Европейската комисия препоръчва на страните членки (Съвета) на ЕС да започнат преговори за членство с Украйна и Молдова.

Това се казва в разпространените днес доклади за напредъка на страните, желаещи да се присъединят към Съюза.

Новината за Украйна и Молдова бе очаквана.

Същевременно Комисията препоръчва започване на преговори с Босна и Херцеговина, след като тя изпълни определен брой критерии за членство.

ЕК препоръчва също така Съветът да предостави на Грузия статут на кандидат-член.

Разпространени бяха също така докладите на Комисията за Турция, Северна Македония, Сърбия, Черна гора, Албания и Косово.

Комисията прие днес пакет за разширяване за 2023 г. Докладите показват напредъка на държавите при прилагането на основните реформи, както и при очертаването на приоритетите за реформи. Присъединяването към ЕС ще продължи да се основава върху собствените заслуги на всяка кандидатка и ще зависи изцяло от обективния прогрес на всяка от тях.

Брюксел препоръчва също така Съветът да приеме преговорна рамка, след като Киев и Кишинев предприемат определени ключови мерки.

В случая с Грузия препоръката се дължи на разбирането, че тя е предприела редица стъпки.

Що се отнася до Босна и Херцеговина, тази страна трябва да положи допълнителни усилия, за да изпълни основните приоритети, залегнали в мнението на Комисията за кандидатурата й. ЕК ще наблюдава напредъка и изпълнението на задачите във всички сфери, свързани със започването на преговори. Тя ще докладва на Съвета най-късно през март 2024 г.

Украйна

Решението за даване на статута на кандидат-член през юни 2022 г. създаде мощна динамика за реформи въпреки войната. Стремежът се ползва с голяма подкрепа сред хората.

Правителството и парламентът в Киев са решени да постигнат напредък в изпълнението на 7-те стъпки, които ЕК изисква от страната. Създадена бе ясна система за предварителен подбор на членовете на Конституционния съд и бяха реформирани органите за управление на правосъдието. Налице е и тенденция за разследване и присъди за корупция по високите етажи.

Предприети са и успешни стъпки за противодействие на влиянието на олигарсите. Страната показа способността си за напредък в равняване според изискванията на ЕС дори по време на война.

Молдова

Властите в Кишинев предприеха всеобхватна правосъдна реформа по препоръка на Венецианската комисия, включително чрез оценка на видни съдии и прокурори. Реформирани бяха органите за борба с корупцията. Увеличиха се разследванията и присъдите за подкупи.

Приет бе план за деолигархизация, който се прилага стриктно според разписанието. Нов закон за създаването на механизъм за конфискация помага в борбата с организираната престъпност.

Страната прие стратегия за публичната администрация, която реформира управлението на публичните финанси. Нов закон реформира обществените поръчки. Засилено е участието на гражданското общество в във вземането на решението. Подобрена е и защитата на човешките права.

Грузия

За да изпълни 12-те приоритета, идентифицирани от Комисията, Грузия при закони за половото равноправие, борбата с насилието срещу жени и срещу организираната престъпност. Тя започна и да изпълнява решенията на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ).

Въпреки напредъка в съдебната реформа е необходимо да бъде реформиран Върховният съд. Планът за действие за деолигархизация бе изпратен на Венецианската комисия. Подписан е меморандум за сътрудничество с представителите на гражданското общество.

€ 6 млрд. за растеж на Западните Балкани

Същевременно Европейската комисия одобри днес нов План за растеж за Западните Балкани. Целта му е да даде на региона известна част от предимствата на членството в ЕС преди присъединяването и да засили икономическия ръст.

ЕК предлага създаването на Механизъм за реформи и растеж на Западните Балкани на обща стойност 6 милиарда евро за периода 2024-2027 г. От тази сума 2 милиарда евро са под формата на безвъзмездни средства, а останалите 4 млрд. - като облекчени заеми.

Плащанията обаче ще бъдат извършени едва след изпълнение на договорените реформи.

Планът се основава на 4 стълба:

• 1. Засилване на икономическата интеграция с единния европейски пазар. Това означава придържане към правилата на този пазар и едновременно отваряне на съответните сектори и сфери за всички съседи. Препоръчват се серия от приоритетни действия – свободно движение на стоки, услуги и работници, достъп до единната зона за плащания в евро (SEPA), улесняване на автомобилния транспорт, интеграция и декарбонизация на енергийните пазари, единен цифров пазар и интеграция в индустриалните вериги за доставка.

• 2. Засилване на икономическата интеграция в рамките на Западните Балкани чрез общия регионален пазар въз основа на правилата и стандартите на ЕС. Това може да добави до 10 на сто към техните икономики.

• 3. Ускоряване на основните реформи чрез подобряване на устойчивия икономически растеж.

• 4. Увеличаване на финансовата помощ в подкрепа на реформите чрез Механизма за реформа и растеж на Западните Балкани за периода 2024-2027 г.

Всяка държава от Западните Балкани ще бъде поканена да изготви програма за реформи. Тя трябва да бъде основана на съществуващите препоръки на ЕК.