През март 2022 година руските войски превзеха украинското селце Високопиля, основано през 1869 година от германски мигранти. Разрушени и ограбени са били не само къщи, училището и детската градина, но и регионалният архив. Документите, които не са били унищожени или своевременно прибрани на сигурно място, са останали без защита - изложени на вятъра и студа, на дъжда и снега, пише в материал от Кристина Райман-Шнайдер за "Дойче веле".

Регионалният архив във Високопиля е само един от многото случаи, които доказват разграбването и унищожаването на архивите като част от водената от руснаците война. В Херсон например руските войници са заграбили милиони документи - около половината от целия архив. Взели са включително компютрите и принтерите, след което са минирали сградата. След оттеглянето на руснаците мините са били отстранени, но спасяването на документите е продължителен и сложен процес - не достигат скенери, компютри, кашони за съхранение, лавици, персонал.

Културната памет на Украйна е под заплаха

Когато една нация се бори за оцеляването си, тя се бори и за запазването на своята културна идентичност. Музеите пазят материалната памет, а архивите и библиотеките - научната, казва пред ДВ Йорг Море, директор на музея "Берлин-Карлсхорст", чиято експозиция е посветена на войната, водена от Германия срещу Съветския съюз. 

В държавните архиви на Украйна се съхраняват наред с другото досиета на съветските тайни служби. Те удостоверяват извършени престъпления като Гладомора през 1932-1933 година. От времето на германската окупация на Украйна между 1941 и 1944 година в архивите се пазят и много исторически свидетелства за националсоциализма, включително снимки, писма на военнопленници и концлагеристи, досиета на Вермахта, както и други документи за нацистките престъпления.

„Досиетата от времето на германската окупация не са ключови за културното възприятие на украинската нация, но те са важни от гледна точка на Русия - държавата-наследничка на Съветския съюз, "великата победителка" срещу фашизма", казва историкът Йорг Море. Русия се вижда като правомерен собственик на тези документи. Както разказва пред ДВ Море - от архива в Херсон руснаците целенасочено са иззели сведения и досиета от времената на германската окупация.

Защо се унищожават и разграбват украинските архиви

За руския президент Путин Украйна не е суверенна държава - както стана ясно още от момента на нахлуването на руската армия там. Путин заяви, че гледа на Русия и на Украйна като на една цялост и възприема Украйна като интегрална част от руската история и руската култура.

От гледна точка на руския президент може да има само една истина и една версия за историята, а именно руската. Респективно унищожаването и разграбването на архивите от страна на руските военни е още едно средство за постигането на целта - историята на Украйна да бъде изтрита, а идентичността на украинското население - отнета.

Опитите за отричане на културата на хората имат традиция в Русия: още по царско време украинската литература е забранена, забранено е и да се говори на украински. По съветско време пък имената на семейства и на градове се русифицират, а дори и в най-отдалечените места на империята се вдигат паметници, възхваляващи съветския режим. Много от тези монументи и до днес си стоят в бившите комунистически държави.

Как могат да бъдат спасени архивните документи?

Много германски институции като музея „Берлин-Карлсхорт", Федералния архив и др. оказват помощ на Украйна. Както посочва Йорг Море:

„Ние, германците, знаем какво означава да бъдат унищожени културни ценности".

По време на Втората световна война тази дейност не е била чужда на германците - най-вече в Полша те са изнесли от архивите, библиотеките и музеите културни ценности. Вероятно и поради това много германски културни институции се ангажират да помогнат на Украйна.

В момента на архивите се помага предимно с дарения: те имат нужда от скенери с висока разделителна способност, от генератори, лампи, овлажнители на въздуха и всякакъв друг инвентар. А и персоналът не достига - в повечето архиви работят само половината от хората, работили там преди войната. Те имат нужда от професионална помощ, тъй като архивите продължават да бъдат под заплаха. Документите, които не се дигитализират, могат да бъдат изгубени завинаги, а е важно и да се дигитализират качествено, за да могат след това да бъдат открити.

Разрушаването на архивите, библиотеките и музеите засяга Украйна много сериозно, тъй като загубата на културни ценности затруднява изграждането на една национална държава, изтъква Йорг Море.

„Разбира се, всичко може да се дигитализира - така се опазва знанието. Но да се създаде национална държава на базата на дигитални копия? Още не сме напреднали толкова много с дигитализацията, за да можем да кажем, че това е точно толкова добре."