България е на последно място в ЕС по математика, а по четене (с разбиране) - на предпоследно. При това с рязък спад в постиженията спрямо предишни години. Те се връщат към нивата от 2006 г.

Това сочат новите резултати от международния тест PISA, който проверява умения на 15-годишните ученици да прилагат усвоените знания на практика.

През 2022 проучването PISA е проведено сред 690 хиляди ученици от 81 държави. В България са участвали 6107 деца от 202 училища. Тестът през 2022 е с основен фокус върху математиката. Задачите включват реални ситуации като пресмятане на валути, избиране на слушалки спрямо отзиви в интернет, движение в града, спестяване на пари.

Както и при предишните изследвания, през 2022 г. резултатите на България от PISA са под средните за ОИСР, но сега те са сред "най-ниските, наблюдавани някога и при трите предмета", се отбелязва в доклада за страната ни. При сравнение на всички оценки на PISA от 2006 г. насам и при трите предмета се получава крива - първо има подобрение и скок, следва спад, започнал около 2015 г., след което средните постижения през 2022 г. се връщат до нивото от 2006 г.

Спрямо 2018 г. средните резултати на българските деветокласници през 2022 г. се понижават значително по математика и четене и по-малко по природни науки, показват днешните данни.

България остава под средното ниво на държавите-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това ни нарежда на последно място в ЕС по математика и на предпоследно по четене и природни науки (преди Кипър).

Слабо успокоение е, че нивото на образованието пада навсякъде по света, сочат резултатите на PISA. Като една от основните причини се сочи пандемията, затворените с месеци училища, дистанционното обучение и т. н.

В глобален план влошаването на резултатите е също толкова значимо като това в България.

„Стръмният спад в постиженията, който се наблюдава между 2018 и 2022, е безпрецедентен. В сравнение с 2018 г. точките са паднали средно с 15 по математика и 10 по четене за държавите членки на ОИСР“, съобщава международната организация в анализа си.

Това се случва за първи път в историята на PISA – обикновено разликата между годините е около четири точки по математика и пет по четене.

Българските ученици имат драстично по-ниски резултати по математика и четене в сравнение с последните години. През 2022 година те се връщат до най-слабото си представяне от 2006 г. Това показва, че нивото на българското образование е същото като отпреди 16 години.

Най-голям е сривът по математика

Сривът по математика е най-голям. Учениците с най-слаби резултати се увеличават с 10 процентни пункта - от 44% на 54%, т.е. над половината от учениците са повече от зле по математика (Средното ниво за ОИСР е 31%).

Представянето по математика - България и средно за страните от ОИСР. Блъгария е в синьо. Източник ОИСР

Подобен е процентът и по четене. Там учениците с най-големи дефицити се увеличават от 47% на 53% (средното ниво за ОИСР за 2022 г. от 26%).

Най-малко зле е ситуацията с природните науки - от 47% на 48%. Тук средният резултат на учениците намалява незначително - от 424 на 421 точки, като с този резултат сме след Мексико и Бразилия. Слабите ученици също са почти същият процент като на предното издание на изследването. Средният резултат за страните от ОИСР е 24 на сто.

Спрямо 2012 г. делът на учениците с резултат под базовото ниво на владеене (ниво 2) се е увеличил с 9 процентни пункта по математика, с 13 по четене и с 11 по природни науки.

                                                                                                                              Източник БНТ

По математика България има 417 точки, което е с 19 точки по-малко от 2018 г. По четене точките са 404, със спад от 16 точки. По природни науки нивото на учениците е стабилно, с три точки по-малко от 2018 г.

Отличници по математика, както през изминалите години и този път са Сингапур, Китай, Япония, Корея, Естония.

Структурни проблеми в образованието по света

При четенето - номер 1 е Сингапур, следват Ирландия и Япония.

На Балканите Косово, Албания и Северна Македония са с по-ниски резултати от нас.

Перу, Колумбия и Катар са сред страните, които дърпат напред.

Пандемията обаче не е единствената причина за влошаването на качеството на образованието. В световен мащаб тенденцията за спад е още от 2012 г., което предполага, че има други структурни причини за влошаването, допълват от ОИСР.

