Съпругата на убит мафиот била ченге в ГДБОП. Какво съвпадение само, а? Даже по филмите няма чак толкова плоски сюжети. Поне не в тия филми, дето ги дават преди полунощ. Виж, в късните, това е според мен неексплоатиран сюжет, който може да разцъфти и да прочуе станата ни и в по-разкрепостените светски кръгове.

Класическият сюжет на българското порно: мъжът е мафиот, съпругата работи в полицията. Той има нужда от информация, тя се прави на недостъпна. Той я пребива от бой, подарява ѝ порше и силикон, тя му дава заветната папка. За да успее да я вземе, прави различни нетрадиционни и разкрепостени неща на няколко прокурора и две съдийки. Понякога поотделно, понякога заедно. Мъжът ѝ тайно снима. В реалния живот вече имахме такъв сюжет, ма съпругът сега е някъде умрял в чужбина. Поне така се говори за Петьо Еврото. Може и да не е умрял, а да са е укрива под чужда външност. В днешно време с няколко пластични операции и десетина месеца „Макдоналдс“ от Клаудия Шифър се превръщаш като нищо в Гешев. Кой знае всъщност Гешев Гешев ли е, или е Петьо Еврото, маскиран като Гешев, а Гешев е някъде в чужбина, маскиран като вдовица на убит гангстер. Но това вече е сюжет за друг тип филми.

Човек като слуша новините около съдебно-прокурорско-криминалния живот в България и се чуди дали всъщност България също не е просто една измислица на сценаристи и животът на измислена държава с измислени хора не е заснет специално за „Нетфликс“. Да вземем например един друг сюжет, който е от сектора „комедийни трагедии“. Документален филм показва живота на хората в Белене – повод е денят за почитане на жертвите на комунизма.

И изведнъж се потопяваме в един абсурден град, в който от 40 години витае мечтата за атомна централа, която отдавна е ясно, че никога няма да бъде построена. В нормалните градове хората излизат по улиците и не си дават земята за ядрени реактори, защото се страхуват от радиацията. Но в Белене жалят за пропуснатите възможности - а високите заплати и още по-високите краставици и домати, които биха расли около централата. Там има техникум за бъдещи работници в несъществуващата АЕЦ, които в най-добрия случай отиват в Козлодуй, но по-често като келнери по морето. Има и почти построен цял комплекс за съветските другари, които е трябвало да дойдат да работят в централата, който все още се поддържа и охранява. И забележете – дори и при сбъднати мечти на беленци, работата, на която са се надявали, е щяла всъщност да е за съветски другари. Но това не ги съкрушава. Как точно и дали въобще си спомнят и пазят паметта на затворниците от лагера - е въпрос, на който е дори неудобно да се отговаря. Сякаш такъв лагер не е имало и затова не си спомнят. А си спомнят и жалят за АЕЦ, която пък я е нямало. Dead Man Walking ряпа да яде.

Още по-забавни пък са сюжетите в раздел „любовна комедия“. Там общо взето главната роля на любовник се играе от един и същи актьор – той е дебел, има гънки по врата и ниско чело, няма и грам чар, гледа лошо и се опитва да е страшен. В едни филми главният любовник е дебел депутат, в други е дебел министър, в някои е даже дебел главен прокурор. Но във всичките любовни филми в този недооформен любовник се влюбва някоя крехка, невероятно красива репортерка или певица и двамата заживяват щастливи заедно напук на хорските приказки.

THE End