Ако политическите думи на 2023 г. бяха "сглобка", "конституция" и "бюджет", то тези на 2024 г. се очаква да са "сглобка" в комбинация с "ротация" и регулатори". Партийните лидери дадоха заявка още преди новата парламентарна сесия, че ще се захванат веднага с попълването на ръководствата на контролните и регулаторни органи с изтекли мандати - 16 на брой, за които се търсят 77 души (по данни на Българския институт за правни инициативи) и с преглед на свършената от министрите работа като оценка кой да бъде сменен и кой оставен на поста. 

Привидно всичко изглежда спокойно. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов определи темата като сложна като "скачване с орбитална станция", но се показа и смирен - партията му нямало да поставя условия за министри за съществуването на "сглобката". 

Вчера тройната коалиция (по признанието на съпредседателя на "Демократична България" Атанас Атанасов, че се управлява и с ДПС) направи първото показно как "космическият кораб" се скачва успешно с орбиталната станция. Номинира дружно двама конституционни съдии, единият от които юрист с безспорен авторитет (съдия Борислав Белазелков), другият - безспорно партийна фигура - дясната ръка на Бойко Борисов - шефката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова. И под двете кандидатури стоят подписите на Борисов, Атанасов, Христо Иванов, Кирил Петков и, разбира се - Делян Пеевски.

Фактът, че от "Продължаваме промяната-Демократична България" застават с имената си зад Атанасова обаче не кореспондира с публичните им иначе заявки за надпартийни кандидатури в регулаторите, макар КС да не е регулаторен или контролен орган. На този етап не се вижда и сбъдване на друга заявка - и опозицията да получава позиции в органите с изтекли мандати (за КС има и трета номинация - на "Възраждане"). 

След тази демонстрация на разбирателство - какво предстои?

"На тезгяха" са ред институции, като едни от най-важните са новата антикорупционна комисия, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Националният осигурителен институт (НОИ), Комисията за финансов надзор (КФН), Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и др.

Вечната КЗК

КЗК е особен случай. Десетки нейни решения назад в годините се сочат като спорни. На комисията се гледа като на контролирана от ГЕРБ и ДПС, макар подборът ѝ да бе доста разнолик. Сега председател на КЗК е Юлия Ненкова, майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков. Кулоарните слухове слагат начело с отварянето на процедурата настоящият председател на Народното събрание Росен Желязков (ГЕРБ). Желязков трябва да бъде сменен на президиума в началото на март - заедно с ротацията на премиерите. Председател на НС обаче е първият държавен пост и затова от ПП-ДБ нямали против една потенциална номинация на Желязков за шеф на КЗК. За членове на комисията се спрягат още икономистът и автор на Институт за правни инициативи Лъчезар Богданов, както и депутатите също икономисти Мартин Димитров и Георги Ганев (ПП-ДБ). Последните двама се спрягат и за КФН.

По информация на Клуб Z в КЗК място ще получи и опозицията, като се чакат номинации на БСП и "Има такъв народ", разбира се - и на ДПС.

Не е затворен обаче въпросът с намаляването на мандата на "комисарите", като те сами поискаха през 2020 г., а кабинетът "Борисов" и тогавашното мнозинство се отзова, да имат не 5, а 7-годишен мандат. Мандадът на членовете на Комисията трябваше да приключи през 2021 г., но ГЕРБ все пак ги бетонира до 2023 г., а сега вече са и отвъд.

От ПП-ДБ коментираха пред Клуб Z, че пак ще поставят искането си от 2022 г. за връщане на 5-годишния мандат, както и членовете на комисията да имат образователна степен "магистър" - законът сега допуска "бакалавър". Дали това ще бъде претворено в законодателна инициатива обаче щяло да зависи от това дали този път има мнозинство - при предварителните разговори. Преди две години ГЕРБ и ДПС дадоха отпор на ПП и ДБ.

Закъснялата антикорупция

Мнозинството в НС прие реформа и в антикорупционната комисия (старата КПКОНПИ), като изненадващо разписа, че тя ще се ръководи от трима души, избирани с мнозинство от 2/3. Ако оставим настрана практичното измерение - че и един "комисар" да отсъства органът не може да взима решения, първата реакция на тези промени бе, че ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС ще си разпределят ръководството поравно, като старите партньори Борисов и Пеевски ще доминират.

