Депутати и министри да могат да бъдат и с друго освен с българско гражданство, като за първите се въвежда 18-месечна уседналост, а за вторите такава няма. 

Статутът на служебното правителство и какъв може да е възможният кръг от служебни премиери се отлага за ново доуточняване.

Отваря се възможност за избор с квалифицирано мнозинство (160 гласа) на ръководствата на органите, избирани от Народното събрание - разбирай регулаторите.

Висшият съдебен съвет сега се разделя на два отделни съвета - на съдиите и на прокурорите, като вторият ще е доминиран от парламента и в същото време ще избира главния прокурор.

Това решиха депутатите от конституционната комисия в парламента, които ударно разглеждат този уикенд измененията в основния закон - по-точно поправките, които мнозинството от "Продължаваме промяната-Демократична България", ГЕРБ и ДПС направи на собствения си проект, като бяха отчетени част от критиките на гилдията и Венецианската комисия.

Дори и днес конституционалистите от обществения съвет към комисията критикуваха част от предложенията, а за някои от тях предположиха, че директно отиват в Конституционния съд.

Двойно гражданство

Още с внасянето на проекта за изменения в основния закон едни от най-оспорваните текстове бяха тези, които даваха право на двойно гражданство за депутати и министри, като текстовете за изискванията за народен представител реферират и сега в основния закон към тези и за министрите, и за президента. Така се родиха критиките на опозицията, че се поставя под риск националната сигурност на страната.

В последната редакция за депутат може да бъде избиран български гражданин, навършил 21 години, който не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание и който "има и друго гражданство, когато е живял последните 18 месеца в страната".

С двойно гражданство ще може да са и министри, но без към тях да се прилага изискването за година и половина уседналост. 

Очаквано - отново се породи дебат. Конституционалистите Екатерина Михайлова, Наталия Киселова, Румен Ненков определиха текста за депутатите (той е на практика "вграден" и в този за министрите) като проблемен. 

"Това няма да приключи само с депутатите. Ще има натиск от определени лица - защо някой и с друго гражданство да може да стане депутат и министър, а да не може съдия, например", посочи Михайлова, а Киселова допълни, че и сега в редица закони има ограничения за гражданството - по закона за МВР, за МО, законите за службите. Ненков пък предложи, ако все пак се върви в тази посока, то новоизбраният да се да се отказва от чуждото си гражданство, т.е. да няма ограничение да бъде избран, но след избора да остане изискването да е само български гражданин.

Питанки имаше и по отношение на това как точно ще се доказва 18-месечната уседналост. И защо точно 18.

В крайна смметка с 5 гласа "за" срещу 4 "против" бе възприето предложението за депутатите. Председателят на комисията Радомир Чолаков от ГЕРБ бе сред гласувалите "против". В последствие уточни, че ще предложи този текст да се отложи с отделна разпоредба и да не влиза в сила докато не се съберат данни за това колко българи живеят в чужбина и къде. "Котка в чувал не купуваме", мотивира се.

Формално обаче изготвянето на такъв "регистър" не е възможен, поне според сегашното законодателство, и ако отлагането се възприеме на финала, то тази поправка ще се окаже мъртъв текст.

Поне с финалната редакция изрично бе заложено днес, че президентът не може да има и друго гражданство - което притесняваше особено опозицията.

Кой ще е служебен премиер?

Депутатите от комисията отложиха два текста за доуреждане. Единият касае непрекъсваемостта на парламента и кога започва да тече мандатът на новоизбран такъв. Отложиха го, след като Екатерина Михайлова обърна внимание, че така разписаните текстове може да доведат до следната колизия: ново народно събрание да встъпва в длъжност преди да е изтекъл 4-годишният мандат на старото (в хипотезата на редовни избори).

Спорна за пореден път се оказа и фигурата на евентуалния служебен премиер. Като възможни кандидати за министър-председател вносителите оставиха председателя на Народното събрание и управителя на БНБ. Премахнат поне бе председателят на Конституционния съд, добавени обаче бяха председателя на ВКС, както и председателя или негов заместник на Сметната палата, омбудсманът или също негов заместник. 

От ВКС пратиха становище - не може висш магистрат да става премиер - това представлява смесване на властите - съдебна и изпълнителна. Сметната палата пък не само одитира държавните органи, ами и се избира от НС. "Естествено, че нямат място председателите на ВКС и парламента там. Да не говорим, че правим зам.-омбудсмана конституционна фигура", посочи и Румен Ненков.

Очакването бе, че и председателят на НС ще отпадне от "листата" с потенциални служебни премиери поради факта, че е политическо лице. Това видимо не се случи.

Отговор няма и на въпроса какво се случва, ако всички от ограничения кръг фигури откажат да заемат поста. За Надеджа Йорданова (ПП-ДБ) това било малко вероятно, пожене "тези лица трябва да осъзнават гражданския си дълг".

