Никарагуа лишава от гражданство и депортира зад граница опонентите на режима на Даниал Ортега. Хиляди хора са хвърлени в затвора, над 100 са политзатворниците.

Това споделиха пред Клуб Z опозиционерите отец Уриел Вайехос и Сара Енрикес.

Вайехос е представител на осъдения на 26 години затвор монсеньор Роландо Алварес. Енрикес представлява видната правозащитничка Вилма Нунес.

57-годишният монсеньор Алварес и 85-годишната Нунес бяха сред финалистите през 2023 г. за наградата за свобода на мисълта „Сахаров“, присъждана от Европейския парламент. Клуб Z разговаря с представителите им в Страсбург.

И двамата активисти са лишени от гражданство. Монсеньор Алварес отказа да напусне Никарагуа, за което получи тежка присъда. Нунес все още е на свобода, но режимът конфискува цялото ѝ имущество и отне пенсията ѝ. Тя също не иска да напуска Никарагуа, защото след това властта няма да ѝ позволи да се върне.

„В Никарагуа демокрацията се разпадна. От 2007 г. насам чрез изборни измами на власт е Сандинисткият фронт за национално освобождение (СФНО) на Ортега. У нас властва криминална диктатура на безчовечността, която уби безброй младежи, закри университети, неправителствени организации, хвърли в затвора хиляди хора. Това, че бе осъден и монсеньор Алварес, е ясен знак за преследването на католическата църква“, сподели Сара Енрикес.

Никарагуа практически е превърната в затвор. Режимът решава кой влиза и кой излиза от тази страна допълни тя.

Само тази година властите в Манагуа лишиха от гражданство над 300 дисиденти. Повечето от тях бяха изгонени от страната.

Интересното е, че Вилма Нунес някога е била съратничка на Даниел Ортега в борбата срещу дясната диктатура на Анастасио Сомоса. Този режим бе свален през 1979 г. с партизанска война и Ортега стана президент, като остана на власт до 1990 г.

С течение на времето обаче Нунес се опълчи на Ортега, особено след завръщането му на политическата сцена през 2007 г. Той в момента кара трети поред президентски мандат,. Сандинистите успяха да променят конституцията и да премахнат ограниченията върху мандатите на държавния глава, като се позоваха с необходимостта от стабилно управление.

Русия, Китай, Северна Корея, Венецуела, Куба, а по едно време и Мексико са главните съюзници на Никарагуа, каза отец Уриел Вайехос.  Днес в централноамериканската република има руско и кубинско военно присъствие. Военни от тези две страни постоянно пристигат от 2018 г. насам, за да обучават своите никарагуански колеги. Броят на чуждите емисари обаче не може да бъде установен, тъй като режимът крие този факт, допълни свещеникът.

„Този режим е готов да остане на власт на всяка цена. Той няма никакво уважение към човешките права“, заключи Вайехос.

Въпреки често избухващите днес протести в Никарагуа там не се наблюдава толкова масова съпротива както навремето срещу Сомоса. 

„Това е така, защото контекстът е различен. Когато говорим за Сомоса, става дума за сътротивително движение, създадено през 1961 г. Диктатурата падна чак през 1979 г., след като бе формирано силно партизанско движение с международна подкрепа. Действаше се с оръжие, но се стигна до момент на силна народна подкрепа, на ниво гражданско общество. Тогава ние излязохме на улиците с национални флагове, а получихме куршуми. Днес не искаме война, не искаме смърт. Искаме мирна съпротива“, обясни Сара Енрикес.