Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) промени мерките, които изгониха стотици малки фермери от пазарите в страната. А именно - ограничението да не се продават никакви храни от животински произход.

Остават ограничения върху три вида продукти - яйца, птиче месо и свинско месо. Сега те съвпадат донякъде със заявените от БАБХ мотиви за първоначалната забрана - която дори включваше пчелни продукти на по-ранен етап. А именно - заради опасно много случаи на африканска чума при свинете и инфлуенца при птиците.

Това обаче ще позволи продажбата на разнообразни млечни продукти, каквито произвеждат много от фермите. Производителите на свинско и птиче ще пострадат, но от БАБХ обещават актуализиране на мерките в момента, в който епизоотичната обстановка в страната се подобри.

Това става, след като преди два дни фермерските пазари бяха затворени заради епидемията от птичи грип, което предизвика недоволството на фермерите. Сега млечните продукти отново могат да се предлагат по пазарите, разрешена е и продажбата на термично преработени продукти от птиче месо, предназначени за директна консумация.

От БАБХ предупреждават, че засиленият контрол на пазарите за спазване на наложените мерки продължава, като при констатиране на нарушения на забраните ще се предприемат административни мерки, т.е. глоби за нарушителите.

Министър Кирил Вътев: В страната пламнаха 7 огнища на птичи грип

Причината за затварянето на фермерските пазари беше, че за 20 дни в страната пламнаха седем огнища на инфлуенца по птиците, или по-ясно казано птичи грип.

Това каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев в Русе, където откри специализираното изложение „Дунавски овощари“ 2023 г. в спортна зала „Арена Русе“.

За всички, които участват на фермерски пазари, беше адски неприятно това решение за една седмица да бъдат затворени. Но, след като за този кратък период ветеринарите успяха да направят над 300 000 проби и те се оказаха отрицателни, отново освободихме фермерските пазари, където остава под забрана само продажбата на живи птици и на птичи продукти, каза министърът.

Той обясни, че решението е взето след обсъждане с всички епидемиолози в страната, които са отбелязали, че струпването на хора и то на фермери на едно място, е предпоставка за разнасянето на заразата. Това беше причината за това тежко решение, което създаде напрежение в сектора, защото има много хора, които живеят точно от тази дейност - те си произвеждат продукцията и я реализират на фермерските пазари, каза още Кирил Вътев. 

Министърът коментира и проблемите на зърнопроизводителите.

„Внос на зърно от Украйна няма по митнически официални справки. Има внос на слънчоглед, който е най-чувствителен за нас и той влиза като румънски, а ние знаем, че е украински, но няма никаква база, на която можем да го спрем. Нито пък можем да докажем, че е украински“, посочи Кирил Вътев.

Той подчерта, че е трудно да се регулира пазарът по административен път. 

„Тази година е изключително сложна, с нейното приключване и с новата година няма да стане по-леко в сектора на земеделието. Нека всички знаем, че Украйна вече е на европейския пазар, а тя е изключително мощна аграрна страна в абсолютно всички сектори на земеделието.

Тя е много по-голяма от нас и постига много по-ниски цени. Така, че не базата на тази нова конюнктура имаме много работа в това да анализираме как трябва да се преструктурира българското земеделие така, че да бъде устойчиво и да бъде успешно“, посочи министърът на земеделието и храните. 

Той беше категоричен, че официалните мерки се спазват и Украйна не внася официално у нас слънчоглед и зърно.

„След 30 ноември трябва да влязат квотните механизми за внос. Съвсем скоро имахме онлайн среща с украинския министър на земеделието и се разбрахме на 30 ноември да му представим от кои продукти какви нужди ще имаме и само толкова да влизат“, каза Кирил Вътев.