Мрачна икономическа прогноза пред света тази година вещаят икономистите от Департамента за икономически и социални въпроси при Секретариата на Организацията на обединените нации (ООН), подчертавайки предизвикателствата от разгорещяващите се конфликти, мудната световна търговия, устойчиво високите лихвени проценти и разрастващите се климатични катастрофи.

Докладът "Икономическото състояние и перспективи пред света 2024" беше публикуван на сайта на Департамента за икономически и социални въпроси на ООН (UN DESA), предава БТА. 

"Предвижда се 2024-а да бъде още една трудна година. Мудният световен растеж ще се забави допълнително, съгласно прогнозата. Инвестициите ще останат ниски. Дълговата криза ще продължи да се развива спираловидно с достигнатите нови висоти на задълженията по обслужване на дългове. Опустошителни конфликти и зачестилите случаи на екстремни климатични явления внасят несигурност и са риск пред световната икономика. Резултатът е следният: отложено развитие и отказ от него (…)", посочва в предговора към доклада Антонио Гутереш, генерален секретар на ООН. 

На фона на разпространяващите се несигурност и рискове ръстът на световния БВП се очаква да се забави от прогнозираните 2,7 процента за 2023 г. до 2,4 на сто през 2024 година. За 2025 година е заложено умерено подобрение на темпа на растеж от 2,7 процента, но ще остане под предпандемичното ниво от 3 процента.

Световната икономика избегна най-неблагоприятният сценарий за рецесия през 2023-а, но сега навсякъде надвисва сянката на продължителен период на бавно икономическо развитие. Перспективите пред редица развиващи се държави, особено пред уязвимите страни и тези с най-ниски доходи, остават неблагоприятни, с което вероятността от цялостното им възстановяване от пандемията става все по-илюзорна, се казва в доклада на икономическия департамент. 

Авторите на документа изтъкват устойчивостта на световната икономика през изминалата година, но и добавят, че по-доброто ѝ представяне от очакваното е "замаскирало" както краткосрочните рискове, така и структурните уязвимости на света, а ценовият натиск в много държави остава повишен. Ескалацията на конфликтите в Близкия Изток представлява риск от смущения на енергийните пазари и завръщане на инфлационния натиск по целия свят.  

Най-новата прогноза на ООН е по-ниска от тези на други международни организации, отбелязва Асошиейтед прес, имайки предвид октомврийските оценки на Международния валутен фонд (МВФ) и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от ноември. От МВФ очакват забавяне на световния растеж до 2,9 на сто през 2024 г. спрямо заложените 3 процента за 2023 година. Базираната се в Париж ОИСР също прогнозира охлаждане на темповете на развитие на международната икономика от предвижданите 2,9 на сто през 2023 г. до 2,7 през настоящата година. 

Като силно неблагоприятен за растежа фактор от ООН изтъкват и перспективата за продължителен период на по-високи лихвени проценти по заемите и затегнати кредитни условия. А това за икономика, която е обременена от високи нива на дълг, но от друга страна изпитва необходимост от повече инвестиции, е предизвикателство, отбелязват експертите. 

Перспективите пред икономиката на САЩ, която избегна рецесията през 2023 г. и благодарения на чието забележително представяне са и изненадващо по-добрите данни за света миналата година, остават влошени. Растежът се очаква да се охлади от прогнозните 2,5 процента за 2023 г. до 1,4 процента през 2024 година. 

Европа е също изправена пред предизвикателна икономическа перспектива, дължаща се на задържащата се на високи нива инфлация и лихвени проценти. БВП на ЕС се прогнозира да нарасне с 1,2 процента тази година, спрямо заложените 0,5 процента към 2023 година. Предвижданото слабото възстановяване ще се дължи по всяка вероятност на по-големи потребителски разходи на фона на успокояването на ценовите равнища, покачването на реалните възнаграждения и устойчивостта на пазара на труда.

Икономическата перспектива пред Япония също е за охлаждане на икономическата активност в страната от прогнозираните 1,7 процента ръст през 2023 г. до 1,2 на сто през 2024 година, независимо от насърчителното състояние на паричната и на фискалната политики. Забавянето на ръста на Китай и на САЩ ще натежат над перспективите за нетното развитие на износа през следващите 12 месеца. 

Конкретно за Китай очакванията на ООН са за икономически растеж под 5 процента през 2024 – 4,7 на сто, при 5,3 процента за отишлата си 2023 година. Охлаждането на темпа ще се дължи на комбинация от продължаваща слабост на имотния сектор и колебливото външно търсене, която кще засегне инвестициите в дълготрайни активи, промишленото производство и износа като цяло. 

Къде е България?

За България, която се разглежда като страна с развита икономика и доходи над средните или със средни такива, прогнозата за тази и за следващата години е положителна и се очаква умерено ускоряване в темпа на растеж на реалния БВП: от прогнозираните за 2023 г. 1,9 на сто  до 2,6 процента за 2024 г. и 3 процента догодина на фона на прогноза за ЕС от съответно 0,5 процента ръст, 1,2 процента и 1,6 процента. 

Съществено подобрение вещаят от ООН за България и по линия на инфлационната динамика в страната, който ръст на потребителските цени ще бъде в рамките на общоевропейския контекст. Тази година инфлацията ще бъде средно от 3 процента при прогнозирани 8,4 процента за 2023-а, за да падне до 2,8 процента през 2025 година. 

Неблагоприятна обаче е перспективата пред международната конкурентоспособност на българската икономика, която според съдържащата се информация в доклада на ООН бележи влошаване, с моментна кулминация на процеса през 2023 година. 

Освен това България е сред малкото сравнявани 15 страни с развити икономики, която е запазила покупателната способност на населението по един сравнително балансиран ръст на възнагражденията спрямо темпа на покачване на потребителските цени.