Едно правителство и добре да живее, рано или късно изскача темата с публичните пари за строителство. Вече десет дни депутатът от "Продължаваме промяната-Демократична България" Йордан Иванов чака отговор от министъра на "Продължаваме промяната-Демократична България" Андрей Цеков за приетите индексации за строителните фирми. Отговор от регионалното ведомство няма.

"Тези въпроси са от особена важност, защото трябва да се даде публичност и прозрачност на какъв принцип се заявяват, одобряват и изплащат индексациите по вече сключени договори", подчертава Иванов.

За липсата на отговор от МРРБ народният избраник съобщи чрез фейсбук профила си.

Иванов е отправил искане за информация до министерството по три конкретни въпроса:

1. Какъв е обхватът (пълен списък) на всички договори, които подлежат на индексация съобразно приетата от Министерския съвет методика? 

2. Какъв е броят на дружествата, които са поискали индексация на вече сключените договори? 

3. Кои заявления за индексация са одобрени от МРРБ? 

"За съжаление от министерството бавят отговора на въпроса ми. Разчитам, че зад това забавяне не се крие нищо нередно. Надявам се да не се установят порочни практики и прилагане на двойни стандарти – за едни може индексация, за други не", посочва депутатът от ДСБ.

Той затвърждава и друг път изказваното от него мнение: че въпросните индексации са ненужни и вредни за парите на държавата.

"Аргументът ми е само един и той остава необорим. Когато има договорно правоотношение между два частноправни субекта, всеки един от тях носи всичките съпътстващи този договор стопански рискове", посочва.

Индексациите бяха обект на множество спорове в миналите парламенти, като все пак 47-ото НС прие, че договорите с изпълнителите по обществени поръчки ще се актуализират според инфлацията, прие се и методология за целта. Оттогава насам процесът потъна в мъгла. По неофициална информация на Клуб Z някои фирми са одобрени, други не, като остава неясен критерият за това.

Миналия месец се проведе среща между премиера Николай Денков и Камарата на строителите в България, като на срещата са били обсъждани и индексациите. За резултата от нея научихме от съобщение от пресцентъра на Министерския съвет.

"Правителството търси начин да улесни индексирането на цените по договорите за строителство, възложени по реда на Закона за обществени поръчки (ЗОП). За целта е необходимо да се подобрят правилата за това. Премиерът очаква конкретни предложения в тази посока, изготвени съвместно от Камарата и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Той се ангажира въз основа на тях Министерският съвет да промени методиката за индексиране на вече договорените цени. Правителството е готово също да предложи промени в ЗОП, ако това е необходимо" обявиха от МС.

Както и, че "ще се търси възможност финансовите средства за индексацията да бъдат заложени в централния бюджет за 2024 г., като се разпределят по отделните министерства – възложители на конкретните поръчки за строителство."

Дали и как са заложени тези средства в бюджета за догодина, който парламентът разглежда в момента, и колко са те, е почти невъзможно да се разбере. 

"Ако има индексации, в т.ч. с бюджета, редно е да се знае къде какви пари са отишли или ще отидат", коментира пред Клуб Z Иванов.

Отделно, според него, в момента не е ясно изобщо какъв е механизмът на одобрение. С какъв акт се решава дали да се дадат или откажат средства, или пък има своеобразен мълчалив отказ, пита Иванов.

На въпрос дали в ПП-ДБ се обсъжда вариант за нови законови изменения, с които индексациите да бъдат премахнати, той посочи, че трябва първо да се направи "диагноза на проблема" - на база очакваната справка преди да се мисли за промени. Иванов припомни и че от времената, когато се раздаваха парите на фирмите авансово, това бе обяснявано именно с евентуалното бъдещо оскъпяване, т.е. да могат строителите да си купят материалите предварително и тези получили аванси сега не би следвало да имат аргумент да получат и индексация.

Ето и цялата публикация на Йордан Иванов: 

"Следя от години темата за индексацията на сключени и изпълнени вече държавни договори за строителство. Тя засяга сериозен обем публични пари, след като беше въведена за мен необоснована законова възможност по сключени вече договори да има индексация на цените по искане на фирмите изпълнители. 

Тази законова промяна и тогава, и сега е ненужна и е вредна за фиска - това е позицията ми от самото начало. Аргументът ми е само един и той остава необорим. Когато има договорно правоотношение между два частноправни субекта, всеки един от тях носи всичките съпътстващи този договор стопански рискове. Един от тях е повишението на цените на материалите. Затова съществува и риск мениджмънтът като елемент от бизнес управлението. Това важи с пълна сила за частния бизнес, но явно не и за договорите, които държавата сключва, и за компаниите, които работят с нея - въпреки че пазарните правила би трябвало да са едни и същи за всички. 

Държавата реши, че фирмите контрагенти на нейни поръчки няма да носят риска за поскъпване на строителните материали и дадоха възможност за индексации на тези договори. Това решение е факт за договори сключени не по-рано от 2021 г. Прие се методика за индексация. Нещо повече - законодателят тогава не е предвидил този процес по "индексация" на договорите да е достатъчно публичен и прозрачен. Това е нещо, което задължително трябва да променим, защото става дума за публични средства -  парите на всички данъкоплатци. Трябва да е ясно кой контрагент заявява индексация, кой контрагент е одобрен и кой не и всичко това на какво основание се случва. Прозрачността трябва да важи за всяка сфера, в която се харчи и един лев публични средства. 

Настоявам да се даде публичност на процеса по индексация на договори за строителство, подписани с държавата. Независимо кой управлява, прозрачността си остава мой приоритет. Затова преди двадесетина дни поисках от Министъра на регионалното развитие следната информация: 

1. Какъв е обхватът (пълен списък) на всички договори, които подлежат на индексация съобразно приетата от Министерския съвет методика? 

2. Какъв е броят на дружествата, които са поискали индексация на вече сключените договори? 

3. Кои заявления за индексация са одобрени от МРРБ? 

Тези въпроси са от особена важност, защото трябва да се даде публичност и прозрачност на какъв принцип се заявяват, одобряват и изплащат индексациите по вече сключени договори. 

За съжаление от министерството бавят отговора на въпроса ми. Разчитам, че зад това забавяне не се крие нищо нередно. Надявам се да не се установят порочни практики и прилагане на двойни стандарти – за едни може индексация, за други не. 

Ще Ви информирам своевременно за отговора, когато има такъв."