Сформирането на органа обаче вече е в забава - като наскоро премиерът Николай Денков посочи, че вината е в ГЕРБ, а Европейската комисия очаква отговор на въпроса "защо". Няма дори приет механизъм за номинации.

По информация на Клуб Z забавянето идва от спор между "тройната коалиция" именно за разпределението. От ПП-ДБ настоявали всяка от двете формации да има по една номинация, а ГЕРБ и ДПС били против. Иначе и за новата антикорупционна комисия вече се спрягат имена, като това на експерта към Антикорупционния фонд Андрей Янкулов, който бе първоначалното предложение на ПП-ДБ за министър на вътрешните работи, но сам реши да се оттегли.

Няма бърза работа

На този етап почти всички имена за регулаторите, които се спрягат в кулоарите, са просто нахвърляни идеи - защото макар политическите лидери да дават публично заявка, че бързат с подмяната на органите с изтекли мандати, всъщност се очаква да започнат активно едва след ротацията и смяната на някои министри и след... конгреса на ДПС през февруари, на който трябва да се избере председател или двама съпредседатели ще има партията - по заявката на почетния такъв Ахмед Доган - Пеевски и Джевдет Чакъров.

Разговорите по същество за ротацията ще започнат от днес - заяви по-рано през деня премиерът. Така сега на фокус е смяната на министрите.

Интригата "Асен Василев вице"

Партньорите в управлението първо трябва да решат въпроса с чий мандат ще се осъществи ротацията. Както Клуб Z писа, тон зададе Росен Желязков с изказването си, че при ротацията правителството, което ще бъде създадено, със сигурност ще бъде с мандата на ГЕРБ. Ако кабинетът не е с мандата на ГЕРБ, то значи няма и ротация - заяви. Последва коментар на съпредседателя на ДБ Христо Иванов - че този въпрос тепърва ще се дискутира, тъй като не е уточнен в първоначалното споразумение. Същото посочи днес пред журналисти и премиерът Николай Денков. Факт - в декларацията на ротационните премиери Денков-Мария Габриел от миналата пролет, сложила началото на (не)коалицията, няма текст, който да казва с чий мандат ще се състави кабинет след 9-месечния такъв на ПП-ДБ.

И от ГЕРБ, и от ПП-ДБ обаче уверяват, че напрежение няма, въпросът бил "технически" и по всяка вероятност ГЕРБ ще реализира мандата. Министри на ПП-ДБ обаче не искали да работят под "шапката" на Борисов. "Нали никой не си представя, че обединението издига Мария Габриел от ГЕРБ за министър-председател само и само мандатът да е наш" - са коментари от ПП-ДБ в обратната посока.

Напрежение обаче се появи по линия на това ще стане ли финансовият министър и съпредседател на ПП Асен Василев вицепремиер.

Първоначално при преговорите за сегашния кабинет от ПП-ДБ искаха той да е и заместник-премиер с ресор европейски фондове, но ГЕРБ отказа. По ирония на съдбата сега именно ГЕРБ започна да лансира тази идея - чрез неофициални публични говорители, а после и директно - чрез друго изказване на Росен Желязков.

На няколко пъти, в т. ч. и днес, Николай Денков посочи, че идеята е на ГЕРБ. Иначе лично той нямал против Василев да е вице. Вицепремиер по силата на споразумението, ще е и самият Денков.

На пръв поглед не изглежда от особена важност дали финансовият министър ще е и заместник на Габриел. Но под повърхността в ПП-ДБ се появи напрежение - какво ще поиска ГЕРБ в замяна. Появиха се и първите коментари - че Василев е гласен за министър-председател при третата ротация. Така се наложи преди ден Кирил Петков, без връзка с останалите части на изказването си, да посочи изрично, че Денков и Габриел ще се разменят при всяка бъдеща ротация. Вчера се наложи Бойко Борисов да даде "на заден": "За нови вицепремиери считам, че не трябва да се говори. За каквито и да било резки движения не трябва да се говори. Само там, където имаме абсолютно единомислие, да се правят някакви промени", заяви.

Така че, Василев няма да става и вицепремиер.

Доброволци за напускане

Многократно бе казано, в т. ч. и днес от Денков: министри няма да се сменят самоцелно, без двамата с Габриел да одобрят рокадата и това ще става след анализ на досегашната им работа. Премиерът очаква рокади само по отношение на "единични случаи".

