищо може да се окаже, че въобще не сме излизали от миналия век и въобще не е 2023 година. Даже някои от най-смелите български политици вече го намекнаха. Генерал Бойко Борисов, който почти винаги казва истината, оня ден призна: „Било, каквото било, вече всичко ще бъде, както си беше.“ Така де.