Адмирал Емил Ефтимов е роден на 16 август 1961 г. в гр. Варна. Завършва Висшето военноморско училище през 1984 г., а през 1994 г. Военноморската академия на Руската Федерация в гр. Санкт Петербург, Русия. Обучава се във военната академия на Република Унгария, а впоследствие завършва Военноморския колеж на САЩ през 2005 г. Повишава квалификацията си с курсове за висши офицери в Училището на Главната квартира на НАТО в Оберамергау, Германия и в Колежа по отбраната на Алианса в гр. Рим, Италия.

Започва военната си кариера като командир на щурманска бойна част на фрегата, командва дивизион патрулни кораби и Военноморска база Варна. От 2011 до 2016 г. печели последователно конкурси за заместник-директор, а след това и за директор на дирекция „Сътрудничество и регионална сигурност“ в Международния военен щаб на НАТО в Главната квартира на НАТО, гр. Брюксел – Белгия. Адмирал Ефтимов е първият български офицер на генералска длъжност в Главната квартира на Алианса.

През годините поетапно бива произвеждан във военни звания – от лейтенант през 1984 г. до вицеадмирал през 2016 г., когато е назначен за заместник-началник на отбраната. От 19 януари 2017 г. до 8 март същата година е временно изпълняващ длъжността началник на отбраната. От 28 февруари 2020 г. до назначаването му като титуляр на длъжността временно поема ръководството на Българската армия. На 30 март 2020 г. вицеадмирал Емил Ефтимов е назначен за началник на отбраната и удостоен с висше офицерско звание „адмирал”, а в края на миналата година с президентски указ получава втори мандат като началник на отбраната, считано от 31 март 2024 г.

Адмирал Ефтимов, в последните седмици ваши колеги – началниците на отбраната на Великобритания, Швеция и Румъния, призоваха страните си да се подготвят за „голяма война“ и да увеличат резерва чрез обучение на цивилни граждани. Представители на Германия, Норвегия и НАТО също наскоро предупредиха за рисковете от руско нападение. Да не плашим хората, но да бъдем и реалисти – вие как бихте оценили сигурността в Европа и за какво се готвят съюзниците в Алианса?

Съюзниците в Алианса и в частност България се готвят за възпиране и отбрана. Искам да е пределно ясно, че изявленията на някои мои колеги са свързани не само с войната в Украйна – естествено тя оказва най-голямо влияние по отношение на обстановката със сигурността в Европа, но виждаме и резултатите от един променен геополитически баланс.

От 2 години фокусът за Европа е Украйна, а днес сме свидетели и на много други кризи – ивицата Газа, обстановката в Червено море, Ливан, Сирия. Има потенциал за тяхното разрастване. Логично е да се инвестира в отбрана не само заради Украйна, а заради този променен геополитически баланс.

В този контекст дискусията може да бъде много по-широка. Не е само въпрос на военни аспекти, на изграждане на отбранителен потенциал. Изисква се цялостен подход за функционирането на обществото в криза и конфликт. Затова се говори не само за военните измерения, а за непрекъснатост на критични за държавата доставки и услуги, отбранителна индустрия и военна мобилност, ангажиране на достатъчно хора под различна форма със сигурността на държавата.

Неслучайно НАТО излезе с концепцията за седем ключови изисквания за устойчиво функциониране на обществото. Свидетели сме на кибер и хибридни атаки. В Алианса се говори за 360-градусов подход. Трябва да бъдем много внимателни и да се развиват механизми, които да позволят на държавата да функционира устойчиво във време на криза.

Използвате термина „възпиране и отбрана“. Какво да разбираме под това?

НАТО и България, смея да твърдя, предлагат много последователна и устойчива политика във възпирането и отбраната. Ние като че ли имаме навика да гледаме в проблематиката на днешния ден, но да не обръщаме внимание на това, което е заложено в стратегическите документи, в това, по което е работено през годините.

Възпирането и отбраната са комплексна политика, действия, механизми, които са насочени именно към това да се демонстрира отбранителният потенциал, който да откаже инвазията на вероятния противник. Да му даде ясен сигнал, че не може да постигне политическите си цели с военни средства. Това е смисълът на НАТО, на концепцията за възпиране и отбрана.