Появиха се обаче доброволци. Здравният министър Христо Хинков, нарочен от Борисов и Пеевски покрай сагата с шефа на "Пирогов", сам обяви, че няма да остане на поста след март. И допълни - че не усеща достатъчно политическа подкрепа. Факт: в скандала с "Пирогов" от ПП неофициално бяха готови да освободят министъра, зад него обаче застанаха от ДБ, тъй като той е кандидатура на ДСБ.

За Хинков днес премиерът посочи, че решението му да напусне само показвало на какъв натиск са подложени всеки ден министрите.

Още един министър заяви намерение за напускане - спортният Димитър Илиев. Бойко Борисов отдавна му е вдигнал мерника, твърди се - заради отказа на Илиев да приеме посочен му зам.-министър. Иначе в публичното пространство лидерът на ГЕРБ обвини Илиев за погрома на агитките на протеста срещу БФС (без спортното министерство да има каквото и да е било отношение към независимата структура футболен съюз, или пък към организацията на протеста). После пък - заради корупционния скандал в ММС с чиновник с подкуп. От ПП-ДБ обаче застават зад министъра си и не мислят да допускат оставката му.

Нарочени

Макар и да не е публично заявявано, от ГЕРБ искат освобождаването и на министъра на икономиката Богдан Богданов, споделят неофициално от партията. От обединението обаче не са съгласни.

Все още под въпрос е и МВР министърът Калин Стоянов, предложение на ГЕРБ, чиято оставка ПП-ДБ поиска след полицейското насилие на същия протест - срещу БФС. Тогава Борисов и Пеевски лично застанаха зад Стоянов, който, апропо, е и отговорник за "ресора" сухопътен Шенген.

Под въпрос е министърката на туризма Зарица Динкова - заради незадоволителни резултати.

Въпреки че "зелените" скочиха срещу министъра на околната среда и водите Юлиян Попов, засега не се очертава смяна в МОСВ.

Такава обаче е възможна по отношение на министъра на електронното управление Александър Йоловски, който влезе в центъра на скандал с твърдения от страна на ГЕРБ, ДПС, "Има такъв народ", че е бил изнудван от ПП-ДБ за неназована обществена поръчка за стотици милиони, прокуратурата пое случая (и не е известно да го е довела до нещо), а на министъра бе назначена охрана.

Засега се очаква самият Денков, освен вице, да е и министър на образованието - на мястото на Галин Цоков, а Цоков да стане заместник. Титуляр ще се търси и за Министерството на външните работи, оглавявано сега от Мария Габриел.

Сред министрите, определяни като "фикуси", е и тази на иновациите - неофициално номинация на ГЕРБ - Милена Стойчева.

Нарочен - най-вече от Пеевски, е министърът на отбраната Тодор Тагарев, за последно, защото чиновник забравил да покани председателите на парламентарни групи на протоколно събитие за Богоявление. Самият Пеевски е председател на ПГ. От обединението обаче нямат намерение да "дават" Тагарев. 

Пак Пеевски, но и Борисов, недолюбват и земеделския министър Кирил Вътев, като при протеста на зърнарите дори заявииха, че ако министърът не може да се справи, да отидат при тях. 

Като цяло не се очаква масова смяна на министри, като и по думите на Денков не е целесъобразно след само девет месеца да се сменят титуляри, навлезли в работата и темпото ѝ. Той вече даде заявка, че гласовете на Движението не са нужни за гласуването на новия-стар кабинет, нито пък одобрението на партията. ГЕРБ и ПП-ДБ имат мнозинство и сами. Очаква се обаче ДПС да опитва да кадрува чрез ГЕРБ.

Генерала vs юриста

С рокадата на премиерския пост такава ще има и за поста председател на Народното събрание.

Както Клуб Z писа, изненадващо в най-високия държавен пост "се огледа" Атанас Атанасов. Изненадващо, защото досега всички, в т. ч. самият Атанасов са повтаряли, че ротационен председател ще стане Никола Минчев (ПП). Младият юрист сега е зам.-председател и е бивш председател на 47-ото НС.

Преди ден обаче, по време на традиционното си живо включване във фейсбук за отговаряне на въпроси на граждани, премиерът Денков впрегна Минчев като "възможен водач на листа" за Европейския парламент. Вотът е тази пролет. Малко по-късно през деня самият Атанасов вече открито се заяви като потенциален кандидат за председател на НС, като каза пред журналисти, че е готов.

По отношение на самия вот за ЕП пък, предстои да видим и как ще се явят ПП и ДБ - дали заедно, или отделно. Още една "интрига" на политически сезон 2024.