Зависимост от телефоните, липса на концентрация

Липсата на дисциплина и трудности при концентрацията са все по-разпространени. Деветокласниците в България споделят, че им е трудно да учат и внимават в час по математика.

48% от запитаните не слушат какво казва учителят (за страните-участнички в изледването на ОИСР този дял е 30% средно). Близо всеки втори ученик в България се разсейва от дигиталното си устройство.

„Смятам, че твърде много млади хора в България са станали почти зависими от телефоните си и се чувстват неспокойни, ако телефоните им не са близо до тях. Това влошава резултатите им на теста PISA, но и можем да видим как това е свързано и с по-малко удовлетворение от живота, от социалните им контакти и повече безпокойство“, каза специално за БНТ Андреас Шлайхер, директор на дирекция „Образование и умения“ в ОИСР.

Според него училищата у нас трябва да приветстват технологиите в класните стаи за работа и следене на прогреса на всеки ученик, но и да лимитират употребата на телефони за забавление от учениците.

Като позитиви Шлайхер откроява интереса и грижата на българските учители към учениците и активното участие на родителите в учебния процес. За разлика от другите държави, родителите в България са останали заинтересовани от образованието на децата си, включително по време на пандемията.

„Учителите биха могли да подобрят педагогическите си умения, инструкциите и дисциплината“, добавя Шлайхер.

През последния период (от 2018 до 2022 г.) разликата между учениците с най-високи резултати (10% с най-високи резултати) и най-слабите ученици (10% с най-ниски резултати) не се е променила значително по математика, четене и природни науки. По математика представянето е спаднало в сходна степен както за учениците с високи, така и за тези със слаби постижения. 

От краката за главата, или какво предлага МОН

Вчера в опит за изпреварващо действие, за да омекоти удара от резултатите от PISA, съобщени днес, от просветното министерство обявиха мерки, които ще предприемат за подобряване на ситуацията със знанията и уменията на учениците.

Фокусът обаче кой знае защо се оказват изпитите - т. е. опитът е да се въздейства не върху причината, а върху следствието.

Според огласения вчера замисъл големите късметлии се очертават сегашните петокласници, които учат за първа година по новата програма на МОН - при тях в изпитите след седми клас ще се променя философията и очакванията. За пореден път, макар и без голяма яснота - как точно.

Много повече практически и междупредметни задачи ще има още от тази година на изпитите за Национално външно оценяване на учениците, които завършват 10. клас. От следващата учебна година за първи път подобен формат изпит ще се проведе и за децата от 4. клас. Учениците, които в момента са в 5. клас, ще бъдат първият випуск, който ще се яви на изцяло нов формат за изпита след 7. клас през 2025/2026. Това обяви вчера просветният министър проф. Галин Цоков.

„Знаем колко важен е изпитът след седми клас. Затова искаме да дадем време за пренастройване на системата и да се помогне децата да бъдат ефективно подготвени за новия формат“, коментира той.

Дългосрочните цели на МОН са насочени към промяна обучението и оценяването така че да намали сухото наизустяване и възпроизвеждане на знания и активното учене да се насочи към изграждане на умения за живота и възможности за повече практическо използване на ключови компетентности, според заявка, която и преди сме чували нерядко.

Предвижда се и включване на български училища в програмата на ОИСР “PISA for Schools”, през която ще се получава много сериозна методическа подкрепа, в това число с примерни тестове и подкрепа за промяна начина на формиране на уменията.

И докато от министерството отчитат, че нещата не вървят в перспектива особено добре - сутинта по Нова нюз несменяемата председателка на председател на Синдиката на българските учители Янка Такева, която основно се занимава със заплащането и кадрови теми в образованието, смята, че българските ученици се справят добре. Според нея обаче най-големият проблем е в съдържанието на учебниците, като Такева споделя тезата на БСП - за един учебник по предмет.

„Това с новите програми сме го гледали много пъти в последните 20 години. Когато се променят учебните програми, те трябва да бъдат променени с мисъл какво искаме да постигнем.  Учебните програми отразяват философията на образованието”, коментира преподавателят по история Емил Джасим.