Да се върнем малко назад, към 2019-та - 2020-та година, когато Народното събрание потвърди Стратегическия преглед на отбраната. Одобриха се числеността на армията, основните формирования, основите на превъоръжаването. След това НАТО реагира по отношение на развиващата се заплаха от страна на Русия - още преди войната в Украйна се промени военната стратегия на Алианса. Ние, военните в НАТО, алармирахме, че на базата на анализа на тази обстановка по сигурността трябва да се промени и стратегическата концепция на НАТО. От операции и мисии за поддържане на мира, експедиционни операции, фокусът се върна към възпиране и отбрана.

Военните аспекти на тази политика намериха своето отражение в Срещата на върха миналата година във Вилнюс. Тогава за първи път се заговори за конкретно планиране на географски принцип, насочен към това възпиране и неговото преминаване в случай на нужда от отбрана.

Сега сме в процес на подготовка на среща на върха във Вашингтон и съгласете се, че е логично един от акцентите да бъде изпълнимостта на тези планове.

Звучи логично, но какво разбирате под изпълнимостта на плановете?

Изпълнимостта на плановете се основава на няколко фактора. Един от тях е наличието на необходимите сили, подготвени и оборудвани за водене на бойни действия в съвременни условия. Вторият е наличието на командна структура, която да е способна да планира и провежда необходимите действия в мирно време, криза и конфликт. Не на последно място е необходимата инфраструктура и логистични способности за създаване на условия за бързо нарастване на отбранителен потенциал на границата на Алианса.

А ние сме именно границата на Алианса.

И да се върнем към наличието на формирования, или сили. Мисля, че с това, което направихме през 2019-2020 година със Стратегическия преглед, ние предвидихме обстановката. Тогава планирахме на базата на най-опасния сценарий и той се случи с инвазията на Русия в Украйна. Не можем да си позволим отстъпление от определената численост на Въоръжените сили, на Българската армия, въпреки некомплекта, който имаме.

Появяват се гласове – като има некомплект и не можете да го попълните, защо не вземете да съкратите армията? Не, не можем да направим отстъпление. Вече е ангажимент на държавата, на държавната политика как тези минимални военни изисквания да бъдат изпълнени. Трябва да се вземат мерки.

В различни европейски държави има различни подходи – на някои места сега връщат донаборната служба, някъде никога не са я махали. Другаде провеждат обучение на доброволци. Какъв би бил нашият подход?

Можем да коментираме такива варианти, но те всички са свързани със състоянието на редовната армия. Защото всяка една форма неминуемо ще има връзка със състоянието на армията, разчита се на един ресурс. Ако ние харчим ресурса неефективно и разнопосочно, няма да постигнем ефект. Приоритет номер едно е редовната армия, за да бъде тя образец, за да бъде тя атрактивен механизъм за тези, които ще минат обучение в резерва, за тези, които ще проявят интерес към военната професия. За тези, които ще проявят патриотичен, граждански, морален дълг в случай на криза или конфликт, да дадат своя принос за защита на родината. Армията трябва да бъде образец. И на тази база да се строят всички други допълнителни механизми.

Когато говорим за въоръжение и техника, нямаме предвид само основните бойни платформи, самолети, кораби. А и системи за командване и управление, комуникации, киберзащита. Всичко това изисква квалифициран личен състав и изискванията към него непрекъснато нарастват.

Да вземем например бойната машина на пехотата – куполът е необитаем. Стреля се без да има човек там. Има бойна информационна система. Цялата обстановка се чете от сензори, процесът е автоматизиран, командирът анализира и взема решение. Съгласете се, че подготовката и квалификацията на тези хора трябва да бъде на друго ниво.

Затова и политиките по отношение на набирането и задържането на личен състав трябва да бъдат много по-ефективни. Основите на тази политика са заплащане и социален пакет. Социалният пакет е премахнат от доста време от Закона за отбраната и въоръжените сили.

