Деси Атанасова щяла да става конституционен съдия. Това изречение би могло да бъде и целият днешен фейлетон, толкова е забавно. От друга страна, като шефът й е най-добрият футболист на бистришките тигри, защо подопечната му да не е център-нападател сред конституционните юристи?

Самата Деси май е малко изненадана от номинацията си. Пред журналисти тя заяви, че „няма достатъчно юридически опит, но пък има много парламентарен такъв“.

Това откровение мен ме успокои. Можеше да звучи и по-страшно. Например: „Нямам достатъчно медицински опит, но имам достатъчно парламентарен такъв“. И го казва, надвесена с бормашината над пулсиращия ви зъб. Кошмар! Или „Нямам достатъчно опит с атомните централи, но пък имам достатъчно парламентарен такъв“, докато натиска разни копчета, за да види какво ще стане, в АЕЦ „Козлодуй“. Както виждате, нещата все пак не са толкова драматични и можем да останем оптимисти, въздъхвайки облекчено, че винаги може да стане и по-зле.

От друга страна, ако парламентарният опит е достатъчен за всякакви служби, то защо да не бръкнем в тази банка от 240 кадри и при други нужди? Трябва ви водопроводчик? Звъннете в Народното събрание, все някой депутат ще може да оправи проблема. Стига да има достатъчно парламентарен опит. Няма достатъчно ватмани в София? Е, 240 души се чудят какво да правят, докато някой от колегите им блокира трибуната.

Обикновено депутатите във всяко едно народно събрание умират да решават проблеми, за които никой не ги е молил да решават. Например демографската криза. От колко години обещават, че ще решат завинаги този проблем и с тяхна помощ ще започнат да се раждат повече деца. Аз винаги леко съм настръхвала от ужас при тези обещания и слава богу, досега, както и с повечето си останали, не са се справили. Но пък то и всеки може да прави деца. Не е това проблемът. Проблемът е в отглеждането им. Защо тогава при тази липса на учителки в детските градини да не преквалифицираме народните представители в такива? Знам, че не всеки родител ще повери най-милото си баш на депутатин, но като е криза, правим компромиси. А за да нямаме привилегирани родители и тези с малките деца да са по-обслужвани от онези с тийнейджърите, нека пратим на депутатите и малко тийнеджъри. С тоя парламентарен опит няма как да не успеят да се справят и с един тийн-зверилник. А ако се справят с тях, ще се справят и с полетите до Луната, дето не им се получиха тоя път на американците, с преминаването към зелена енергия, спирането на домашното насилие, откриването на лек срещу рака, световния глад, производството на кофти бира, бездомните животни, затоплянето, заледените тротоари в София, измирането на пчелите и шумът от съседите отгоре след полунощ. С една дума – с всичко! Така че не критикувайте Деси, тя е универсална, опитна в някои макар и не търсени сфери и най-вече – тя ни прави просто добро!