БСП и ДПС се изпокараха. Осмомартенски...

И понеже използваха най-българския почин „да извадим мръсното бельо пред съседите”, си спретнаха скандала направо пред медиите. Не е като журналистите да се чудят кой, какво и на кого е казал на четири очи.

БСП прие декларация „Срещу омразата, за изкуството да живеем заедно“, с която заклейми езика на омразата на опозицията. „Също „Атака” и ДПС си служат с този агресивен език и не малко извънпарламентарни партии”, заяви Велислава Дърева при представянето на документа.

„Има много по-голямо основание в един ред да бъдат поставени ГЕРБ, БСП и „Атака“, защото те на няколко пъти и в рамките на 42-рото Народно събрание образуваха ад хок антидемократично, антиконституционно, антиевропейско мнозинство“, изрепчи се Лютви Местан.

Да кажем, че се карат за първи път – не е така.

Дори наивен поглед назад показва, че БСП и ДПС се целуват, само ако това е от полза за вторите. Когато Станишев застава пред своите и казва: „Или гласуваме Пеевски, или правителството пада”. Или пред 60 000 души на пъпа на София обявява: „БСП имаме историческа вина пред българските турци – за Възродителния процес, и се извиняваме за това”. Вероятно минимум дружеско гушкане е имало и покрай разследването за пране на пари на вече бившия зам.-председател на Народното събрание Христо Бисеров. Скандал, над който все още се спуска плътна мъгла и който за групата на БСП направо не съществува. Единственият коментар по темата, който Станишев си позволи, беше: „Не”, на въпроса дали ситуацията може да разклати правителството. Като се замисля – за тоя героизъм трябва и да са го целунали...

В останалото време БСП и ДПС или кротко се дебнат, или направо си се карат.

Скандали имаше по повод поправката в закона за вероизповеданията, внесена от червените, с която се стопират претенциите на религиозните общности за възстановяване на имоти държавна или общинска собственост (ДПС се почувстваха засегнати на тема вакъфски имоти). Караха се за „данък богатство”, защото движението е против прогресивното подоходно облагане. Направо си крещяха и си обръщаха гръб като в разбито семейство, когато дойде реч за агитацията на турски език. Да не говорим, че заради „Осман Калъч, Ахмед Давутооглу и Нури Адалъ”, червените си спретнаха такъв вътрешнопартиен скандал, че даже и по стар навик веднага намериха предатели в редиците си.

Всъщност това, че партньорството няма да върви по мед и масло, от ДПС много удобно заложиха още при съставянето на кабинета „Орешарски”. Как по друг начин да тълкуваме отказа на движението да подпише коалиционно споразумение за властта. Вероятно имат своето основание мотивите на Местан, че „ако бяхме тръгнали с коалиционно споразумение, щяхме незабавно да бъдем обект на атака, че така парцелираме властта, че възстановяваме формулата 3-5-8 на Тройната коалиция под формата 9-4”. Не, че някой се съмнява в парцелирането на властта между БСП и ДПС. Обаче за съотношението сериозни съмнения ме мъчат. В този смисъл - прав е Местан!

Отдавна за никого не е тайна, че ключът на това управление се държи от ДПС. Доста се говори за разни „златни пръсти”, които натискат пултовете за гласуване в парламента. Просто всичко (дори и кворумът) си има цена. При това съвсем обикновена, във финикийски знаци. Но се знае също, че това правило при ДПС не важи – там предатели трудно се въдят, че сигурно им правят строги забележки.  Затова движението даде на БСП възможност да направи правителство, но неограничено от коалицонно споразумение, удобно остави широко отворена вратата, за да си тръгне, когато поиска. А през това време течението да докара поне болки в кръста на левицата.

И, ако е вярно, че предстоящите европейски избори ще са лакмусът за това ще продължи ли да съществува това правителство, то вероятно в ДПС вече имат план Б. Няма да се учудя, ако имат планове и до края на азбуката. Фактът, че движението не оставя Станишев да си реши поне за пред хората вътрешните проблеми в БСП, а е готово да отстоява своето с цената на публични скандали, колчем някой от червените навири глава и реши да защити честта на столетницата, би трябвало доста да притеснява лидера й. Защото той трябваше да се жертва и за любовта, и АБВ без да чука на вратата му отмъква по нещо през задния вход, а обвиненията, че откакто води БСП, тя никога не е била в по-плачевно състояние, звучат все по-убедително.

На този фон изглежда сякаш ДПС вече плете друга кошница. В случай, че левицата внезапно се окаже не чак толкова подходящ партньор. Да не забравяме, че ако се вярва на социолозите, ГЕРБ и БСП продължават да се радват на константна подкрепа, но нов играч напира към парламента. И колкото и да се кълне Местан, че Николай Бареков не е в кошницата му, сигурно предвид високите си лингвистични стандарти, посто иска да каже, че му е в пазарската чанта...