Ако не можем да бъдем съизмерими с динамиката на заплащането в частния бизнес, то поне може да компенсираме със социален пакет, най-вече с жилищна политика. Дали ще се покрият наеми, дали ще се строи, дали ще се предлагат други, надявам се да се намери най-ефективния начин за набиране и задържане на хора в армията.

Друга форма за набирането на личен състав е доброволният резерв. Ние въведохме доброволния резерв в Българската армия. Имаше известен ефект, но напоследък интересът спада. Работи се по това в Министерството на отбраната в рамките на провеждащия се Стратегически преглед на отбранителната политика - как да направим резерва атрактивен за хората? С адекватни условия, съвременни технологии, подготовка, осигуряване, привилегии, възможности за кариерно развитие. Нещо трябва да мине през личната призма на човека - не само като морален дълг, а и като жест от държавата за времето, което е решил да отдели на това благородно занимание.

Да, в крайна сметка такъв човек поема отговорност, ако има нужда, да рискува живота си за държавата.

Съгласете се, че трябва да има и ангажимент от работодателя, когато говорим за това.

На него трябва да му бъде предоставено време, без да е в ущърб на неговия личен живот, имайки предвид, че доброволният резерв не му е основният поминък. И в този аспект в Министерството на отбраната се работи - да предложим изменения в законовата и нормативна база.

Споменахте подготвени и оборудвани сили. Как върви работата по модернизацията на техниката?

Модернизацията на армията е сложен процес, особено когато трябва да се покрият дефицити в следствие на десетилетия недофинансиране. Едно от най-важните условия е последователност и устойчивост, затова съм благодарен на всички правителства и Народното събрание, за да се случат трите основни модернизационни проекта - Ф-16, новите кораби за ВМС, проектът за Сухопътните войски за придобиването на бойните машини „Страйкър“. Същевременно, внесохме в парламента „Програма за инвестиции в отбраната до 2032 г.“.

За нас никога не е съществувал проблемът „какво е необходимо“. Дори, когато гледаме на фона на войната в Украйна - дронове, различни системи, иновации, технологии - въпросът не е какво, а как да го придобием. Защото процедурите и законодателството не предоставят необходимата динамика и скорост на придобиване.

Тук искам да отворя една много сериозна тема. Директивата за област „Отбрана и сигурност“ на Европейския съюз е приета през 2009 година. За да бъде тя в синхрон с динамично развиващите се външно-политически процеси, необходимо е да се обмисли нейната актуализация, като се опрости възлагателният процес и се предвидят значително по-гъвкави възможности за възложителите. Включително и на национално ниво това значително би подобрило осигуряването на отбранителните способности на Българската армия, защото ще рефлектира и върху местния Закон за обществените поръчки в същата посока. Един много добър подход в тази посока може да бъде и отделянето на правилата за възлагане на поръчки в областите отбрана и сигурност да се разпишат в специален закон.

В едно интервю наскоро казахте, че проекти като „Кабиле“ укрепват нашия отбранителен потенциал. По какъв начин точно?

Като фланг на Алианса, при нас процесите могат да настъпят много по-бързо, отколкото във вътрешността на европейската система за сигурност, и ние като нация трябва да сме способни да реагираме адекватно и изпреварващо, за да не се развие кризата и да дадем възможност да се вземе колективно решение.

Мобилността в морския и въздушния домейн е много по-голяма, отколкото е в сухопътния. И в този смисъл в НАТО беше взето решение в сухопътния домейн предварително да се разположат сили и средства, имайки предвид по-ограничената им мобилност и по-голямата нужда от логистика при придвижването на големи формирования в случай на криза. Посланието е, че имаме достатъчно сили и средства в сухопътния домейн на границата на Алианса.

Затова имаме предно разполагане, което да ни даде възможност да не бъдем сами. В този смисъл, когато създаваме условия за съюзнически войски, ние сме заедно на първата линия. Заедно в този момент, където не винаги е ясно дали кризата има военно или друго измерение. Където трябва да се вземе решение.