2/3 мнозинство за регулаторите

Във финалния вариант, обсъждан днес, бе включен и текст, според който "ограниченията в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон". Конституционалистите в комисията бяха категорични: това е противоконституционно - да се записват ограничения за конституционен орган в закон.

Такова бе мнението им и по отношение на текста, според който изборът на органи (регулаторни, контролни и др.) се приемат с мнозинство от 2/3, "когато това е предвидено със закон". Конституционалистите веднага препратиха към друг член от Конституцията (81), който указва, че НС взима решенията си с мнозинство от 121 депутатски гласа, освен когато основният закон изисква друго. За Наталия Киселова и сега тези органи са достатъчно - увеличаването им може да блокира работата на институциите. 

Текстът обаче все пак мина, като тук Радомир Чолаков се въздържа. Обяви, че алинеята е "проблемна". Т.е. възможно е и тя да подлежи на последваща редакция.

По отнношение на най-важния параграф - този, касаещ съдебната власт, разделянето на сегашния Висш съдебен съвет на два съвета - на съдиите и на прокурорите, разпределението на квотите в тях, запазването на президентските укази за назначението на т.нар. трима големи, адхох промени не бяха направени.

Така Висшият съдебен съвет (ВСС) ще се състои от 15 членове и включва председателя на ВКС и този на ВАС, които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите от различните нива на съдилищата, и петима членове, избирани от Народното събрание с 2/3 мнозинство. Или запазва се заявената цел за доминация на съдиите, избрани от съдии.

Промени няма и при Висшия прокурорски съвет (ВПС) - 6 души политическа квота срещу 4-ма професионална, като единият от четиримата по право е обвинител номер едно. 

Мандатите на изборните членове и в двата съвета е 4 г. - без право на преизбиране веднага след това.

Този път от "тройната коалиция" бяха записали, че членовете от политическата квота трябва да са партийно неутрални, оспорвано от конституционалистите - какво точно означава това, като те също гласуват на избори и имат пристрастия, например.

Вместо сегашниия "Пленум", двата съвета ще имат "Общо събрание", което ще се занимава с общи неща като бюджета, становища и др., но не и с кадровите въпроси. А дейността на двата съвета ще се определя със закон.

"Второ опраскване"

Полемика обаче предизвика именно вътрешното разпределение в прокурорския съвет, в който ще доминират на практика парламентарните назначения. Отделно, този съвет ще избира и кой да е главният прокурор, което Гроздан Караджов, сега депутат от ИТН, но бивш такъв от Реформаторския блок, когато реформата на Христо Иванов бе провалена (и двамата подадоха оставка от постовете си), определи като "второ опраскване". За възможна политизация предупреди и Венецианската комисия, както и... самата прокуратура в становището си до депутатите от комисията.

Причината за тези критики се корени в разпределението: от 10-те души във ВПС, двама членове ще се избират пряко от прокурорите, един от следователите, главният прокурор е член по право, а останалите шестима ще се избират от парламента с мнозинство от 2/3.

По този повод Велислав Величков от инициативата "Правосъдие за всеки", бивш партньор на ПП-ДБ, призова членовете на комисията да постъпят като юристи, а не да се действа според политическата постановка. 

"6 от 10 е абсолютно мнозинство - парламентът ще ръководи прокуратурата. Не може една власт да управлява в друга власт", посочи той.

И защити предложението на Гроздан Караджов за отнемане на една от квотите на парламента в полза на прекия избор от прокурорите. Или съотношението да е 5:5.

"При 5 на 5 повече няма да има състезание с един кон", подчерта Величков, визирайки предизвестения избор (за последно на Иван Гешев - в надпревара със себе си).

"Направо да запишем, че с 2/3 това Народно събрание ще си избере главен прокурор" - допълни Караджов. С други думи, със 160-те гласа на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС.

Заседанието започна в 13:30 ч. и продължи малко след 19:30 ч., като към финала депутатите набързо приеха и това Конституционният съд да може да бъде сезиран от всеки съд, но не им остана много време за дискусия, макар да имаше сспорове и по тези промени, които трябва да се явяват обещаваната отдавна индивидуална конституционна жалба.

Отпаднаха и голяма част от текстовете, касаещи инспектората към съдебната власт, определяни като текстове, с които се въвежда извънредна съдебна инстанция.

От приетите днес изменения стана ясно едно - ако Конституцията бъде окончателно приета в този й вид, предстоят ремонти на много закони и написването на чисто нови такива. Не само на Закона за съдебната власт, но и закон за регулаторите, за дейността на новите съвети, за служебния кабинет.

Заседанието продължава и утре.

За вторник е предвидено гласуването в зала. Ако мнозинството се справи с бойкота на опозицията.