В сухопътния домейн трябва да обвържем това предно разполагане и нашите национални сили в подходяща архитектура на командване и управление. Затова във Вилнюс декларирахме нашата готовност в България да се създаде национален щаб на дивизия. Това не означава, че в България ще се разгърне цяла дивизия. Такава ще се получи на базата на нашите Сухопътни войски, многонационалната бойна група и процеса на генериране на сили в НАТО в случай на криза. Но ние трябва да имаме тази способност на наша територия. И следвайки архитектурата на националната дивизия на Румъния, да има такава и в България. Този процес също иска хора, инфраструктура и комуникация, но мисля, че тази инвестиция е в наш интерес.

Колкото повече войски има на наша територия, толкова повече те ще действат в наш интерес. Аз съм убеден в това, не само на базата на логиката, а на базата на демонстрирания ангажимент от съюзниците. Наистина съм впечатлен от това, което Италия прави като държава, и другите страни, които участват в многонационалната бойна група.

Ние никога не строим само за съюзниците. Не, ние строим за нас. Това е българска инфраструктура. Тя ще се ползва от нашите войски. Представете си, че с тези условия направим доброволния резерв много атрактивен. Нали трябва да има условия и за резервистите. Всички те ще ползват тази инфраструктура. Казарми не са строени в България от 60-70-те години на миналия век.

Появиха се слухове, че във Варна ще правим натовско пристанище. Не отговарят на истината. Имаме проект за модернизация на инфраструктурата на Военноморска база – Варна, която не е ремонтирана от 60-те години на миналия век.

Нека се върнем на темата с помощта за Украйна – в обществото има разнопосочни мнения и очаквания. Предоставената военна помощ на Украйна влияе ли на отбранителните ни способности?

Ние сме помагали на Украйна, помагаме сега и ще помагаме в бъдеще. Нека бъда ясен – украинският народ наистина заслужава адмирации и подкрепа в борбата си за отстояване на независимостта и териториалната си цялост. И като държава трябва да търсим механизми да помагаме в рамките на нашите способности.

Смея да твърдя, че ние сме дали значителна помощ на Украйна в сравнение с държавите от нашия ранг. Това, което е дадено на Украйна, по никакъв начин не засяга способности на Българската армия. Няма как да се разпиша на пакет за военна помощ за Украйна, ако това вреди на отбраната ни, аз съм началник на отбраната на България. Респективно, това ми е приоритетът, това са ми задълженията, това са ми отговорностите по закон. И нито аз, нито колегите ми, няма как да нарушим някакъв вид запас на Българската армия.

За мен въпросът с помощта на Украйна винаги е вървял ръка за ръка с въпроса за надграждане и модернизиране на способности на Българската армия.

Изследвали сме моделите в много държави, как го правят те. Има различни варианти, но винаги с мисълта за собствените възможности. Това е държавна политика, която не може да се реализира само в рамките на Министерството на отбраната, но и с активното участие на правителството и Народното събрание. За да може да върви паралелно - както помощта за Украйна, така и модернизацията на Българската армия. Това е процес, а не еднократен акт, основан на преговори със съюзници, дискретност, взаимноизгодно сътрудничество и ускорени инвестиции в способностите на Българската армия. Съществуват компенсаторни механизми както в рамките на Европейския съюз, така и на основата на междудържавни отношения. Нека да оставим институциите да работят, за да може да постигнем резултат в полза на България.

Да разбираме ли, че т.нар. кръгови или триъгълни сделки, както се представяха в началото, не са толкова прости – ние даваме на Украйна, САЩ дават на нас?

Благодаря ви за разбирането и коректния въпрос. Това са процеси, които са съобразени с националното законодателство на различни страни, с въвличането на различни институции. Те са обект на преговори в определени формати. Много рядко излиза информация за хода на тези преговори. И съгласете се, че така трябва да бъде. В голяма степен тези процеси съществуват на базата на взаимно доверие и ангажименти между страните в една такава сделка.

А все пак продължават ли тези процеси, защото в един момент българската общественост остана с впечатлението, че сме изпуснали някакъв шанс и някаква възможност?

Имаше решение на парламента от миналата година, което даваше срок от един месец. Чисто времево това нямаше как да се случи. Но както казах, това е държавна политика, която няма времеви параметри.